ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 126, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 126, Valeri Kolev.

Беше вечер, когато принцеса Lipo се сбогува с баща си, кмет на междинна станция Orixon 1055. Тяхната договорка беше принцесата да бъде една година в кораба Crossfire и командосите от Земята. Това се получаваше, защото принцесата беше харесала кораба и екипажа и искаше да пътешества с тях, а нейните желания се изпълняваха, особено на станцията на баща й. Двата кораба на земляните напуснаха станцията с напредването на вечерта и взеха курс напред, като цел на пътешествието им се явяваше планетата Orixon 82. На принцесата беше предоставена една малка, спретната каюта, която се пазеше за специални гости на кораба. Lipo имаше няколко сака с багаж, а тук на борда на Crossfire и връчиха също стандартен екип с раница, униформа и шлем. Lipo още съвсем в началото на новото си пътешествие, започна да изучава пилотиране и бойни изкуства в един от симулаторите на кораба. Тази вечер Алекс и неговия екип бяха в совалката си, а тя в хамбара на кораба Crossfire. Те се занимаваха с обичайните неща, както биваше по време на полет. В тези часове в зоната около корабите на земляните имаше 35 летящи обекта, които се проверяваха от дежурните и хората на Алекс, но едва ли щеше да се стигне до приближаване с тях, на по- малко от два часа дистанция. Сегашните траектории, по които се движеха двата кораба бяха съвсем различни, летеше се по нов път. Тази вечер командир Йон разгъна една от големите антени на кораба Crossfire и успя да прихване новини от кръстосвача Nissan, в който се намираше и адмирал Шао. Новини от фронтовите зони, от Слънчевата система и от Земята. Настроенията на земляните от двата кораба тази вечер бяха умерено оптимистични. Напрежение съществуваше винаги, когато се пътуваше на далеко, извън обичайните и проверени трасета, далече от своите, но това бяха разузнавателни, бойни кораби, именно с подобно предназначение.
Вечерта напредваше, когато Crossfire достигна прозореца за скок през хипер-пространството. Скоро беше дадено началото на прехода. Алекс стана по някое време от мястото си, за да си вземе пресен, горещ, билков чай, за да се постопли и да пийва, докато се занимаваше по пулта, предимно със задачата, да контролира параметрите на скока. Това си беше рисковано мероприятие, затова трябваше да бъде направено като по учебник, на базата на строги изчисления.
*
Един следобед, два дни по- късно, двата кораба на командир Йон наближаваха планетата Orixon 33. Алекс в този ден отново се мъчеше от извънземния си грип, както понякога му се случваше. Въпреки болките по цялото си тяло, той седеше зад пулта, зает с обичайните задачи.
Вечерта беше започнала, когато двата кораба започнаха обиколки около планетата на височина от 30 км. През това време планетата се сканираше за да се разбере има ли тук сили на херките или пасарите. Войната срещу пасарите все още беше в затишие, а с тях се преговаряше, за да напуснат завладените от тях територии, по различни планети от система Orixon. Другата война на земляните и AFJ (съюз на земляните и техните приятелски раси), тази срещу херките, все още продължаваше, но до хората на командир Йон и двата кораба, трудно стигаха новини от фронтовете.
*
Беше следобедно време, когато двата кораба на земляните, водени от командир Йон, се приземиха край един град на планетата Orixon 33. Тук времето беше хубаво и слънчево. След кацането Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха на една от терасите на кораба Crossfire, за да видят планетата и тукашната местност, около корабите. Наблизо минаваше транспортно трасе, по което бързаха автомобили. Над града имаше и въздушни трасета за джетове, совалки и други летящи машини. В това време към града излетяха от кораба Crossfire два джета с по четири човека, на разузнаване.
-Не забелязахме херки или пасари по тази планета.- каза Алекс- Но трябва да внимаваме за други наши врагове.
-Войнствените видове нямат край, всъщност.- каза Аш.
-Такъв ни е пътя…- каза Ким.
-Нямаме право на отказ…- каза Палма.- Такава ни е съдбата.
Нещата изглеждаха нормално на тази планета. Командир Йон се беше свързал с тукашните хора, за да се обмени информация. Тук все още не знаеха нито за пасарите, нито за херките, двете раси с най- престъпно поведение из звездната система Orixon.
*
В началото на вечерта Алекс, Ким, Аш и Палма пътуваха с един от джетовете на Crossfire към втория град наблизо, който беше на около 500 км. нататък. Алекс беше тъжен тази вечер. Отново го беше обхванала носталгията по Земята, по старите приятели и гаджета от ученическия му живот. Другите трима мълчаха, заети с пилотирането и проверките на зоната наоколо. Джетът прелиташе над интересна планина с върхове до към 5 км. височина. По това време тук беше малко сумрачно, а на хоризонта осветяваше наоколо, но слабо, една по- далечна звезда. Това вечерно разузнаване беше свързано със забелязани същества, подобни на крокидите, с които земляните бяха имали неприятности вече.
По- късно вечерта, джетът навлезе над града. Тук се сканираше всичко под джета, във ивица от три километра. Особеностите в телосложението на крокидите биха се забелязали веднага при това сканиране. Градът наброяваше два милиона жители. Нямаше да е лесно да се забележат вражески обекти, дори ако те бяха тук. Алекс запали цигара, отвори си бутилка пепси и се замисли за съдбата си и на своите хора от двата кораба. Тъгата го надвиваше и той въздъхна тежко и продължи работата си по компютрите и пулта пред себе си.
-Много време ще ни отнеме, да сканираме над целия град.- каза Аш.
-Каквото успеем да сканираме, това ще бъде.- каза Алекс.
-А кога ще спираме сканирането и ще се прибираме на Crossfire?- попита Ким.
-Най- късно в полунощ, тръгваме обратно към кораба.- каза Алекс.
*

(следва продължение)