ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 262, Valeri Kolev.
В началото на бордовата вечер, Crossfire се спускаше през атмосферата на Orixon 59. Кръстосвачът Nissan беше останал горе, на 100 км. височина над планетата. Докато се спускаха надолу, Алекс пушеше цигара с кафе, в компанията на Ким, Аш и Палма. На стенния екран вървеше картина от предните камери на кораба. Алекс наблюдаваше картините, малко разсеян и поизморен тази вечер. На борда на Crossfire освен екипажа от 250 души, бяха също 300 души от разрушения кораб, както и още 100 души от Nissan, които се грижеха за ранените. По време на спускането, дежурните се свързаха със Съпротивата и кратко разговаряха с тях. В зоната имаше и сили на хищниците, но на повече от три часа дистанция от Crossfire. За сега кораба беше в безопасност. От Съпротивата зададоха координатите, където да се приземи Crossfire.
По- късно вечерта Crossfire навлезе в зона със силна буря и дъжд. Това не беше проблем за кораба, но на дежурните им стана сънливо, при такъв дъжд. Алекс запали цигара, взе си кафе и се зае да проверява зоната за обекти на хищниците. Намираха се на 10 км. височина и продължаваха да се спускат, но вече насочени към континента, държан от Съпротивата, за да се приземят на указаните координати. Ранените бяха в стабилно състояние. За тях имаше непрекъснато дежурство в медицински смисъл. Междувременно вече ставаха от койките си още 40 души, освен леко пострадалите 30 души. Надеждите за спасение на екипажа от разрушения кораб, се сбъдваха, след като бяха мислили, че ще загинат на пустинната планета, без помощ от никъде, без вода, храна и медицински грижи и лекарства. Тези хора бяха благодарни на земляните, за навременната помощ, която им оказваха.
Късно вечерта Crossfire се приземи на указаните координати. Това беше военна база, в близост до град със 400,000 души население. Наблизо имаше и военна болница, която можеше спокойно да приеме тези 300 души за окончателно наблюдение и подслон, след това. Тези хора бяха воювали към Съпротивата, а сега тя трябваше да им окаже помощ и да им осигури подслон и храна, докато се реши съдбата им. Вероятно щеше да им се набави нов кораб, за да продължават във войната. Това разбира се, чак след тяхното лечение.
Наближаваше полунощ, когато войници от базата пренасяха ранените към болницата с медицински автобуси. Това беше нормална картинка за тази база. Тук често пристигаха спасителни кораби с ранени хора от Съпротивата, както и цивилни, обстрелвани от хищниците. Алекс, Ким, Аш и Палма бяха дежурни тази вечер. Те следяха зоната около кораба, за опасни обекти. Междувременно около кораба бяха поставени постове за охрана. Очакваше се пренасянето на ранените да продължи няколко часа. В базата щяха да бъдат пренесени и оцелелите от разрушения им кораб вещи, техника, провизии, вода, кислород и гориво. Екипажите на Crossfire същевременно поеха задачата, да останат известно време на тази планета, за да осигурят охраната на континента, както и за разузнавателни мисии, на по- големи разстояния над планетата. Одобрението си даде адмирал Шао, а по- късно и командира на Crossfire- Йон.
Щом разбраха, че ще бъдат известно време тук на тази планета, екипажите на Crossfire се заеха да се запознават с обстановката тук. Намираха се на единствения свободен континент на тази планета, зорко пазен от Съпротивата. По останалите континенти се водеше война срещу силите на хищниците. Алекс запали цигара и излезе на терасата на дежурната каюта. Навън жулеше проливен дъжд, а вятъра вилнееше с пориви от порядъка на 100 км/ч. Навън беше пълен мрак, сурово време. Температурите варираха от порядъка на 0'С - 5' С.
*
Към края на следобеда на другия ден, Crossfire летеше към континент № 2, над океана, на височина от 7 км. със скорост 400 км/ч. Алекс пушеше цигара с кафе в компанията на Ким, Аш и Палма. Те заедно щяха да дежурят от 18 ч. Четиримата разговаряха за обстановката на тази планета и обсъждаха бъдещите планове за действия тук, на своя екипаж. Алекс се беше замислил дълбоко и пишеше в лаптопа си, всяка от идеите, какви действия да имат на тази планета. Някои от тези идеи щяха да бъдат одобрени, а по тях щеше да се състави план.
Беше началото на бордовата вечер. Алекс, Ким, Аш и Палма вече дежуреха по пултовете. Около кораба нямаше близки опасни обекти. Най- близките сили на хищниците бяха на 4 часа дистанция. Алекс запали цигара и се изправи пред предния люк. Навън вилнееше снежна буря и виеше мраз. Долу под кораба, океана бушуваше с огромни вълни. Това беше слокобно време, когато не е добре да си навън, а камо ли на война… Алекс въздъхна. В дежурната каюта беше топло и уютно. Екипажът имаше пет свободни часа. На борда освен основния екипаж от 250 души, имаше и още 100 души, от Nissan. Те бяха тук заради пренасяните ранени, които вече бяха оставени в болница на Съпротивата. Командир Йон реши да използва тези 100 души, за да се освежи вътре, кораба. Щеше основно да се почисти и излъска целия кораб. Гостите приеха тази задача, тъй като бяха свободни от всякакви други задачи, а времето тук минаваше бавно…
Вечерта напредваше, когато дежурните на Crossfire се свързаха със силите на Съпротивата в континент № 2. Скоро получиха по радиото подробна информация за обстановката тук, както и актуални карти на континента, с разположението на воюващите сили. Докато получаваха информация от компютрите на Съпротивата, Алекс запали цигара с кафе и обсъди с офицерите от Съпротивата, как именно да се помогне в тази зона. За сега им казаха, да бъдат на разположение и наблизо, в готовност, а инструкции щяха да имат много скоро, след разговорите със адмирал Шао и командир Йон. Алекс се изправи до предния люк и впери поглед напред. Снежната буря продължаваше, а навън свиваше адски мраз. В дежурната каюта беше топло и уютно. Браун и Джейн приготвяха по пица за дежурните, както и за останалите, които се бяха събрали тук тази вечер, все хора от екипа на Алекс… В очакване на достигането до континента и нощен полет, екипажа на кораба имаше свободни часове, време за среща с другите, за наздравица и похапване, както и за стягане на униформите и раниците…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар