ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 143, Valeri Kolev.
В следобеда на другия ден Crossfire обикаляше планетата, в обичайния си контролен полет, за засичане на вражески обекти в зоната, ако има такива. Алекс пушеше цигара с кафе, заедно с Ким, докато си почиваха от дежурството, зад пулта. Дежуреха също Аш и Палма, и четиримата, направо от каютата си. Този ден беше мрачно и валеше дъжд. През малкото прозорче за въздух навлизаше силна струя, чист, свеж въздух с миризма на озон. Алекс се беше замислил по своите дела, за кратко забравил всичките си служебни задължения. Връзката с Ким вървеше нормално. Срещаше се и със Капка, която все още мислеше сериозно за тяхната връзка, а Ким много не одобряваше това. Алекс си мислеше отново за Земята, за совите хора там, а то бяха минали вече 5- 6 години, откакто Йон ги взе със Crossfire. Колкото до делата тук на планетата, то всичко течеше нормално- строежите продължаваха, добива на плодове, зеленчуци, риба и месо, беше добър, строяха се и совалки и джетове за AFJ.
В началото на вечерта Crossfire се прибра в База едно. Тук валеше дъжд, а вече беше и доста мрачно. Из близкия парк се разхождаха хора, по шлемове или с дъждобрани и чадъри, кой както преценил. На борда на кораба бяха отпуснати пет свободни часа за екипажа. След последните пристигнали кораби със заселници, на Orixon 44 вече имаше 40,000 души. Те първо минаваха военна школа и се въоръжаваха и причисляваха към Флота със наличните джетове. Отбраната на новата планета ставаше все по- внушителна. Отбранителните системи също вече бяха в действие. На херките и пасарите все по- трудно щеше да им бъде да доближат зоната на планетата Orixon 44- Новата Земя.
Алекс, Ким, Аш и Палма пушеха на една от терасите на Crossfire, загледани в падащия пороен дъжд. От облаците се показваше второто- синьото слънце на Orixon 44. Тази нощ щяха да пристигнат и два кораба с евакуирани от планетите, превзети от херките, както и ранени във войната. По фронтовете резултатите бяха променливи.
*
Вечерта на другия ден Crossfire беше воювал с два вражески кораба, в продължение на часове, преди да им дойде подкрепление от кръстосвачите. Екипажа беше много изморен след битките, докато се прибираха към База едно. Двата вражески кораба бяха тотално потрошени и бавно се отдалечаваха в силни пламъци. Алекс си беше полегнал за половин час, за да събере силите си, а до базата имаше още много път. Силите бавно се завръщаха у него, след часовете битки и сражения срещу нашествениците- херки. Когато отново стана на крака, той забеляза, че неговите хора не бяха в по- добро състояние от неговото. Умората си казваше своето. Откакто Crossfire пристигна на планетата Orixon 44, всички тук действаха на пълни обороти. Високото темпо беше изтощило защитните им функции, а Алекс смяташе, че така повече не може, трябваше да бъде намалено ударното темпо на работа…
Вечерта напредваше, когато Алекс и Ким си взеха по чаша кафе, запалиха по цигара и се отнесоха в приятната омая на своята собствена компания, която си правеха двамата. Аш и Палма продължаваха да работят по пултовете. Йохан и Теменужка бяха из кораба на разходка, а Боян и Анита се къпеха в този час. Цигарата върна настроението, както на Ким, така и на Алекс. Двамата въздъхнаха тежко, а съзнанието им бавно се избистряше. Умората отиваше на заден план, а сърцата и душите им горяха в един общ огън, който има даваше нови сили. Те се усмихнаха един на друг, а сетне взеха още кафе и втора цигара. В края на краищата, съвсем скоро щяха да бъдат в базата, където щяха да си почиват поне 8- 10 часа.
Базата посрещна кораба Crossfire със патрулна двойка изтребители. Из базата всичко беше нормално и под контрола на дежурните. Още щом се приземиха Алекс и Ким излязоха пред кораба на въздух. Валеше ситен дъжд, но с много нагъсто капки. Беше едно такова приятно време, леко хладно. Около кораба се разхождаха хора. В базата и колонията вече имаше над 40,000 души, повечето въоръжени, моторизирани и инструктирани за отбрана на планетата от херки и пасари.
Алекс и Ким тръгнаха покрай реката и парка на базата. Тук имаше много хора, излезли на вечерна раходка, след работния си ден. Аш и Палма крачеха след тях, прегърнати, а още по- назад бяха и другите четирима, всъщност те бяха от Юпитер- Йохан, Теменужка, Боян и Анита. След тежкия си ден, преминал в битки и сражения, най- сетне те бяха в безопасност и напълно свободни. Щяха да побързат да си починат и да се наспят. Имаха около 8 часа, напълно свободно време до старта на сутринта.
*
Течеше вечерта на другия ден, когато Crossfire летеше към База две, след обиколка около планетата, със охранителна цел. Алекс и Ким пиеха кафе с цигара и се радваха на добрата компания, която си правеха. В каютата беше уютно и приятно, а от прозорчето нахлуваше свеж, планински въздух, който ги караше да дишат с пълни гърди. Аш и Палма работеха по пултовете пред Алекс и Ким. Йохан и Теменужка ремонтираха един от възлите в едната стена, а Боян и Анита зареждаха кухненския блок с провизии от склада. Из кораба беше спокойно. Бяха будни само 40 души, от 200- членния екипаж. Корабът летеше над джунглата, в посока към високите планини, където беше разположена База две. Постепенно се смрачаваше, а второто- синьото слънце озаряваше джунглата с бледата си, тайнствена светлина. Новините от фронтовете бяха добри. От седмица AFJ не беше давало загуби в машини и хора. От няколко дни, херките не бяха опитвали да доближат Orixon 44, Новата Земя. В База две вече имаше 5,000 души, които предимно я охраняваха и контролираха работата на роботите по строежите.
(продължението ще бъде след 1- 2 седмици)
Няма коментари:
Публикуване на коментар