ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 77. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 77. 2016.

1.
Вечерта Nissan приближаваше друга база на AFJ. Докато кораба се спускаше към базата, на борда будуваха 60 души. Дежурните вече имаха връзка с базата и проверяваха кодовете й. Там всичко беше нормално и кораба скоро щеше да се приземи, след проверка и от тяхна страна. Алекс и Палма тъкмо пиеха по кафе с цигарка и следяха какво има около кораба. Над базата имаше активност, след като патрулни изтребители се завръщаха за зареждане с гориво.
След приземяването в базата Алекс, Палма, Ким и Аш излязоха на терасата на каютата и огледаха района. Въздуха беше чист и свеж, а времето- студено. Това беше база със ракетни установки за поразяване на приближаващи от космоса обекти, а тук имаше 20,000 военни, които бяха специален резерв на планетата. Освен тях, други 5,000 души - строители издигаха нов град и строяха подземните структури на базата и бъдещия град.
Вечерта напредваше, когато Алекс, Палма, Ким и Аш излязоха из базата, както и за да огледат кораба отвън. Бяха забелязани някои повреди в корпуса, които скоро щяха да бъдат ремонтирани от сервизните роботи на Nissan. В кафенето, което намериха в парка на базата имаше хора от базата и от корабите тук. Тази база дежуреше по отбраната на планетата от космическо нападение. От тук можеха да се унищожат голям брой идещи от космоса обекти, включително и астероиди. Изтребителите на базата контролираха границите на континент № 1, а около континента бяха разположени пет подводници. Други пет подводници изучаваха водната среда около континента. Четиримата седнаха на хубава маса до стъклената стена, за да виждат своя кораб. Там светеха светлинките на люковете на кораба, и няколко от сградите наоколо.
2.
Алекс стана много рано сутринта. Той се разсъни на чешмата, взе си чаша кафе и запали цигара, докато се събуждаше. Корабът все още се намираше в същата база на AFJ. Ранното му ставане тази сутрин беше от зъбобол, който го събуди. Този ден щеше да бъде тежък и труден, както информираше анализатора в часовника на Алекс. Анализаторът беше малък чип със собствена програма, който преглеждаше стотици фактори за да определи идващите часове, като леки или тежки, а може би неутрални. Останал сам със себе си, Алекс прегледа новините от близо и далеко, всичко свързано със земляните и техните кораби и градове.
Навън се развиделяваше, а сутрешните патрули се бяха спряли край единия вход на кораба и разговаряха помежду си. Из кораба будуваха 30 човека. Намалената бройка беше заради факта, че кораба не лети в тези часове и се намира на сигурно място.
Утрото бавно започваше, а Алекс се разхождаше край кораба и разглеждаше всичко около себе си с интерес. Скоро не беше живял в база и искаше да си опресни паметта с нови наблюдения. Той тръгна бавно из парка, понамести автомата на рамото си и запали цигара, тук можеше да има хищници и зверове. Наблизо имаше няколко човека от базата, които разглеждаха едно вековно дърво и нещо си говореха. Край тях премина и патрулна двойка, която обхождаше базата.
Алекс все още си спомняше баща си, който вече не беше жив. В подобни сурови и странни сутрини, Алекс си спомняше за него. Баща му сигурно би искал нещо да му каже, нещо да го посъветва, ако можеше… Алекс се спря до един автомат за цигари, напитки и закуски и си взе кафе. Наблизо имаше дървена пейка и малък параклис. Денят се очертаваше да бъде дъждовен. Алекс поседна на дървената пейка и се зае с кафето си. Наоколо пееха извънземни птици, а над параклиса имаше гълъбарник- учеха ги да се адаптират към този чужд свят, макар вече земна собственост. Алекс се замисли. Все още почти нищо не се знаеше за тази планета и нейните тайни. Климатът, флората, фауната бяха само бегло познати.
По- късно Палма го намери в парка. Беше тръгнала да го търси, а това беше лесно с навигацията на часовника. Двамата поседяха на дървената пейка, погледнаха какви неща предлага автомата за цигари, а сетне тръгнаха бавно по обратния път към кораба Nissan.
Сутринта напредваше, когато Алекс и Палма се прибраха в кораба. Ким и Аш бяха вече станали. Те си подреждаха нещата за деня, стягаха си униформите и задължителната раница. Ново патрулиране на кораба беше определено да започне по обедно време. Екипажът започваше подготовка за отлитане, като оставаха да спят 50 души, тези които щяха да застъпят дежурства във 18 ч. вечерта.
Алекс беше настинал, затова си сложи пълен чайник с билков чай и се подготви за отлитането. Щяха да използват системата дирижабъл на кораба, защото не бързаха за никъде, а трябваше да патрулират. Във оставащото време до отлитането, Алекс провери системите на кораба и какво има наоколо из небето.
3.
Във следобеда Nissan летеше бавно на 7 км. височина в посока на запад. Алекс беше поспал малко, но се събуди във лоша форма. Докато той драпаше насам- натам из каютата, стана от сън и Палма. На борда на кораба бяха будни 70 души в тези часове. Дежурните тъкмо говореха с кръстосвача New York. Там всичко било нормално. На кораба Nissan получиха и новини, които бяха събрани през последните 5- 6 часа от дежурните на кръстосвача. Алекс се зае да преглежда новините в този час. Той си взе чаша кафе, запали цигара и докато разглеждаше новините, мисълта му беше до известна степен раздвоена. Сред новините имаше и добро и лошо, както винаги. Алекс подреди и степенува вестите, за да ги представи на командир Йон с кратки свои коментари. КОгато свърши и това, Алекс застана до един люк и се загледа навън. Плуваха в мъглата под облаците.
Следобедът напредваше постепенно, а Алекс и Палма умуваха над поредния дрон, който конструираха. Имаха поръчки за голям брой дронове за своите колеги, но за сега просто обучаваха колегите си, как да направят този апарат. Това се налагаше, за да не си губят времето със сглобяване на дронове. Поръчките за дронове от колегите им, бяха вече 35 бр.
*
Вечерта настъпваше, когато според плановете Nissan наближаваше град № 4
, докъдето оставаха около час- два път. Дежурните имаха връзка със базата на града, откъдето провериха кодовете на екипажа и кораба, пуснаха и техните кодове, а там беше нормално. Алекс си взе чаша кафе и запали цигара, докато наблюдаваше оперативния екран. Корабът плавно се спускаше към базата.
*
Късно вечерта Nissan се приземи в базата на град № 4. Навън отидоха три екипа, за да заредят кораба с гориво, вода, провизии и боеприпаси, както и за да огледат кораба и наоколо. Алекс беше зле със здравето, както за трети път в този ден му се случваше. Той береше душа, опитвайки се да се занимава с нещо полезно, вместо да пъшка в леглото безпомощен, чакайки някакво чудо… Шаманът Джи го посети за трети път този ден, загрижен за неговото здравно състояние. Индикаторите на анализатора на шамана Джи, показваха за Алекс, че смъртта му е близо на 87%. По този показател, скенера рядко лъжеше с преценката си, а това разтревожи силно шамана Джи, за когото Алекс беше като роден син… С надеждата да му помогне, шаманът Джи остана дежурен при Алекс, готов да го спасява по всякакви начини…


(край на откъс № 77, следва продължение.2016.)