ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 283, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 283, Valeri Kolev.

В следобеда на другия ден обектът Х беше изведен с допълнителна мощност от кораба Crossfire, до безтегловност. Беше осъществен и радио- контакт. Оказваше се, че обекта не е вражески, а търси помощ, след обстрелване от хищниците. На борда имаше и ранени. Обектът нямаше достатъчно гориво за приземяване, а за това му трябваше и летище. Това неможеше да стане. Във висока орбита Crossfire прихвана обекта Х, а екипи преминаха в него, за да окажат първа медицинска помощ на пострадалите. В зоната имаше и други кораби на AFJ. Екипажът на обекта Х щеше да бъде евакуиран и пренесен до болница. Обектът Х беше вече неизползваем.
По- късно в следобеда стана ясно, че на обекта Х има 70 души от приятелски цивилизации. Ранените бяха почти половината. Докато екипите от Crossfire им оказваха първа помощ, пристигна специализиран медицински кораб, който щеше да ги отведе до болница. Обектът Х щеше да се изтегли някъде по- надалеко и сигурно щеше да бъде изоставен, след прибиране на по- ценните вещи там.
*
Вечерта започваше, а екипажа на Crossfire беше оставил бедстващите в ръцете на спасителите, и вече се спускаше надолу към планетата. Алекс запали цигара с кафе и погледна седящите до него Палма, Ким и Аш. Полетът вървеше нормално, без съществени проблеми. В тези часове спяха 100 души, дежуреха 50, а останалите имаха свободно време. Алекс се изправи пред предния люк на дежурната каюта и погледна навън. Спускането вървеше добре, а се очакваше към полунощ, кораба да е край град № 1. Гледката беше невероятна от люка на каютата. Алекс постоя така близо половин час, замечтан и замислен за бъдещето на планетата Orixon 44, новата планета на земната цивилизация.
По- късно Алекс и Палма излязоха на разходка из кораба. Времената бяха добри. За повече неможеше и да се мисли. На душите им беше леко, бяха в добра форма и добро настроение. Вървяха из коридорите и асансьорите на кораба, докато стигнаха в оранжерията. Тук беше приятно. Седнаха на една пейка, а роботите тъкмо прибираха новата реколта от бързорастящи плодове и зеленчуци, както и новата популация от риба в рибарника, която също беше бързорастяща. Птиците бяха дали доста яйца в този ден, а животинките за месо, вече бяха достатъчно тежки. Тук всичко беше бързорастящо. Рибата беше готова на тегло само за десет денонощия, животинките също, а плодовете и зеленчуците даваха реколта всеки ден.
*
Късно вечерта Crossfire се приземи на космодума край град № 1. Алекс и Палма излязоха на терасата на каютата. Навън имаше силен вятър. Въздухът беше свеж и чист. В базата на AFJ маршируваха войници. В близост светеха светлинките на града, а из парка имаше хора, които се разхождаха след работния ден. Градът все още не беше голям, но от финансова гледна точка, нещата вървяха нормално. Тук се произвеждаше достатъчно храна за този град, а се снабдяваха и кораби на AFJ. Алекс и Палма постояха близо час на терасата, а сетне се прибраха на топло в каютата. Корабът беше тук за да зареди гориво и каквото там друго трябва, а сетне предстоеше да качи част от товара си горе за кръстосвача Nissan.
*
Беше следобеда на другия ден, а Crossfire се намираше на мястото си по корпуса на кръстосвача Nissan. Алекс пушеше цигара със плодов сироп и разговаряше по телефона със свой приятел от Nissan, който му обясняваше какво са правили тук, докато Crossfire го нямаше. В дежурната каюта Алекс беше със Палма, Аш и Ким, а също Шон и Бронк, както Браун и Джейн. По- късно Алекс и Палма излязоха на разходка из двата кораба. На Nissan имаше 500 души, а на Crossfire 250. В тези часове всички имаха свободни пет часа, преди заедно да тръгнат отново на път. Адмирал Шао и командир Йон се бяха събрали в тези часове в каютата на адмирала, за да обсъдят новите задачи на корабите си. Часът на тръгването още не беше уточнен, може би тази вечер или през бордовата нощ. Алекс и Палма крачеха из коридори и асансьори. Хора имаше навсякъде, но най- вече в столовите и бордовите оранжерии.
*
Три дена по- късно, кръстосвача Nissan пътуваше в посока към звездата Orixon 5. Беше края на бордовия следобед, когато Алекс седеше зад пулта и работеше по задачите си. Той запали цигара, отвори бутилка плодов сироп, тукашно производство, и погледна из каютата. До него бяха Палма, Ким и Аш, които също дежуреха. В началото на вечерта Алекс и Палма излязоха из корабите, които бях скачени и между тях имаше топла връзка- тунели. В Nissan имаше будни хора, по това време, когато спяха 200 души, а в Crossfire спяха 140. Алекс и Палма дълго се разхождаха из коридори и асансьори, преди да идат в столовата, да похапнат нещо и да пийнат. Полетът вървеше нормално, а из корабите беше спокойно.
Вечерта напредваше, а около Nissan нямаше близки обекти. Алекс и Палма се бяха прибрали в бокса си и на кафе и цигара обмисляха проблемите. Седяха на масата за двама, точно до единия люк и поглеждаха навън. Гледката към звездната шир им напомняше, че са на кораба. Оттук се виждаше и част от корпуса на Nissan, към който бяха прикачени в момента. Там светеха светлинки от каюти и боксове. Виждаше се и пътя напред, до голяма степен. Nissan не се пилотираше от тяхната дежурна каюта, а от мостика си, но такава апаратура имаше и беше възможно.
Късно вечерта Алекс и Палма се захванаха да си подреждат раниците и запасите в склада на бокса. Това беше уникално съоръжение, което можеше да се катапултира самостоятелно и да се призмява или приводява заварийно при катастрофа на кораба. От запасите зависеше след това, колко време ще издържат двамата, ако са на чужда планета или в космоса, докато дойде помощ. Боксовете с каютите на екипажите бяха в същност и спасителни капсули.
Подредиха и оправиха тук всичко и Алекс запали цигара с кафе, а Палма реши да се къпе. Кръстосвача нямаше да стигне до обект нито тази вечер, нито през нощта, а вероятно по- късно. Можеше да се получи друго събитие, ако от някъде приближеше бърз кораб. Това за момента беше слабо вероятно. Звездата Orixon 5, все още се намираше надалеко…




(следва продължение)