ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 284, Valeri Kolev.
Беше вечерта на другия бордови ден. Nissan продължаваше полета си към звездата Orixon 5. Алекс пушеше цигара с плодов сироп и умуваше как да се справи с вируса, нападнал някои от компютрите в кораба. Това беше неприятен вирус, който спъваше нормалната работа. Повечето системи на кораба бяха в авариен режим с код "жълто". Това беше втората степен след зеленото и не се препоръчваше да се тръгва на път при такива обстоятелства. За момента полета ставаше със системите и двигателите на Nissan, но на практика Crossfire беше в режим на авария. Алекс беше специалистът по компютърни проблеми тук. Добри специалисти бяха и повечето хора от екипа му. От изминалата нощ насам, проблема не беше решен и си оставаше. Вирусът беше засечен малко след полунощ, при проверка на системите на кораба.
*
Късно вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш се потяха над компютрите. Сменяха схеми, програми, разместваха кабели и настройки, но вируса не изчезваше. Ако това Нещо превземеше контрола, то кораба ставаше неизползваемо метално корито. Все пак имаше и добри новини. Мрежите в кораба бяха четири. Вирусът вилнееше частично само в едната от тях. Беше проникнал направо от радио- ефира, като сигнал, който някой от дежурните е искал да разгадае. Това може би се беше случило в период от една година назад. Трудно можеше да се разбере, къде, кога и чий е този вирус…
*
Два дни по- късно Nissan наближаваше междинна станция, по вечерно време. Проблемите с компютрите бяха временно стабилизирани. Алекс и Палма пушеха цигари с кафе, седнали край масата в дежурната каюта. Тук имаше и други от колегите им от екипа. Този ден беше минал труден и струваше много нерви на командосите- астронавти. Алекс и Палма почиваха малко, преди да започнат отново с нещо да се занимават. Из Crossfire спяха 170 души, а останалите дежуреха или оправяха по нещо из кораба. На Nissan спяха 300 души, а останалите 200 бяха заети с някакви задачи, или дежуреха. В очакване да стигнат до междинната станция, дежурните подготвяха Crossfire за отиване там, на място. Щеше да се разузнава и пазарува от там.
Късно вечерта Crossfire се отдели от Nissan, за да отиде на междинната станция, на разузнаване и пазаруване. Алекс пушеше цигара, докато рови из радио- ефира и събира информация за станцията и обектите, пристигнали там. Изглеждаше, че тази станция е под контрола на Съпротивата, но това все пак трябваше да се провери, за да не станат грешки. До станцията имаше около половин час. Повече време се загуби, докато се намери кой да ги посрещне на дока,където да се прикачат. Тук имаше над 200 по- големи кораби и стотици по- малки. Във станцията излязоха два екипа от по десетима души. Трети екип от десет души се зае със зареждането на кораба с провизии и гориво. В това време Алекс и Палма също бяха излезли из станцията. Въздухът под куполите на станцията беше разреден и нискокачествен, защото тук всичко беше адски скъпо. Алекс надигна капачето на шлема си и запали цигара, докато вървяха из Централния корпус. Тук беше оживено и шумно. Можеха да се забележат всякакви ларви по външен вид, а също и по положението си и финансовото си състояние. Алекс включи подслушвателя си, свързан към преводача му. Наоколо се водеха всякакви разговори, а Алекс търсеше нещо по- особено, нещо, което интересува земляните сега. На рамената си двамата носеха калашниците, в готовност да се защитават, ако се наложи това. В космоса всичко биваше възможно… Станцията беше закрепена около огромен астероид, който й служеше за основа. Това тук беше огромно, сложно съоръжение с множество коридори, тунели, асансьори и помещения. Обитаемите зони бяха покрити с огромни, прозрачни куполи, за да може вътре да се пуска въздух свободно. Наблизо до станцията бяха зоните със оранжерии и слънчеви панели. Това даваше богата реколта от хранителни продукти, а даваше и много енергия към станцията. За момент Алекс и Палма се замечтаха да могат да се уредят на такова уникално местенце, ако ще да мият мръсните съдове из ресторантите на станцията, за да се прехранват. Това мечтание скоро отмина. Всъщност и сега си бяха добре, колкото и да не разбираха добре, че това е точно така…
Наближаваше полунощ, когато Алекс и Палма се намериха със Ким и Аш и влязоха в един от ресторантите на станцията. Тук имаше всякакви гадини, миришеше на вкусни блюда, а свободни места почти нямаше- станцията даваше евтина храна, защото повечето продукти бяха собственото й производство. Още не бяха си избрали меню, когато някъде наблизо из ресторанта се чу стрелба. Четиримата грабнаха калашниците си и раниците и залегнаха. Охраната на ресторанта се беше забавила някъде. Щом разбраха, че не се стреля по тях четиримата земляни се придвижиха нататък, в посока на стрелбата, която се отдалечаваше по един тунел към източните докове на станцията. Престрелката се водеше на кратки изстрелни серии от по 3- 4 куршума. Алекс разпозна едната страна на конфликта- това бяха оръжия на Съпротивата, а втората страна в конфликта беше неизвестно до момента на AFJ и земляните оръжие, за което нищо не се знаеше.
-Това са сили на Съпротивата!- каза Алекс в микрофона.- Обадете се за подкрепление, трябва да се намесим в конфликта!
-Веднага се обаждам, сър!- каза Аш.
-Аз се приближавам, прикривайте ме!- каза Алекс.
*
Алекс беше успял да се промъкне наблизо до огнището на стрелбата. Това наистина бяха хора на Съпротивата в обичайните им униформи. Алекс се свърза с тях по "червената" честота.
-Предател се измъква със наши секретни кодове!- му казаха накратко от Съпротивата.- Тези кодове са от изключителна важност за нас!
-Ние сме четирима от AFJ.- им каза Алекс.- Корабът ни е на доковете. Ще се опитаме да помогнем! Имаме 250 души, а наблизо още 500…
-Човеко, въпросът е на живот и смърт!...- чу Алекс отговора и се замисли дълбоко, докато наблюдаваше района….
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар