ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 127, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 127, Valeri Kolev.

Вечерта напредваше, а Алекс, Ким, Аш и Палма летяха над двумилионния град с един джет и сканираха повърхността, търсейки опасности и вражески елементи и обекти. Навън вече беше тъмно и валеше дъжд. От далечината се задаваше буря, която не беше опасна за този джет, проектиран и създаден за чудовищни натоварвания. Ким изведнъж се оживи, отвори си бутилка пепси и каза:
-Може пък да няма вражески обекти на тази планета!
-Ще сканираме още към час и тръгваме обратно към корабите!- каза Алекс.
-Няма ли да слизаме в града?- попита Аш.
-Може да слезем в града, но пък ще се забавим много.- каза Алекс.
Навън валеще силен дъжд, а вятъра брулеше по корпуса на джета. За момент четиримата се замечтаха.
-Дъждът е хубаво нещо!- каза Палма.
-Това е извънземен дъжд!- каза Алекс.
-Ще го преживеем някак си.- каза Палма.
Наближаваше полунощ, когато четиримата със джета, тръгнаха обратно към корабите си. Разузнаването не беше дало нищо особено, освен забелязаните няколко интересни, непознати раси, което се установи по сканираните техни машини.
*
Беше следобеда на другия ден. Алекс, Ким, Аш и Палма вървяха из град 207, който беше на около 600 км., западно от кораба Crossfire, там където беше кацнал. Времето беше хубаво, а джета бяха оставили край един хотел, наблизо. Движението в тези часове не беше голямо, тук- там се виждаха хора и машини. Четиримата вървяха през парка до реката, днес в общо- взето добро настроение. Алекс запали цигара и кимна към далечината, където се виждаха извънземни небостъргачи:
-Това е някакъв търговски център! После ще идем да видим там.
-Наблизо забелязах нещо като ресторант!- каза Аш.- Има ли гладни хора?
Те завиха по алеята към ресторанта, а колкото вървяха напред, се чуваше все по- силно странна, извънземна музика. Ресторантът беше на пет етажа, а около него имаше паркинг за автомобили и джетове. Това беше огромно съоръжение, което имаше и кино, басейн, магазини и събираше няколко- хиляди души.
Докато се черпеха в ресторанта, следобеда вървеше към края си. В този град имаше още един джет от кораба Crossfire, който летеше над града и събираше информация. С него бяха Браун, Джейн, Никита и Капка. Планетата Orixon 33, се оказваше интересно място, което активно се занимава с туризъм и всичко, свързано с туристите от други планети. Алекс, Ким, Аш и Палма бяха се разположили на голяма маса с десетина места. До тях седяха туристи и местни хора, които бяха от познати и непознати раси. Алекс се беше заговорил с един от тях, по един от най- разпространените в Галактиката, език. Разговорът вървеше около темата за околните планети, и какво може да се види там. В разговора се намесиха и околните извънземни, които също знаеха някои неща за други планети.
*
Няколко дни по- късно, целия екип на командир Йон, общо 131 души, с двата космически кораба Crossfire и Ford, се намираха в орбита около планетата Orixon 33, тръгнали нататък по пътя си, сега към Orixon 82. Беше бордовата вечер, когато екипажа на Crossfire имаше свободни пет часа. Из кораба беше оживено и шумно, а от някъде думкаше музика. Алекс тази вечер беше малко тъжен и замислен. Планетата Orixon 33 се беше харесала на екипажите. Хората поглеждаха с носталгия зад корабите, където планетата оставаше все по- надалеко. До Алекс бяха Ким, Аш и Палма, дежурни в момента, но от мостика на совалката Honda в хамбара на кораба. Работата не беше много, бяха тръгнали по леко натоварено трасе. Тук нямаше много летящи обекти, в този час бяха някъде около 70. Алекс се топлеше с кафе, седнал удобно в креслото пред пулта. Спомените от планетата, която напуснаха му навяваха някаква неясна тъга. Не се знаеше, дали някога ще посетят отново Orixon 33.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Ким излязоха из кораба на разходка. Беше им леко на душите и не знаеха от какво, всъщност. Из централните коридори се разминаваха с колеги, които вече бяха развеселени на по чаша джин с тоник. Имаше хора и на басейна, отворен в момента, заради свободните пет часа на екипажите. Из оранжерията роботи събираха новата реколта плодове, зеленчуци, тютюн, цветя и билки, както и прясна риба от рибарника. Алекс и Ким седнаха на една дървена пейка в оранжерията, до самия басейн и извадиха шишенцата с джин, запалиха по цигара и се загледаха към звездното небе през люка на стената. Това беше странна вечер. Някакъв оптимизъм ги владееше, въпреки двете войни в които участваха напоследък. Сега имаха пет часа път до портала за преход през хипер- пространството. В това време щяха да се порадват на свободно време, да си побъбрят и пийнат по нещо. От портала нататък се преминаваше на трисменен режим и някои отиваха да спят. Имаше достатъчно време до тогава и екипажите на двата кораба се бяха развеселили. Командир Йон опитваше радио- връзка със своите, със кораба Nissan, както и станциите по фронтовете, но за момента нямаше връзка. По това време принцеса Lipo си приготвяше хапване, както обикновено тя сама избираше какво да си приготви. Беше й дадена отделна каюта, където я посещаваха редовно, за да не се чувства сама и на чуждо място. В момента при нея бяха игуанката Бронк и приятеля й Шон. Тя смяташе да хапнат тримата, докато разговаряха за нещата по междинните станции, като тази на нейния баща, както и положението по околните планети. Принцесата щеше да остане на кораба Crossfire една година, каквато беше уговорката й с нейния баща. По- късно щеше да се търси начин да бъде върната на междинна станция Orixon 1055, където беше дома й. Принцеса Lipo беше девойка, много близо до линията на катеричките. Нейните желания обикновено се изпълняваха и никой не знаеше защо така се получава на практика. Любопитството й към бойните кораби от AFJ и конкретно Crossfire, я караха всичко да разглежда и да учи постоянно нови и нови неща от симулаторите и компютрите.

(следва продължение)