ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 135, Valeri Kolev.
Следобеда напредваше, когато Алекс, Ким, Аш и Палма вървяха из близката колония на земляните и търсеха някое кафене, за да чуят и видят, как живеят хората тук, на това далечно от Земята място, но територия на земляните. Кафене намериха в парка на колонията. Тук беше хубаво, имаше флора и фауна както от Земята, така и от далечни светове. В кафенето имаше към стотина души, повечето земляни, но вече трети, четвърти поколения, родени по чужди планети и из корабите на AFJ. Настроенията и тук бяха добри в този ден. Това бяха едни героични хора, на чийто труд се крепеше AFJ, за да продължава великата си мисия, по осигуряване на нови територии за живот на земляните. Разговорите тук в кафенето се въртяха около новините от AFJ, както и новините из живота на тази планета. Обсъждаха се нивата на радиация и вредни магнитни полета, както и размерите на заплатите тук. Аш се заговори с един човек от съседната маса. Той се оказа, че е програмист, работи по програмирането на поточни линии и роботи. Човекът се зарадва, че това са хора от Земята, командоси във AFJ. Той поиска да научи новини за останалите земни колонии и бази на AFJ, а Аш му описа ситуацията накратко…
Навръщане към совалката Honda, четиримата бяха с малък джет от совалката, а тя се намираше на 15 км. нататъка. Времето беше хубаво и слънчево, ухаеше на свежест и озон. Докато я наближаваха, от там им казаха, че само тях чакат, преди да тръгнат нататък по обиколката на острова. Трябваше да побързат.
*
Совалката Honda скоро след това продължи по пътя си, на обиколка из острова.
Алекс, Ким, Аш и Палма бяха седнали в дъното на совалката, на кафе и цигарки, докато обмисляха нещата. Пилотираха Браун и Джейн. Совалката вече имаше екипаж от 20 души, някои съвсем пресни кадри. Скоро се осъществи радио- контакт със кораба Crossfire. Там всичко било нормално. Йон отпускаше още два дни на Honda, след което трябваше да се върне на Crossfire. Алекс се беше отдал на спомените си от изминалите години. Носталгията по родната планета Земята си казваше своето. Той пушеше замислен и чертаеше планове и йероглифи по компютъра си, това бяха бъдещите мисии на AFJ. Колкото до Crossfire, оттук те имаха мисия да посетят една съвсем необитавана планета- Orixon 44, където да построят опознавателна пирамида на AFJ, с което тази планета се обявяваше за собственост на AFJ и земляните. Разбира се, преди това Crossfire имаше да качва на кръстосвача Nissan в орбитата на Orixon 33, гориво и провизии, както и 200 души нови командоси от базата тук.
*
Вечерта започваше, когато совалката Honda се намираше в полет на височина от 10 км. при скорост от 400 км/ч. Пътуваха към следващата малка колония за земляни, намираща се край друга бойна станция на AFJ, надълбоко в джунглата на острова- база на AFJ. Алекс, Ким, Аш и Палма, се бяха събрали в каютата си, за да обмислят бъдещето на Crossfire, както и мисиите на AFJ, за напред. Те пушеха цигари с кафенца и се радваха на уюта на совалката, която летеше сред облаци. Пилотираха в тези часове Йохан и Анита.
-Това ще е последната ни спирка, преди да се върнем на Crossfire!- каза Алекс.
-Имаме достатъчно време.- каза Ким.- Ще чуем и видим и хората там. Тук всичко е интересно! Късчета наша земя сред звездите! Обичам такива моменти!
-Нашата цивилизация успява да се закрепи в какви ли не светове.- каза Аш- А конкретно тази островна база е на страшно удобно място! Направо е късмет, че сме закупили острова навреме. Ето в бъдеще тук ще живеят над един милион наши събратя и сестри!
Наближаваше полунощ, когато Honda се приземи край следващата колония, до бойната станция. Тук скоро беше валяло дъжд, все още беше мокро и влажно. Нататък светеха лампите на постройките в колонията. Имаше и нощни смени, по обичайните оранжерии и цехове. Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха на терасата на совалката и се огледаха. Той запали цигара и каза:
-Аз тази вечер няма да излизам, а сутринта в 4ч. тръгваме към Crossfire. Който ще излиза, трябва да бърза, за да се включи във времето…
-Ние оставаме тук!- каза Ким.- Нека други отидат на разходка, този път.
Четиримата останаха на терасата близо час. Въздуха беше чист и свеж, ухаеше на цветя и озон. Наближаваха още дъждовни облаци, вероятно щеше да вали още, тази нощ. Тук наближаваше полунощ, когато четиримата се прибраха в каютата си и се отдадоха на вечерните си занимания по компютрите. Навън щяха да ходят Браун, Джейн и Никита. До отлитането в 4ч. оставаха броени часове. Алекс се залови да изучава юпитерианския суперкомпютър, а Ким отиде да приготви нещо за хапване. Из совалката беше тихо и спокойно. Два робота пазеха входа й, от вътре, макар че наоколо нямаше никакво движение.
По някое време Алекс пусна картина от системата за безопасност. Все пак бяха на чужда планета, макар и добре охранявани. Наблизо до острова нямаше летящи машини, а по вода пристигаха три търговски кораба, които идеха за продукцията от острова- хранителни стоки, цифрова техника и други стоки, произвеждани из земните колонии.
*
По обедно време Crossfire и Ford набираха височина към кръстосвача Nissan, който беше в орбита. Носеха гориво и провизии за кръстосвача, както и 200 нови, преминали сурово обучение в Школата на острова. Докато набираха височина, Алекс и Ким се намираха на по- задните места на мостика на кораба, като резервни дежурни. Пилотираха Манхатън и Йоанна заедно с два робота. Тази планета н ебеше съвсем безопасно място. Тук враждуваха помежду си близо 5 цивилизации. Затова пък за нашественици нямаше никакъв шанс, тук бъкаше от ракетни установки. Тайната, че през океана може да се стига до далечни планети, не учудваше земляните, но за съжаление в това имаше ограничения за тежест и обем. Crossfire влизаше в числото на подходящите за такава цел машини, но кръстосвача Nissan беше прекалено тежък и с огромен обем.
(очаквайте продължението в близките 10- 20 дни, заб. авт. )
Няма коментари:
Публикуване на коментар