Откъс № 33. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 33. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

1.
Беше следобеда на другия ден, а двата кораба все още се намираха в една база, до град № 14. Алекс и Аш стояха прави пред оперативния екран и подготвяха следващия патрулен полет, а трите момичета приготвяха топла храна за следващите 24 часа, доколкото смятаха да будуват. Дежурните екипи бяха завършили подготовката на кораба за нов полет, чакаше се само разрешението на командир Йон, за стартирането. Алекс запали цигара, взе си кафе от автомата и се замисли над новия патрулен полет, който скоро щеше да започне. Аш обмисляше нещо по същото време и нагласяше двата си часовника със нова програма, правена специално за целта. Тук нямаше човек, който да не умее да програмира компютри, роботи и всякакви машинки.
Със напредването на следобеда беше даден сигнал за отлитане. Докато кораба набираше височина, Алекс следеше показанията на системите на кораба, но проблеми не бяха забелязани. А вторият кораб щеше да отлети един час по- късно, по същото трасе.
2.
Беше един следобед, няколко дни по- късно. Двата кораба летяха на патрулен полет, над заселения континент на Orixon 44- новата планета на земляните и AFJ. Тази планета беше сравнително скоро открита от разузнаването на AFJ (Космически сили на земляните и приятелски цивилизации.), само преди 100 години. Алекс и Аш пушеха по цигара, изправени пред предния люк на каютата, а трите момичета слушаха музика и приготвяха топли лакомства за следващите 24 часа, когато петимата щяха да бъдат на линия, заети със своите задачи.
Във началото на вечерта Алекс се беше ядосал на няколко души от екипажа, заради допуснати от тях груби грешки. Той не се поколеба да изпрати в изолатора петима души- основните виновници. В следващия час се изчисляваха щетите от допуснатите груби грешки. Беше съсипана скъпа техника и елементи от архива на кораба Nissan. Заради допуснатата беля Алекс бесня няколко часа и назначи разследване на злополуката…
*
Вечерта напредваше, а Алекс все още беше много ядосан и разгневен. Загубата на безценна информация от архивите на кораба представляваше сериозна беля. Виновниците вече бяха наказани, но загубената информация от архивите, нямаше как да се възстанови. Аш прие загубата по- спокойно, той знаеше, че информацията се съхранява винаги поне на две- три места едновременно и може би щяха да успеят да я възстановят.
Корабът Nissan прелиташе над планинска джунгла, на височина от 5 км., доближавайки град № 12. Вторият кораб- Ford идваше със закъснение от два часа. Алекс се беше успокоил от ядовете си и се занимаваше със въпросите за оцеляването при всякакви обстоятелства, на сам човек или общности. Аш отново се занимаваше с "черни кутии" на древни цивилизации, опитвайки се да разбере- какво са представлявали всъщност те. При кръстосването из космоса AFJ беше намирало най- различни такива кутии, на десетки древни цивилизации. А Палма, Ким и Милена слушаха музика и поглеждаха колко време има до град № 12.
Късно вечерта Nissan се приземи на площадка в една от базите на AFJ, охраняващи града. Това бяха крепости, правени така, че да не могат по никакъв начин да бъдат превзети от врагове. Навън нямаше да се излиза тази вечер и нощ. За контакти екипажът на Nissan използваше видеоканали. Три екипа се занимаха да научат новините от този град и неговите проблеми за решаване. На сутринта щеше да се проведе и среща на екипи от корабите, града и базите. В тези часове роботи изнасяха от трюмовете на Nissan скъпа техника за града и неговите бази, всичко произведено на кръстосвача New York. Това бяха компютри, радиотелефони и роботи.
Алекс и Палма пушеха по цигара на терасата към каютата, радваха се на гледката към града, макар и маскиран добре и обмисляха нещо за идващата нощ. Поне за момента не се очертаваше да има нощен полет.


( край на Откъс № 33.)