ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 286, Valeri Kolev.
Наближаваше полунощ, а Crossfire летеше над океана, на височина 10 км. в търсене на пиратския кораб. Алекс пушеше цигара с кафе седнал зад пулта. На борда бяха будни 100 души, а 150 спяха в тези часове. Дежурните бяха заети с безопасността на кораба и в търсенето на сигнала на пиратския кораб. Очакваше се и някаква помощ от тукашните сили на Съпротивата, но още не беше уточнено, каква ще бъде тази помощ. До Алекс бяха Палма, Ким и Аш, които щяха да останат с него до среднощ, когато смятаха да си починат, сменени от друга смяна дежурни. В дежурната каюта беше топло и уютно, а навън беше облачно и влажно.
*
На сутринта Crossfire летеше над един от континентите, със включена сфера за невидимост около себе си. Алекс пушеше цигара с кафе, в добро настроение днес, а до него работеха колегите му. До момента не бяха прихванали сигнала от проследяващото устройство на пиратския кораб. Търсенето продължаваше. На един час от кораба имаше сили на хищниците, заради което дежурните бяха много внимателни. Можеше да се наложи да се открива стрелба.
Наближаваше обедно време. Денят беше в сумрак, облаци и бури. От време на време в радиус от два часа полет, се появяваше по някой обект на хищниците, но те още незнаеха, че на планетата има сили на AFJ. Алекс отново взе кафе и цигара и се замисли дълбоко.
*
Вечерта Crossfire се приземи в една база на Съпротивата, на острова, държан от тях. Този остров имаше ширина 3,000 км., а дължина 1,000 км. Не беше кой знае колко голям, но на тази планета Съпротивата имаше само това и го пазеше зорко. Алекс и Палма излязоха на терасата на каютата, веднага след приземяването и запалиха по цигара с кафе. Екипажът беше изморен от непрекъснатите полети. Тук щяха да си починат десетина часа. Беше сумрачно, валеше дъжд, а вятъра миришеше на сняг. Алекс потръпна от студа, докато двамата оглеждаха местността, около кораба. От Съпротивата изпратиха четирима души за контакт, които пристигнаха с джет на входа на кораба, а командир Йон ги посрещна и прие в каютата за гости. Корабът щеше да нощува тук.
Късно вечерта Алекс и Палма се разхождаха из кораба. Екипажът имаше свободно време до полунощ. Съпротивата беше изпратила три нейни кораба да търсят пиратския кораб след като земляните им дадоха кодовете на проследителното устройство, закрепено към него. Това отчасти облекчаваше задачите на Crossfire. Въпреки всичко, тук кораба щеше да остане само за тази нощ. Екипажът беше изморен и командир Йон прецени, че е необходима сериозна почивка. Алекс и Палма се спряха при един люк и се загледаха навън, запалили по цигара. Планетата Orixon 49 беше една от най- опасните зони наоколо. Алекс смяташе, че тук трябва да има постоянно присъствие на AFJ. Палма се замисли, как би могло да стане това на практика, след като е извоюван само този остров. Гледката от този люк показваше базата на Съпротивата и планината в далечината, скована от сняг. Двамата постояха близо половин час тук, преди да продължат надолу към входовете на кораба. Искаха да се уверят, че безопасността на екипажа за тази нощ е гарантирана. Входовете на кораба бяха повдигнати на 15 м. височина, а тук охраняваше стражата. Тази нощ външните хора тук щяха да бъдат само четиримата офицери от Съпротивата, които заедно с командването на кораба и на кръстосвача Nissan щяха да координират издирването на секретния диск. Той неможеше да се прочете без паролата, а щеше да мине време, докато успеят да я разбият хищниците. Този диск можеше да постави в опасност над 340 бази на Съпротивата, по околните планети. Именно затова беше особено важно, той да бъде намерен и отнет или унищожен, навреме.
Наближаваше полунощ, когато Алекс и Палма се изкачиха с асансьора на една от наблюдателните кули на кораба. Тази кула можеше да се прибира и в корпуса на кораба, но тази нощ щеше да бъде издигната на 20 м. височина, за да може нощната стража да оглежда зоната оттам, докато кораба нощува. Тук имаше пост със двама души, както и необходимата техника за наблюдение и комуникации. Алекс и Палма огледаха лично зоната със биноклите си, като в същото време се услушваха за подозрителни шумове, чрез външните микрофони на кораба. Съпротивата пък беше поставила два поста около кораба навън. Те охраняваха с джетове, които можеха да остават и на земята, но при някакви подозрения се издигаха на високо за проверка на зоната. Подземията на базата бяха изградени надлъж и шир из целия остров. Съпротивата разполагаше и със подводници, както и отбранителни системи. Алекс и Палма се убедиха, че навън из зоната е спокойно, след което продължиха разходката си из кораба.
*
На другия ден Crossfire излетя още по тъмно. От Съпротивата имаха данни за базите на хищниците и тръгваха да проверяват за пиратския кораб, около тези бази. Денят беше труден. По обедно време свалиха три совалки на хищниците, които се доближаваха опасно близо до кораба. Това, без да разкриват, че AFJ е тук. В следобеда провериха над общо три бази на хищниците, но резултат нямаше все още. В началото на вечерта намериха един необитаем остров в океана и се приземиха за нощуване…
Веднага след приземяването Алекс и Палма излязоха на терасата на дежурната каюта, запалиха по цигара с кафе и огледаха острова. Тук беше сумрачно, но свежо, между един дъждовен облак и следващия който идеше от север. Въздухът беше чист и свеж, богат на озон. Екип излезе из острова, за да го огледа. Тук нямаше хора, а само дивеч. Беше хубаво място, неясно защо пусто. Но така пък беше още по- добре. Екипажът на кораба получи пет свободни часа. Временно беше разрешено да се излезе до километър около кораба. Разрешен беше ловът на дивеч. Някои се захванаха да ловят риба в залива.
По някое време вечерта екипажа се събра на скара- бира, около огъня на входа на кораба. Имаше пържоли от дивеч, скоро уловен, както и филе от риба. Веселието щеше да продължи до полунощ…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар