Откъс № 24. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 24. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

1.
Беше вечерта, когато двата кораба увиснаха над град № 4. Все още се чакаше разрешение за приземяване, а командир Йон обмисляше дали е необходимо приземяването. Алекс пушеше цигара в компанията на екипа си, а в тези часове те бяха отворили бутилка джин- тоник. Кораба беше само на 400 м. височина, като дирижабъл и леко плуваше наоколо. Втория кораб се намираше на десет километра по- на изток. Докато си пушеше цигарата, Алекс обмисляше нещо сложно и драскаше по хартията пред себе си, поглеждаше двата часовника на ръката си и нещо важно съобразяваше. Екипът- общо десет души, се разговаряха за нещата от последните времена, а Палма беше пуснала музика от единия оркестър на кръстосвача. Пилотите и дежурните в това време разговаряха със четирите бази на AFJ около града, а изненадващо адмирал Буун отлетя със совалката си и се спусна към една от базите, нещо имал да прави там. Командир Йон заръча да се остане в това положение. Вероятно патрулирането тази нощ щеше да бъде за изучаване на зоната около града.
*
Във началото на вечерта на следващия ден двата кораба продължаваха патрулирането си над заселения континент. Алекс и Палма се черпеха с по цигара и чаша кафе, докато обмисляха плановете за разширяването на градовете тук, от Земята и от други планети пристигаха още и още кораби със земляни- преселници. Алекс беше в добра форма и настроение и се радваше на хубавата гледка навън, гледайки през люка до себе си. Палма изглеждаше много разсеяна и глупавичка, но само на пръв поглед. Ким и Аш настройваха роботите за своята охрана, при излизане навън. Из кораба цареше спокойно, добро време, а по планетата и над нея беше нормално.
Вечерта напредваше, а корабите плуваха сред облаците бавно на север. В тези часове те преминаваха над голяма река, течаща през низината. Току- що показалата се на хоризонта във изгрев- Синята луна, къпеше всичко наоколо във светло- синьо, дори облаците, иначе бели. Алекс се изправи пред оперативния екран на стената, за да огледа ситуацията въобще. На екрана можеше да се види всичко, каквото можеше да го интересува. Той остана доволен от това, което видя и макар да го боляха зъбите, запази добро настроение. Докато си пушеше цигарата и проверяваше новините по- късно, Алекс реши да помисли върху последните най- нови теми за размисъл, каквито си беше набелязал, а нощта беше пред него за тази цел.
2.
Течеше вечерта, три дни по- късно. Двата кораба се намираха на бетонни площадки край град № 6. Това беше до южната крепост на града- добре укрепена база на AFJ. Бяха тука още от късната доба на нощта. Вече бяха заредили корабите с въздух, вода, провизии и гориво, бяха разтоварили компютърна и радио- техника за града, а през този ден бяха разговаряли с хората от града и четирите бази- крепости. Все още екипажите си почиваха, а все още нямаше решение на командир Йон, дали идващата нощ ще се патрулира. Алекс пушеше цигара с чаша кафе и плодов сироп и се радваше на свежия, пресен въздух идващ от вън в каютата, изпомпван от малка турбина. Палма разговаряше с базата, а Ким и Аш се черпеха с джин, докато следяха новините за земляните, пристигнали от близо и от далеко. Докато си пушеше цигарата Алекс по навик размисляваше по разни теми. Той беше доволен от изминалите дни и от себе си, а даваше висока оценка за двата си екипа. Южната крепост на града се извисяваше наблизо, а отвън по нищо не си личеше, че тук живеят хора. Самият град също беше огромна по площ крепост. Тук живееха и работеха към 400,000 земляни. Главно се произвеждаха плодове, зеленчуци, подправки и билки в оранжерии, както също дивеч, птици и риба във ферми и рибарници. Други поточни линии имаше за музика, филми, наука, техника, машини. Това бяха само малка част от производството на един обикновен град на земляните. Екипи от учени, специалисти и роботи пък, изучаваха планетата, започвайки от районите извън високите градски стени от железобетон.
Алекс въздъхна, когато командир Йон обяви, че двата кораба ще нощуват тук до Южната крепост. Със намерение добре да си почине и да поспи, Алекс огледа всичко отново.

( край на Откъс № 24.)