ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 141, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 141, Valeri Kolev.

Един следобед Crossfire се приземи в новата база на AFJ, на планетата Orixon 44, Новата Земя на земляните и съюза. Стандартната процедура показа, че тук е нормално- "зелена детелина", това показваше по ръчните часовници на хората от кораба, знак, че нещата са под контрола на дежурните. Известно време никой не излизаше навън. Алекс и Ким излязоха на една тераса, запалиха по цигара и погледаха гледката към пирамидата и по- наляво към джунглата.
Един час по- късно командир Йон заповяда Crossfire да излети, за да търси ново място за втората пирамида и база на AFJ. Корабът излетя почти веднага. Вече високо в облаците, Алекс и Ким останаха насаме и запалиха по цигара, дълбоко замислени. Полетът над планетата Orixon 44 вървеше нормално.
*
Полетът на Crossfire продължаваше вече трето денонощие. Бяха се появили отново херките, които опитваха да доближат кораба, но не успяваха. Някъде над планетата, от Crossfire откриха огън по кораб на херките. Войната продължаваше, за отбраната на новата планета Orixon 44, която вече беше собственост на AFJ и земляните…
Беше следобед, когато стрелбата беше прекратена, а кораба на херките се оттегли с тежки повреди из него. Алекс и Ким си отдъхнаха и поседнаха на кафе.
*
Вечерта Crossfire се приземи в базата на AFJ. Тук си оставаше същото, но със всеки изминал ден растяха строежите и идеха още заселници, както и подкрепления. Алекс и Ким бяха излезли на терасата и се радаваха на така познатата гледка, след като с часове бяха воювали с херките, накрая отблъснати от AFJ със общи операции и на совалките от Nissan. Денят беше минал трудно и екипажа на Crossfire отдъхваше, приготвяше се за следващия ден, докато все още не бяха пристигнали нови атакуващи кораби на херките.
*
Една вечер, няколко дни по- късно, Crossfire кацна в една пуста местност, някъде из Orixon 44. Земляните търсеха удобна местност за втора база на AFJ. Това място тук изглеждаше подходящо, затова започнаха проверки на земните пластове, преди да започне строителството. Алекс и Ким почиваха в каютата на екипа, пушеха цигари с кафе и се радваха на добро настроение, звучеше тиха музика. Аш и Палма се къпеха, а Йохан и Теменужка бяха на една от терасите. Боян и Анита бяха в столовата да вечерят. От известно време не се бяха появявали кораби на херките в орбита и това беше добра новина. Въпреки това дежурните дебнеха за поява на обекти на херките, на орбитална и по- ниска височина.
Започваше да се смрачава, а Алекс и Ким се разхождаха пред кораба, с автоматите в ръка. Край тях крачеха двата охранителни робота. В момента проверяваха корпуса на кораба за повреди и дефекти. Из кораба течаха пет свободни часа, а екипажа беше на крак, имаше хора и навън. Това беше интересна местност, на високо плато над брега на океана, а наблизо течеше средно- голяма сладководна река. Там в тези часове имаше десетина рибари, които ловяха с мрежите си, риба за вечерята.
Наближаваше полунощ, когато Алекс и Ким се свързваха с кораба Nissan, за обичайния вечерен обмен на информация. В първата база всичко течеше нормално. Нормално беше и около планетата. Предстоеше една спокойна нощ, необезпокоявана от вражеските набези на херките…
*
Започваше вечерта на другия ден, когато Crossfire летеше към Първа база, на височина от 12 км. и скорост близо 500 км/ч. Макар и на голяма височина, тук също имаше атмосфера, макар и по- различна. Около планетата Orixon 44 беше спокойно. Някъде наблизо кръжеше кораба Nissan, обикалящ планетата, за да я отбранява от набезите на херките. Алекс беше леко сънлив във тези часове. Той запали цигара, взе си кафе и се занима с новите данни за полета. До него Ким следеше екраните пред себе си, заета с безопасността на полета. Аш и Палма спяха, а Йохан и Теменужка се къпеха в банята. Боян и Анита скитаха някъде из кораба.
По някое време дежурните и пилотите спуснаха кораба на по- ниска височина, само на 3 км. над океана, над който прелитаха в тези часове. Гледката беше омагьосваща и пленителна. В далечината слънцето клонеше към залез, а синьото слънце беше в зенит. До Първа база оставаше още много път. Алекс се изправи до люка и погледна навън, към страшната гледка под кораба и пред него. Такава гледка не беше за изтърване и Алекс попиваше емоциите със всичките си сетива. Така измина цял час време, а Алекс стоеше прав и наблюдаваше. Скоро той се откъсна от гледката и кимна на Ким:
-Ела да се разходим из кораба!
-Идвам.- каза тя и се изправи от пулта.
*
Наближаваше полунощ. Алекс и Ким седяха на терасата, под синьото слънце, което осветяваше приятно в мека светлина, всичко наоколо. Из базата беше тихо и спокойно, а нататък край пирамидата сновяха роботи- строители.
*
Беше вечерта на другия ден. Crossfire се прибираше към Първа база, след патрулно дежурство около планетата. Валеше дъжд. През прозорчетата за въздух, влизаше свежа и чиста струя, а командсоите от екипа на Алекс дишаха с пълни гърди, не всеки ден тук идваше такъв хубав въздух. Алекс запали цигара и си взе кафе, тази вечер отнесен и замислен. До него Ким хапваше сладкиши с пепси. Аш и Палма бяха заети със сигурността на кораба, а Йохан и Теменужка се къпеха. Боян и Анита пък сега спяха. Из кораба спяха 30% от хората. Дежурните и охраната бяха 10 %, а останалите почиваха и се разхождаха из коридорите. Алекс се радваше на добро настроение, както и останалите на борда на кораба. Нещата вървяха добре, а в Първа база вече живееха 10,000 души, повечето от земен произход. На първо време от тях работеха по оранжериите 20%, а останалите бяха военна резерва, при случай на нападение от страна на херките. Поредната пратка от 500 четириместни джетове за заселниците, пристигна рано сутринта, днес. Заселниците бяха въоръжени, можеха да оказват съпротива и да воюват, ако херки или пасари, наближаха планетата Orixon 44, вече собственост на AFJ и земляните.

(очаквайте продължението до след 1- 2 седмици, заб. авт.)