ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 279, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 279, Valeri Kolev.

Няколко дни по- късно Nissan пристигна около планетата Orixon 44. Късно вечерта кораба Crossfire се приземи на космодрума на град № 1. Усещането, че тук има милиони земляни наблизо и сега, се отрази невероятно на екипажа на кораба. Радостен беше и Алекс. Той, Палма, Ким и Аш излязоха на терасата на дежурната каюта, за да вдишат този "домашен" въздух, макар и не на Земята, а на втората планета на земната цивилизация- Новата Земя. Тук вилнееше буря с много дъждове. Ухаеше на озон, а въздуха беше чист и свеж. Четиримата се замечтаха за близо час, омагьосани от усещанията си, а те бяха хубави…
По- късно четиримата запалиха по цигара с кафе, а на екрана пуснаха Първа телевизия, за да се порадват на този нов свят на земната цивилизация. Тук имаше дори прясна информация от Земята, а там както винаги- тежко робство, на алчните робовладелци- частници. Новините от земните колонии по чужди планети бяха шарени, имаше и добро и лошо.
*
Беше вечерта на другия ден, по залез слънце. Алекс, Палма, Ким и Аш се разхождаха из един парк на града. Алекс беше леко неразположен и раздразнителен. Той запали цигара и се замисли. Времето беше със около 10' С температура, със слаб вятър. Из парка имаше стотици земляни от града, които отпочиваха. Град № 1 за момента беше най- големия и се водеше столица на този континент. На останалите седем континента още нямаше градове, а само бази на AFJ, наблюдателници и фарове. Градовете тук бяха вече десет. Все още се строяха техните отбранителни системи и подземни укрития, които да се използват при бедствия и при нападения от враговете. Временно тази задача се падаше на корабите на AFJ.
Четиримата се спряха в един ресторант, на брега на езерото. Поседнаха вътре на маса с добър изглед към езерото и си взеха халба бира и пържоли. Това място беше на десет етажа, ресторанта се намираше на първите три, а нагоре имаше хотел, както и магазини. Тази вечер четиримата бяха свободни, чак до полунощ, когато трябваше да са на борда на кораба Crossfire. В ресторанта звучеше екзотична, японска музика. Тук тази вечер имаше около 400 души.
Късно вечерта четиримата излязоха от ресторанта, а долу на входа ги очакваше техен робот със джет, с който да се приберат на Crossfire. Намираха се на около десет километра оттам. Алекс запали цигара, взе си кафе от автомата и се настани удобно. Роботът беше добър пилот, можеше да му се има доверие.
*
Наближаваше полунощ. Алекс и Палма се бяха усамотили в бокса си, тя лежеше и слушаше музика, а той умуваше над лаптопа си, чертаейки в него йероглифи и схеми. Тази вечер Алекс беше нещо угрижен. Намираха се на свои територии, но въпреки това се чувстваше дискомфорт. Той се надяваше скоро да се изясни, от какво идва това нещо, докато ровеше из радиоефира, търсейки информация. Из кораба беше тихо, хората се бяха завърнали от отпуска до града и мнозина спяха, а някои просто почиваха. Дежурните бяха 50 души.
*
Два дни по- късно в края на следобеда Алекс и Палма седяха в дежурната каюта пред компютрите и се занимаваха. Задачи за решаване имаше много. Алекс запали цигара, взе си кафе и погледна какво става из каютата. Браун и Джейн дежуреха, а Шон и Бронк хапваха. Ким и Аш бяха из кораба на разходка. До града бяха отишли 90 души, а дежурните бяха 40.
В началото на вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш излязоха от кораба, на разходка из парка по брега на реката. Все още беше светло, но сумрачно. Алекс запали цигара и погледна минаващите наоколо хора. Повечето от тях бяха земляни. Тук се забелязваха стотици, разхождащи се из парка. Четиримата се насочиха към комплекса на около 300 м. нататък, където имаше и ресторант. Смятаха да пийнат и хапнат тази вечер там, преди да се приберат за дежурство. Алекс беше тъжен тази вечер. Виждаше, че са на Orixon 44, но това щеше да бъде само за няколко дни, а сетне отново заминаваха да воюват. Неизвестността и напрежението при полетите във военни зони се отразяваше неблагоприятно за Алекс. На този кораб беше служил и предишния си живот, не беше нещо ново за него, а отново тъгуваше за Земята, роднините и приятелите.
В ресторанта беше приятно. Четиримата се настаниха на третия му етаж и си поръчаха по халба бира и мезета от менюто. Звучеше музика от оркестър на живо. На дансинга танцуваха стотина души. Атмосферата тук беше невероятна. Алекс въздъхна, вдигнаха наздравица и се заговориха по темите за тази нова планета на земната цивилизация, както и за кораба си.
*
Беше вечерта на другия ден. Crossfire извършваше патрулен полет над континент № 1. Той летеше на височина 7 км. със скорост около 400 км/ч. Времето беше бурно, със силни ветрове и дъжд. Алекс пушеше цигара с кафе, седнал удобно зад пулта с Палма, Ким и Аш. Полетът вървеше нормално. Не се забелязваха вражески обекти над континента, но тук имаше в тези часове над 60 други обекти, сред които - на чужди цивилизации. Безопасността на Orixon 44, беше основна директива, която спазваха силите на AFJ, в тази зона. На новата планета на човешката цивилизация вече живееха близо 3 милиона души. Тяхното бъдеще и безопасност трябваше да бъдат осигурени по всякакъв начин от силите на AFJ. Предстоеше тепърва тук да прииждат още и още транспортни кораби от Земята, а населението на планетата щеше тепърва да се увеличава. В зоната имаше голям брой кораби на AFJ. Скоро тук не бяха припарвали вражески кораби.
Вечерта напредваше, а времето навън ставаше все по- сериозно, вилнееха бури. Това не беше проблем за машина като Crossfire, изчислена за чудовищни натоварвания, но екипажа чувстваше леко неразположение. В тези часове бяха нарушени и комуникациите извън кораба.




(следва продължение)