ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 260, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 260, Valeri Kolev.

Беше следобеда на другия ден. Crossfire, Ford и Honda се бяха прибрали на кръстосвача Nissan. Още незнаеха защо адмирал Шао ги беше отзовал. Алекс седеше в дежурната каюта по компютрите. Той запали цигара, взе си кафе и се замисли. Онзи туристически кораб се оказа, че не е опасен, но всичките вълнения от предишния ден, около този кораб, бяха опънали нервите на екипа на Алекс, че и на други екипи, които ходиха да проверят за какво става дума, на място. До Алекс бяха Ким, Аш и Палма, а Nissan беше оставен неподвижен на 100 км. височина.
Към края на следобеда стана ясно, че ще тръгват към звездата Orixon 7. Стартът беше определен за половин час по- късно. През това време Алекс запали цигара, взе си кафе и провери системите на Nissan. Скоро потеглиха и започнаха да набират скорост. Алекс беше спал зле, последния път и сега беше леко сънен. Палма, която седеше до него, си отвори пепси и запали цигара. Пак се започваше пътешествие. Из кръстосвача и корабите към него в момента спяха към 500 души. Бяха започнали работа на три смени. Задължителния сън се практикуваше често по корабите на AFJ.
Вечерта започваше, когато Алекс и Палма излязоха из Nissan да се разходят. Техния кораб беше свързан с кръстосвача чрез тунел, около 30 м. дълъг. Запалиха по цигара, докато преминаваха по коридори и асансьори. Освен охраната, из корабите нямаше друго движение. Двамата отидоха в оранжерията на кръстосвача и седнаха на една пейка да подишат свеж въздух. Роботите тъкмо прибираха новата реколта от плодове и зеленчуци. В столовата, която беше наблизо имаше десетина души. Сетне се отбиха и там за да хапнат.
Когато по- късно вечерта двамата се прибраха в дежурната каюта, Алекс предложи да поработят по проекта за суперкомпютъра. Това беше интересно занимание, когато си в полет и скоро няма да има нищо особено по пътя. Докато се занимаваха с проекта, двамата пушеха цигари с кафе и обмисляха програмите на бъдещия компютър. По някое време към тях се присъединиха Ким и Аш. Обсъжданията по компютъра доведоха до нови и нови решения и идеи по неговата схема и програмите му.
Вечерта напредваше, когато четиримата седнаха на масата на джин със салатка от осолени лимони. Този ден бяха свършили добра работа по проекта и бяха доволни от себе си. На джин и разговори протичаше тази бордова вечер. Алекс запали една цигара, по- късно и се загледа в лаптопа си. Имаше да попълва дневник, както и да си приведе мислите в ред. Говореха си четиримата, че този път почивката им на Orixon 44, беше съвсем малка. Адмирал Шао беше обявил само, че отиват към звездата Orixon 7, а останалото сигурно щеше да се изясни по- пътя.
Късно вечерта Алекс и Палма излязоха из Crossfire на разходка. По това време из кораба всички имаха свободни три часа. Беше шумно и оживено. Следващата смяна застъпваше в полунощ. В столовата имаше към 150 души. Намериха си местенце и си взеха хапване, скоро ги чакаше дежурство. Полунощ наближаваше, когато четиримата се събраха отново, а Алекс и Палма щяха да застъпят дежурството си зад компютрите и пулта.
*
Към средата на следобеда на другия ден, Nissan продължаваше полета си в посока към звездата Orixon 7. Алекс работеше с компютрите, а Ким, Аш и Палма бяха със него. Той запали цигара по някое време и си взе кафе. Времето минаваше бавно, по време на дежурства. Алекс използваше това за да обмисля други проблеми, а също и за да мисли по проекта си за суперкомпютъра. Четиримата разговаряха помежду си, предимно по работата си. Безопасността в космоса беше от съществена роля за оцеляването.
Беше началото на вечерта, когато Алекс прихвана слаб радио- сигнал от далечината. Сигналът беше разпознат като зов за помощ на кораб от Съпротивата. Алекс съобщи за новината на дежурните и скоро Nissan започна да търси координатите на бедстващия кораб на Съпротивата. Алекс сетне запали цигара, взе си кафе и опита да се свърже с бедстващия кораб, но не се получи. Nissan забави скоростта си, за да може да намери координатите на бедстващите. Междувременно екипажа на Crossfire се готвеше да отлети с този кораб, на помощ на бедстващите, когато им станеха известни координатите.
Вечерта напредваше, а все още земляните от Nissan, незнаеха координатите на бедстващия кораб от Съпротивата, чиито сигнали за помощ, прихванаха. Ориентировъчно се знаеше приблизителната посока и именно натам тръгна Nissan, в тези вечерни часове. Търсенето продължаваше. Алекс, Ким, Аш и Палма бяха натоварени именно с търсенето на координатите. Алекс все още прослушваше сигналите за помощ от бедстващия кораб. Те се излъчваха на всеки 30 мин.
Беше късно вечерта, по бордовото време. Nissan напредваше в посоката, на където водеше получения зов за помощ. Търсенето щеше да продължава без почивка на денонощен режим. Алекс въздъхна, запали цигара, взе си кафе и се изправи пред предния люк на дежурната каюта, за да впери поглед в далечината. Някъде там бедстваха хора от Съпротивата. Може би тази нощ земляните щяха да ги намерят, при добър късмет. До Алекс мълчаливо се беше появила Палма. Тя сложи ръка на рамото му и му смигна, без да каже нищо.
*
На другия ден земляните намериха бедстващия кораб. Той се намираше на пустинната планета Orixon 57. По обедно време Nissan пристигна над тази планета. Кораба Crossfire беше изпратен да се приземи на планетата, след като намери къде е бедстващия кораб. Намериха кораба и се приземиха край него, чак във бордовата вечер. Командир Йон изпрати 20 души да проверят з акакво става дума. Алекс запали цигара, взе си кафе и се изправи пред предния люк на дежурната каюта. Бедстващия кораб беше потрошен сериозно, а в задната му част все още димеше цял отсек от него. Докато изпратения на оглед екип работеше около кораба, останалите хора от екипажа на Crossfire бяха в готовност да пренасят пострадали и ранени. Беше оформена в кораба и временна лечебница.




(следва продължение)