Времето сега:

вторник, 5 август 2014 г.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 280, Valeri Kolev.





ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 280, Valeri Kolev.

Късно вечерта Crossfire летеше в патрулен полет над континент № 1 на планетата Orixon 44, Новата Земя на земната цивилизация. Времето беше свирепо със силни бури и дъжд. Алекс пушеше цигари с кафе и се занимаваше с компютрите, а до него бяха Палма, Ким и Аш. От екипажа спяха в тези часове 100 души, други 100 почиваха, вечеряха и се стягаха по пътя, а дежурните бяха 50. На борда на кораба имаше и 50 военни от град № 1, които разговаряха с екипажа за бъдещето на новата планета на земната цивилизация- Orixon 44. Алекс си отвори бутилка плодов сироп и се изправи пред предния люк на дежурната каюта. Навън беше мрак ,в който присветкваха мощни светкавици, а тътена от гръмотевиците тресеше кораба. Алекс беше в добра форма и настроение, а така беше и с целия екипаж в тази вечер. Корабът Crossfire летеше над бреговете на континента № 1, от източната му страна, на височина от 7 км. и със скорост от 400 км/ч. Щеше да се лети продължително време, като непрекъснато се сканираше пространството около кораба във всички посоки. Враговете можеше да се появят от всякъде, по принцип.
Наближаваше полунощ. Алекс, Палма, Ким и Аш щяха да останат и след това на линия, тъй като бяха почивали в следобеда за 3- 4 часа, бяха и спали. Алекс запали цигара с кафе и отново започна да рови из радиоефира. Връзките с контролните кули, както и със кръстосвача Nissan бяха затруднени, но се улавяха сигнали от по- близки обекти.
Започваше нощта, а полета вървеше нормално.
*
Вечерта на другия ден Crossfire продължаваше патрулирането си. Корабът наближаваше поредната буря по пътя си. Алекс пушеше цигара с кафе, седнал удобно пред пулта. В следобеда четиримата бяха спали три часа, а сега ги чакаше дежурство до полунощ. Алекс беше в добра форма и настроение. Из кораба спяха 100 души, други 100 почиваха, а дежуреха 50. Корабът летеше над океанския бряг на континента откъм южната му страна, на височина 7 км. и със скорост 400 км/ч.
Вечерта напредваше. Палма се захвана да приготви вечеря за дежурните тук, а Ким раздаде кафе. Алекс се беше замислил над проблемите на кораба, та и на планетата. Тук имаше много въпроси за решаване, много работа за вършене. Няколко милиона души вече се бяха устроили на тази планета, имаха жилища, работа и бъдеще. Това бяха предимно хора от Земята. AFJ охраняваше добре новата планета. Наблизо не бяха допускани вражески сили.
Късно вечерта Алекс и Палма запалиха по цигара с кафе и се разговориха помежду си. Навън вилнееше буря, плющеше дъжд, а вътре в дежурната каюта беше топло и уютно. Полетът вървеше нормално, без съществени проблеми. Очакваше се скоро в близките часове да пристигнат над база на AFJ, където да се приземят за нощуване. До там имаше още път. Радиовръзката с тази база беше със големи смущения, но дежурните все пак успяха да говорят. В базата очакваха кораба в близките часове. Това беше база на AFJ държана от 300 души, със установка за изтрелване на ракети към орбитална височина, срещу вражески обекти, също така сигнален фар с кула за управление на полетите. Тук имаше и подземни укрития, които можеха да съберат 3,000 души при въздушно нападение.
Алекс потръпна зиморничево и въздъхна. Базата на AFJ вече се виждаше на екрана на радара. Корабът започна снишаване за приземяване. Тази база се намираше на плато над брега на океана, на височина от 400 м.
Crossfire се отпусна върху бетонираната площадка на космодрума. Двигателите бавно заглъхваха, а от някъде свистеше пара. Тук плющеше силен дъжд. Силни ветрове си играеха по бреговете на океана. Алекс и Палма излязоха на терасата на каютата и вдигнаха стъклената стена. Ухаеше на озон и на зеленина. В планината беше валял сняг, от който ухаеше чак тук на брега. Из базата беше спокойно. От централния корпус излезе високопроходима машина, която се насочваше към кораба на земляните. Това бяха четирима офицери, поканени от командир Йон. Корабът се готвеше да нощува тук. Патрулирането щеше да продължи на сутринта. Алекс и Палма се порадваха на местността около базата, от терасата близо половин час, преди да се приберат на топло. Запалиха по цигара и си взеха кафе. Малко оставаше до полунощ, след което те отиваха да почиват, както и Ким и Аш.
*
Към края на следобеда на другия ден Crossfire продължаваше патрулирането си по бреговата ивица на континент № 1. Времето беше лошо и в този ден. Но докато навън вилнееше буря и беше студено, вътре в дежурната каюта беше топло и уютно. Алекс, Палма, Ким и Аш в тези часове се занимаваха с проекта за суперкомпютър. Прототипът ставаше все по- добър, но имаше още със месеци работа по проекта. Алекс спря за да си почине, запали цигара с кафе и се изправи до предния люк. Около кораба вилнееше дъждовна буря. Видимостта беше добра, само чрез компютърно моделиране на картината. В кораба спяха 100 души, други 100 почиваха, а дежуреха 50 души. Сутринта дежурните бяха имали контакт по радиото със град № 1, както и със кръстосвача Nissan, а по- късно връзките се влошиха рязко.
*
Вечерта на другия ден Crossfire се приземи край град № 4, на 200 км. от океанския бряг. Към града отидоха 100 души от екипажа, с двете совалки на кораба. Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха на терасата на дежурната каюта, на кафе с цигара, докато се радваха на спокойното време и хубавата гледка към града. Тази вечер екипа на Алекс щеше да се събере в каютата на обща вечеря. Това беше малък техен празник, по случай на пристигането в град № 4. Празнично бяха настроени всички от екипажа. Алекс беше спал три часа този следобед и в добро настроение и добра форма, очакваше общата вечеря, за да пийне и хапне с хората си. Междувременно радиовръзките сега бяха добри, имаше контакт и със кръстосвача Nissan, както и с базата при град № 1. Нещата на тази планета вървяха нормално в тези дни.




(следва продължение)









Няма коментари:

Публикуване на коментар

Koan - Matariki

Синоптична прогноза