Откъс № 26. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 26. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

1.
Това беше вечерта, два дни по- късно. Корабът Nissan скоро беше пристигнал до град № 13 и се намираше на бетонна площадка в една от базите на AFJ, разположени около града. Алекс както обикновено умуваше по разни проблеми, а Аш беше нетърпелив да прескочи до града по задачите си. Смяташе да отиде съвсем сам, придружен от двата си робота, които го охраняваха при отиване извън кораба. За транспорт щеше да използва малък хеликоптер от резервите на Nissan, със шест места в него. Аш се отказваше от придружител, но пък хеликоптера имаше добри автономни възможности, та можеше да го вземе и прибере обратно в кораба Nissan, откъдето и да е в радиус от 1,000 км. Замислен над замисленото си приключение, Аш подготвяше раницата си, оръжията, шлема и униформата си, по която имаше разни джобове и джаджи най- различни. Той нямаше никакви задължения към Палма, Ким и Алекс, нямаше задачи и на кораба за около 20- 30 часа напред. Хеликоптерът го чакаше в един от хамбарите на кораба, а двата бойни робота вече бяха активирани и в готовност за пътуване.
*
Аш се завърна обратно на кораба, чак във вечерта на другия ден. Беше забравил напълно за самия кораб и службата си. Прекараното време със нова мацка, го беше оставило замислен. Докато затваряше купола на хамбара за хеликоптрите, той постепенно си връщаше паметта. Той се прибра в общата им каюта, която споделяха със Алекс, Палма, Ким и прибра раницата, шлема и оръжието в шкафа си.
Вечерта напредваше, а Аш си припомняше отново и отново преживяното си приключение с новата мацка от град № 13. Временно той не беше във състояние да мисли и да прави каквото и да е. А Алекс и тази вечер беше зад пулта си с Палма и Ким, които бяха весели тази вечер. Алекс запали цигара и погледна екрана, за да види положението. Тук бяха изчаквали да се приберат два екипа обратно на кораба, както и Аш, преди да отлетят на нощен патрулен полет. Вече бяха готови за излитане кораба и дежурните екипи.
Късно вечерта Nissan отлетя от базата край град № 13.
2.
Два дни по- късно в началото на вечерта Nissan се намираше приземен до град № 12. Аш тъгуваше по дълъг списък гаджета, с които беше бил през изминалите години. Той започваше да страда, че е позволил еднократни подобни, любовни срещи, вместо да има една, или две, но по- дълготрайни връзки със срещи. В същото време пък нямаше изобщо никакво търпение, да види отново новата си мацка, и то съвсем реално и насаме, както той правеше обикновено в подобни случаи. Аш се разкайваше, че е изоставял бързо всяка нова мацка в живота си, след като си вземе своето. Той съжаляваше, че сетне е тръгвал със следваща мацка и не го е било грижа за предишната си. Тъкмо се канеше да си пореве, когато на пулта се звънна, а там пишеше следното: "Частно звуково повикване за Аш, на 20- ти радио канал!". Аш се изненада сериозно, забрави за терзанията си, а по телефона беше неговата нова мацка. Изненада му стигаше до върховете, когато тя му обясни, че е в град № 12, именно заради него и за да го зарадва… С треперещи пръсти Аш си отбеляза мястото, където Тя щеше да го чака през тази вечер. Когато разговорът приключи, Аш все още не вярваше на чутото току- що от него. Той изпрати двата си робота да приготвят малкия хеликоптер за полет и побърза да се избръсне.
*
Тази вечер Алекс беше в странно настроение. Болест от грипов вирус беше плъзнала из кораба. Около 35% от хората от екипажа, не бяха в състояние да служат, та викаха екипите на Алекс на реални бойни дежурства. Той си позволи да пусне приятеля си и колега- Аш, да иде до града, откъдето щял да се върне със ценна пратка, ценен улов, както Аш му говореше по- рано. Алекс запали цигара замислен дълбоко. Той знаеше, че Аш отново е тръгнал по мацки…

( край на Откъс № 26.)