ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 276, Valeri Kolev.
Беше късно вечерта, когато Алекс, Палма, Ким и Аш вървяха под купола на един от комплексите на междинната станция. Алекс пушеше цигара и заедно с тях се оглеждаше за расата Niry. Това беше една враждебна цивилизация, която от скоро се беше появила в зоната Orixon. Адмирал Шао настояваше за контакт с извънземните от тази раса. За момента само се събираше информация. Опознаването със расата Niry водеше до отлагане на всякакви други задачи за екипажа на Crossfire. Извънземните създания от тази раса бяха странни на вид, те не бяха хуманоиди. Техните машини бяха нещо изключително, създадено по съвсем чужда, далечна логика. Това беше далечен, тотално извънземен разум, който несъвпадаше със земните разбирания за света и живота.
Наближаваше полунощ. Четиримата се намираха в един от ресторантите на станцията. През няколко маси от тях имаше двама Niry, които хапваха и си говореха. Алекс записваше разговора и го слушаше в слушалките си. Все още компютрите не бяха дали точен превод на този непонятен език. В станцията, Niry общуваха на един от най- разпространените езици в зоната, но помежду си говореха на своя си език. Четиримата земляни се чудеха, за какво ли става дума в разговора, който водеха двамата Niry, докато хапваха, но това засега оставаше загадка. В района имаше още 20 души от екипажа на Crossfire. Започваше следене на Niry.
*
На другия ден екип от кораба Crossfire прикачи проследител към корпуса на кораба на расата Niry. След като ги наблюдаваха непрекъснато и ги следяха, стана ясно, че тази раса е свикнала да си взема всичко, което й трябва, без да се грижи за някакво заплащане с малки изключения. AFJ щеше да ги проследява с друг кораб, а екипажа на Crossfire по обед напусна междинната станция. Кръстосвача Nissan беше наблизо, на около час път.
Беше в средата на следобеда, бордово време, когато Crossfire се скачи с кръстосвача Nissan. Алекс запали цигара и си взе кафе. В дежурната каюта бяха десетима. Палма, Аш и Ким бяха до него и също дежуреха. Алекс беше малко тъжен в тези часове. Не беше сигурен, точно за какво, но май си беше спомнил за родителите си, роднините и приятелите, които остави на Земята. Тази мъка нямаше лек. Той си сипа джин с тоник, почерпи и другите до него и отпи. Приятна топлина се разля по тялото му. Той знаеше, че скоро няма да стъпи на Земята отново. Знаеше, че няма да се уволни от AFJ, чак до края на живота си. Казваха, рядко се случвало някой да напусне AFJ, освен от тежка болест…
Към края на следобеда, Алекс и Палма излязоха на разходка из кораба, та и из кръстосвача. Докато се разхождаха срещаха колеги и приятели и им кимаха сдържано. В оранжерията на Nissan си почиваха хора. Тук бяха към 50 човека. В столовата в близост имаше още стотима.
В началото на вечерта Алекс и Палма се прибраха в бокса си, за да почиват. Тя си пусна музика и се изтегна в койката си, а той запали цигара, отвори си бутилка плодов сироп и се отдаде на размисли, седнал до един от люковете. Nissan преминаваше наблизо до астероидно поле, което с ниска скорост отиваше в посока към звездата Orixon 4- Слънцето на планетата на земляните- Orixon 44. В зоната имаше около 35 летящи обекта от изкуствен вид, но нямаше вражески такива. След около час- два, на Nissan щеше да пристигне кораб на AFJ, със 100 души екипаж. Той беше наблизо и решиха да си погостуват. Подробности за кораба Vega- 5 тук още не се знаеха, но нали скоро той щеше да е тук, на кръстосвача. В очакване на гостите готвачите на Nissan спретнаха похапване за още 100 души.
Вечерта напредваше, а Алекс пишеше йероглифи на лаптопа си с пръчицата и правеше схеми и чертежи. Заниманията му бяха по няколко направления, като той умуваше върху нещата почти едновременно. Винаги имаше по какъв въпрос да се умува, а той харесваше да седне и да пише и драска, докато мисли. Така просто си почиваше от дългите дежурства, по безопасността на кораба.
Късно вечерта Vega- 5 пристигна и се скачи към кръстосвача. Веднага щом спуснаха топлата връзка между тях, специален цилиндричен тунел, на борда се появиха десетима млади хора, командоси- астронавти. Срещата с екипажа на Nissan стана в столовата. Тази вечер там щеше да бъде много оживено.
*
Vega- 5 остана скачен към кръстосвача Nissan и заедно пътуваха към планетата Orixon 44 и на следващия ден. Срещите между трите екипажа тук, продължаваха, а те имаха какво да си разкажат и по темите за войните из Галактиката, както и за хищниците. Адмирал Шао беше изключително зает през целия ден. Той преглеждаше разузнавателните данни на хората от кораба Vega- 5. Войната тръгваше по нов път. Вече бяха известни координатите на "злите демони", съществата, които командваха хищниците и бяха виновни за всички нещастия, неприятности и беди не само за цялата човешка цивилизация, но и за съществата из Глактиката. "Злите демони" се намираха в съседна галактика, а пътя до там щеше да е непонятно продължителен, за наказателната Армада, която AFJ подготвяше за целта, да бъдат унищожени "злите демони".
Беше полунощ бордово време, а Алекс и Палма си почиваха в бокса. Тя гледаше филми, а той слушаше музика със слушалки, докато драскаше йероглифи и чертаеше схеми. Както обикновено размишляваше по редица въпроси и проблеми, докато правеше това.
*
Беше следобеда на другия ден. Алекс и Палма се разхождаха из Nissan. Трите екипажа пътуваха заедно в посока към Orixon 44. По това време из коридорите на кръстосвача беше оживено. Правеха се срещи между екипажите, за разказване на преживяното от тях. Алекс и Палма седнаха на една пейка в оранжерията, а тук имаше към 20 души. Роботи беряха новата реколта плодове и зеленчуци. Тук растенията и животинчетата бяха бързорастящи, за да има достатъчно храна за екипажите. Имаше и рибарник, който даваше достатъчно храна на ден, за разнообразяването на менюто. Тук имаше също домашни птици, които даваха и яйца, както и прасенца. Всичко в развъдника беше бързорастящо, както и в оранжерията. Алекс и Палма запалиха по цигара и извадиха джобните бутилки с джин. Времето беше тежко и не спореше никак. В очакване на вечерта, когато можеше да се подобрят обстоятелствата и настроенията тук, двамата замълчаха.
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар