ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 263, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 263, Valeri Kolev.

На следващия ден, Crossfire изчакваше инструкции, на площадка в една военна база, край океанския бряг. Това беше континент № 2, а тук се водеше война срещу силите на хищниците. Тази база охраняваше близкия град със 400,000 души население. Фронтовата линия беше на 1,200 км. навътре в континента. Алекс запали цигара към края на следобеда, докато преглеждаше данните за ситуацията тук на втория континент. До него бяха Ким, Аш и Палма. Командир Йон в тези часове обсъждаше с тукашни офицери, как именно да се помогне на Съпротивата, във войната тук. Земляните не бяха ограничени във времето, което биха си отпуснали, да водят мисии тук. Те не бяха ограничени и във възможностите си. Машините на AFJ разполагаха с почти неограничени бойни възможности. Още повече, че горе в орбита беше и кръстосвача Nissan, натъпкан до горе със оръжия и боеприпаси…
По някое време Алекс и Палма излязоха на терасата на дежурната каюта, за да подишат чист въздух и да видят какво е навън. Валеше сняг и беше студено. Из базата подготвяха въздушни удари по цели по фронтовата линия. Преди час беше пристигнал и кораб с 500 души, евакуирани от селищата около фронтовата линия. Очакваше се скоро да пристигне и втори кораб с още 500 души.
В началото на вечерта, Алекс и Палма се бяха прибрали в бокса, за няколко часа почивка. Тя си пусна музика и отиде да се къпе, а Алекс се залови да прави пици. Корабът все още не беше получил никакви инструкции. Вероятно държаха на неговото присъствие тук, като печеливша карта във войната. Междувременно навън бурята се засили, снежна виелица покриваше пистите със дебела снежна пелена.
*
Наближаваше полунощ. Алекс запали цигара и се изправи до люка на бокса си, а Палма беше задрямала в койката си. Навън ставаше още по- сурово време. Никой не даваше задачи на Crossfire и в очакване на идващата нощ, екипажа се готвеше да нощува. Бяха пуснали щитовете на кораба и отбранителните системи. Това беше опасна планета, въпреки присъствието на Съпротивата тук, въпреки, че Nissan беше наблизо в орбита на 100 км. височина.
*
На другия ден Crossfire все още нямаше задачи. Екипажът се беше захванал да стяга машините из кораба и корпуса му. Заредиха и още гориво и провизии, тъй като се очакваха задачи със продължителни полети, без спирка. Беше дошла вечерта, когато Алекс запали цигара и си взе кафе. Времето навън беше сурово и мразовито. Пистите на летището се разчистваха от снега на всеки кръгъл час. Из базата нямаше голямо движение, с изключение на излитащите и кацащите самолети, кораби, совалки и изтребители. Алекс беше в компанията на Ким, Аш и Палма. Днес четиримата изучаваха обстановката на тази планета, както и картите на планетата, със отбелязаните позиции на силите на хищниците, а също и на силите на Съпротивата. Екипажът беше разработил планове за въздушни удари и бомбандировки по обекти на хищниците, техни бази летища и позиции. Командир Йон в тези часове, преглеждаше плановете, преди да ги одобри и съгласува с местните сили на Съпротивата.
*
Вечерта напредваше, когато Crossfire получи разрешение за извършване на въздушни атаки, по собствените си планове. Половин час по- късно, корабът излетя от базата на брега на океана при континент № 2. Това беше планетата Orixon 59. Наближаваше полунощ, когато Crossfire нападна една от базите на хищниците по въздух със изтреляни бойни ракети. Нямаше нужда от повторно прелитане в близост до тази база, от нея не беше останало нищо здраво. Според информация от Съпротивата, хищниците понесоха с това загубата на три свои кораба и над 2,000 хищника, които неуспяха да избягат от огнения ад, изненадата на AFJ и земляните.
Докато по- късно Crossfire се оттегляше обратно към бреговата база на Съпротивата, Алекс стана от пулта, запали цигара и си взе кафе. На борда на кораба, в момента със 350 души екипажи, спяха само 50 души, това беше нощната смяна дежурни. Останалите бяха изкарали почти на крака атаката, докато слушаха коментара от дежурните, за случващото се. Командосите- астронавти не се радваха на това постижение на кораба си, голям успех, както за Съпротивата, така и за AFJ. Очакваното активизиране на силите на хищниците на този континент, не се сбъдна. Те бяха замръзнали от неочаквания и мощен удар. В първите часове от нощта, те нямаше да предприемат нищо. Базата им остана в пламъци и дим, чак до сутринта. Експерти казваха, че от тази база неможе нищо да се спаси…
*
На другия ден Crossfire остана в базата. Очакваше се разрешение за въздушна атака в нощта. Алекс, Ким, Аш и Палма през целия ден проиграваха на компютрите сценариите по собствените планове за действие на екипажа. Войната срещу хищниците продължаваше…
Вечерта беше настъпила, когато Алекс запали цигара, взе си кафе и стана пред предния люк, за да види какво става навън. Вилнееше снежна буря и беше свил мраз със много ниски температури. Палма се зае да приготви пици за дежурните, а Ким и Аш отидоха да си почиват няколко часа. По- късно Алекс и Палма излязоха из кораба да се разходят. Екипажът работеше на смени. Командир Йон не даваше свободни часове, впредвид опасностите тук. Трябваха му стегнати, отпочинали и във форма хора и той получи точно това. Докато крачеха по коридорите и асансьорите на кораба, те запалиха по цигара. Много млади все още, жизнени и силни, двамата бяха щастливи, че са един до друг. Отбиха се в столовата по някое време, а тук имаше към 40 души, които се черпеха или вечеряха. Тук намериха Тимур и Катрин от Съпротивата и седнаха при тях. Четиримата се почерпиха с по 2- 3 халби бира с мезета, докато обсъждаха проблемите тук на Orixon 59. На борда имаше и още 10 души от Съпротивата. Тези хора работеха за координацията на действията между Съпротивата и AFJ, във съвместната война срещу хищниците. По това време дойде новината, че тази нощ няма да има полети за Crossfire, поради силно влошеното време. Адмирал Шао беше заповядал така, за да не се рискува…
В очакване на една дълга и спокойна нощ, Алекс, Ким, Аш и Палма се занимаха да кроят планове за бъдещи действия във войната срещу хищниците, тук на Orixon 59.



(следва продължение)