ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 138, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 138, Valeri Kolev.

Това беше един следобед, когато Crossfire и Ford се приземиха на избрано, хубаво място, край река, която се вливаше в море. Това беше избраното място, за монтиране на опознавателната пирамида на тази планета- Orixon 44. Докато инструктираха роботите за бъдещата им работа по пирамидата, някои бяха излезли навън и разглеждаха местността. Алекс и Ким се намираха на една от терасите на кораба, пушеха цигари и разглеждаха с биноклите, наоколо. През тези десетина дни земляните бяха пуснали около планетата десетина сателита, които даваха информация, дали някой наближава планетата. За момента нямаше такава опасност, а тук скоро щеше да пристигне и кръстосвача Nissan. Деликатният момент, когато друга цивилизация можеше да намери новата планета, беше отминал…
Роботите на AFJ бяха интелигентни и доста бързи. Те започнаха както по плана, да полагат основите на пирамидата дълбоко в скалата, а тук щеше да има и подземен град. Работата вървеше,а земляните бяха определили дежурства за подпомагане на роботите с инструкции. Времената бяха вълнуващи за тези 150 души, екипаж на кораба Crossfire. Това беше нова планета, вече собственост на AFJ и на земляните, разбира се. Наблагаше се на контрола, за идващи обекти, но вече с дни всичко тук беше спокойно…
*
Nissan пристигна със голямо закъснение. Около Orixon 44, се бяха появили обекти, изглежда корабите на командир Йон са били проследени, но не от когото трябва. Алекс задейства новият суперкомпютър от Юпитер, а тук бяха и неговите приятели от там, които го бяха донесли с кораба BASF. Нещата бяха под контрол, но май се налагаше вече сила…
Съвсем скоро адмирал Шао пое командването и започна войната с тукашните обекти, които бяха от някаква вражеска цивилизаци, някак си проследила корабите на Йон. Пирамидата доказваща собствеността над планетата вече излъчваше необходимите сигнали. Тук в най- скоро време щеше да пристигне още един кръстосвач- унищожителя Toyota…
*
Беше една късна вечер, когато Алекс се прибра в кораба Crossfire, заедно с Ким, Аш и Палма, след като бяха давали инструкции на строителните роботи и хората, които ги контролираха. По това време пирамидата още се строеше, както и подземния град, под нея. В същото време хората от кръстосвача Nissan пазеха планетата с непрекъснати полети. Първата вражеска атака беше отблъсната успешно, а трите вражески кораба с тежки повреди се отдалечаваха на някъде, от планетата. Започваха тежки времена, когато трябваше да се строи и да се пази планетата от вражески обекти. От това зависеше, дали тази планета ще даде живот на бъдещите й десет цивилизации. Те обаче започваха от заселниците от Земята и от съюзните цивилизации от AFJ. Алекс запали цигара и седна в креслото си в каютата на четиримата, днес много изморени от работа. Силици не им бяха останали, а можеше да ги извикат за нощно дежурство.
Наближаваше полунощ, когато Алекс и Ким излязоха на една от терасите на кораба, за по цигара, докато оглеждаха района с биноклите си. Току- що се беше прибрал кораба BASF с четиримата юпитерианци- Йохан, Теменужка, Боян и Анита. Те бяха ходили да заснемат околността за топографски карти. Скоро Аш и Палма също се появиха на терасата и четиримата помълчаха замислени. Това беше непосилна задача, да се заселва нова планета и да се строи всичко от начало… Но пък в идните дни се очакваше да пристигнат два строителни кораба на AFJ, което щеше да снеме огромна част от бремето, от гърбовете на хората от Crossfire.
По някое време Алекс, Ким, Аш, Палма, Йохан, Теменужка, Боян и Анита се бяха събрали в каютата, седнали около кухненската маса да обсъдят нещата и да пийнат по чаша джин с тоник. За сега нямаха повикване за нощно дежусрство и се готвеха да си поспят по юнашки. Около планетата Orixon 44 беше спокойно. Бяха сами, близо 800 души от AFJ тук на планетата и около нея. Сам- сами на съвсем нова- новеничка планета. Това беше хем отчайващо, хем вълнуващо. Някаква пустота цареше наоколо, та дори зверовете бяха заспали от безгрижие…
Осемте жадуващи за почивка и сън, скоро щяха да се оттеглят по боксовете си с койките. В оставащото съвсем малко време, те бързаха да начертаят плановете за следващите дни. В кораба беше топло и уютно, а навън хладно и влажно. Там роботите продължаваха да строят базата, пирамидата и подземния град, контролирани от десетина души- оператори. Изглежда добрите времена отново бяха застигнали корабите от AFJ, тук на Orixon 44. Цареше едно такова спокойствие и тишина, нарушавана от музиката, която слушаха осемте командоси.
По някое време Алекс и компанията му се разсъниха и развеселиха, къде от джина, къде от музиката. Алекс запали цигара и каза:
-Аз няма да си лягам скоро, всъщност! Кой остава с мен?
Неговите хора изчакаха малко и се присъединиха към идеята му, един след друг.
-Оставаме с тебе, Алекс!
-Но утре ще сме на батерии!...- каза Палма.
-Спокойно!- каза Алекс.- Ще спим по- късно!... Да продължаваме с плановете за идващите дни!
-Да се надяваме, че вражеските сили няма да идват отново, а останалото ще се подреди постепенно…- каза Анита.
-Нямаме гаранции, че няма да се появят отново.- каза Алекс.
-Не сме сами, Nissan е тук, все пак!- каза Аш.
-Близо 800 души сме на тази планета!- каза Йохан.- Наистина не сме сами, а нататък тук ще се напълни със заселници от AFJ и Земята…
-От Юпитер дали ще има желаещи?- попита Палма.
-Разбира се.- каза Йохан.
Тази нощ осемте щяха да останат будни до късно. Това беше тяхно решение, а те държаха един за друг.


(Дами и господа, очаквайте скоро продължението.)