ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 134, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 134, Valeri Kolev.

Беше късна доба, когато Алекс и Ким излязоха на една от терасите на Crossfire, за да огледат района и да се порадват на синята звезда над хоризонта, разливаща мека нощна светлина. В зоната на бойната наземна станция беше тихо и спокойно. Долу патрулираха караулни от станцията, отделящи време и за охраната на двата кораба на командир Йон. Входовете на корабите бяха издигнати на 15 м. височина и сега бяха напълно недостъпни от вън. Времето беше спокойно и тихо, ухаеше на извънземни цветя и джунгла, както и на озон. Ветрецът беше слаб и свеж. Двамата запалиха по цигара, а долу се разлаяха бойни кучета на станцията, специално обучени да служат заедно с постовете и караулните. Тези кучета бяха полу- вълци, специално развъждани за целта от земните си събратя в жестока селекция. Двамата огледаха зоната с бинокли за нощно виждане. Наблизо се намираше едно от пристанищата на острова, където товареха търговски кораби с готова продукция от острова, хранителни стоки и цифрова техника. Те щяха да извършват пътувания до континентите, както и до други планети наоколо. В джунглата на острова се виждаше града на тукашната земна колония.
-Всичко ми е като някакъв сън!- каза тихо Ким.- Ощипи ме да се убедя, че не е сън!
-Спокойно!- каза Алекс.- Ако се появят лошите, няма да имаш нужда от щипане!
-Тук сме добре защитени…- каза тя.- Или греша?
-Защитени сме, но трябва да си отваряме очите на четири!- каза той.
*
Вечерта на другия ден над острова валеше проливен дъжд. Алекс и Ким бяха излезли на една тераса и се радваха на дъжда и на настроението, което това пораждаше. Ухаеше на озон и влага. По това време се спускаше сумрак. Двамата запалиха по цигара, а нататък из полигона на Школата имаха учения, въпреки проливния дъжд. Чуваше се стрелба, а наоколо сновяха хеликоптери. Днес Алекс и хората му бяха съставяли стратегиите си за развитието на AFJ. С това се занимаваха и в тези часове. Йон ги беше освободил от дежурства, за да си решават проблемите на спокойствие.
Наближаваше полунощ, когато Алекс и неговия екип се бяха събрали в совалката Honda. Те обмисляха бъдещето на AFJ в задушевна и творческа атмосфера, освободени от дежурства за няколко дни. Алекс и Ким пушеха по цигара с кафе и се радваха на добро настроение, изглежда добрите времена отново бяха застигнали кораба на земляните- Crossfire. Добро настроение витаеше и из целия кораб, макар че повечето хора вече спяха. Бъдещето на AFJ в основни линии разчиташе на производството на още повече нови кораби, както и на още повече нови попълнения от командоси, обучени в специалните Школи пръснати по базите на AFJ из далечните планети. Строителството на нови бази и колонии продължаваше да е печеливша карта на AFJ, а желаещи да живеят по чужди планети имаше все повече и повече. Основното оставаше сключването на повече съюзи с далечни цивилизации и договаряне на военна взаимопомощ.
В полунощ Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха отново на една от терасите на Crossfire, за да огледат района и да подишат свеж въздух. Военното учение продължаваше из джунглата, където беше учебния полигон на базата. От там се чуваше стрелба, а из въздуха на 20 км. нататъка имаше най- малко четири хеликоптера.
-Боже, каква нощ!- каза Палма.- Също като в приказка е всичко!
-Човек може да се разглези тук.- каза Ким.
-То, като дойдат лошите, ще видите една приказка!- каза Аш.
-Лошите са далеко, Аш!- каза Ким.- Това е силно охраняван остров.
-Това е една от големите ни бази.- каза Алекс.- Тук може да се съберат в колонията близо един милион души! И това ще се случи в следващите 10- 20 години…
-Алекс, изучи ли новив суперкомпютър оъ Юпитер?- попита Палма.
-Продължавам да го изучавам, но с него се работи общо взето лесно!- каза Алекс.- Той е съобразен със стандартите ни, има превод на английски език.
-Какво го прави по- различен от нашите компютри?- попита Ким.
-Ами той просто е правен на Юпитер и е различен…- каза Алекс.- Програмите са други, логиката е различна… И е много по- бърз.
*
Това беше нощта, когато Алекс и екипа му излетяха със совалката Honda на обиколка над островната територия на земляните, тук на планетата Orixon 33. Пилотираха Йохан и Анита, заедно с един от роботите. Алекс и Ким бяха седнали край левите люкове, наблюдаваха през тях навън и пушеха цигари с кафенце, докато се радваха на хубавата нощ. Скоростта на совалката беше към 300 км/ч., а височината на полета- 3км. През малко прозорче вътре нахлуваше свеж въздух и се нагнетяваше за попълване на запасите на борда на совалката. Беше приятно и топло в совалката. Тук вече имаше 20 души, от които половината спяха, за да поемат пилотирането на сутринта. Островната територия на земляните беше с радиус около 5,000 км., като на места радиуса беше още по- голям с около 200- 300 км. Според експертите тук след години щяха да живеят към един милион души, в няколко колонии.
*
Беше следобеда на другия ден, когато совалката Honda се приземи край една от колониите на острова. Тук също имаше бойна станция, както и парк с летящи машини за отбрана на острова. Алекс и Ким излязоха на терасата на совалката и погледнаха навън. Из колонията течеше един обикновен работен ден. На огромна площ бяха издигнати оранжерии, които даваха големи количества продукция от хранителни стоки. В другата посока беше завода за совалки. Той даваше на AFJ , 10 совалки годишно. Алекс и Ким запалиха по цигара с кафе и се отдадоха на доброто си настроение, днес. Добро беше настроението и на останалите им колеги в совалката Honda. Тази колония беше само спирка от обиколката им на острова, която имаше за цел, да видят как живеят хората из този остров- земна територия, на планетата Orixon 33.

(следва продължение, очаквайте новия откъс в следващите 10- 20 дни.)