ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 78. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 78. 2016.

1.
В края на следобеда на другия ден Nissan все още стоеше в базата до град № 4. Алекс беше по- добре този ден. В тези часове той отново майстореше нещо в лабораторията до дежурната каюта. С него бяха Палма, Ким и Аш, които му помагаха. Това беше малка поточна линия за лични дронове, която тези хора правеха. Линията щеше да бъде на първо време в коридора до лабораторията. Алекс запали цигара и си взе чаша чай. Беше доволен от себе си, а поточната линия работеше добре, поне до там, докъдето беше готова. Алекс седна за да види новините от последните часове. Както винаги имаше и лоши и добри неща в тези новини.
Вечерта започваше, когато Алекс и седемте му помощници излязоха на разходка из базата. Алекс запали цигара, докато крачеха из парка на базата. Тук можеше да има всякакви опасности, но осмината стискаха оръжието в ръка и бавно вървяха нататък. Пътеката беше осветена от лампи почти навсякъде, но въпреки това те внимаваха за опасности.
*
Беше следобеда на другия ден, когато Nissan приближаваше град № 5 и неговата военна база. Корабът беше в режим дирижабъл. Алекс си взе чаша чай, запали цигара и се зае да преглежда новините. Когато преся по- важните вести, той се изправи до люка и погледна навън. До град № 5 оставаха около два часа път със тази скорост. Корабът плавно се носеше на север със около 100 км/ч. В тези часове Алекс беше в добро състояние, беше забравил за онзи коварен грип. Заедно със седемте си помощници той замисляше някаква тайна машина, а още никой не знаеше за какво ще служи тя. Неговите хора работеха със схеми, чипове и механични части от принтер, но в сглобен вариант, изглежда само Алекс знаеше, какво ще бъде това…
Във вечерта Nissan вече беше на площадка в базата наблизо до град № 5. Алекс от един час време пушеше на терасата със Палма, Ким и Аш, докато си приказваха за град № 5. Из базата нямаше нищо необичайно, а в далечината блещукаха светлинките на града. В кораба бяха будни почти всички освен нощната смяна от 50 човека, които спяха, преди дежурството.
2.
Следобеда на другия ден беше към края си, а Nissan патрулираше отново над континент № 1, този ден- над океанските брегове. Над кораба имаше черни облаци, докато той плавно се носеше над континенталните, океански брегове. Алекс се беше замислил нещо, докато се черпеха с кафе и цигарка, заедно със Палма, Ким и Аш. Патрулирането вървеше нормално, а наоколо имаше само няколко и то проверени летящи машини, които бяха със вътрешни полети, докато земляните изучаваха новата си планета.
В началото на вечерта Алекс разговаря по радиото със някои от своите жени, с които щеше да има деца вече, след като изпълни такава заповед. Въпреки сложността на проблема си, Алекс се опитваше да се извини заради многоженството си, но тогава Командването имало остра необходимост именно от оплождането, което Алекс изпълни по най- обикновения, древен начин- със секс. Бяха изминали месеци от тогава, а сърцето му се късаше. Тези десет млади жени оставаха на Orixon 44, заедно с бъдещите деца на Алекс. Това представляваше огромен проблем за него, но раздялата беше незаобиколима- на борда на Nissan нямаше място за тях… Издайнически сълзи рукнаха по бузите му, когато се опита да намери изход… В същото време Алекс имаше две жени на борда на кораба Nissan, с които се познаваше от много време. Искаше му се да изостави службата и да се засели на Orixon 44, но дълга му към земляните и неговата клетва към тях, не му позволяваше. По принцип командосите- астронавти рядко напускаха службата, та чак до смъртта си…
*
Беше началото на вечерта на следващия ден. Кораба Nissan патрулираше над континента, във режим дирижабъл и бавно се носеше на изток, над непристъпни джунгли, на височина два километра. Алекс умуваше над лист хартия, без кой знае какво добро настроение. Здравето му беше добре в този ден, до известна степен. Тази вечер Nissan щеше да стигне до град № 6 и да нощува в базата на AFJ, край този град. За този момент нямаше особени проблеми около планетата Orixon 44. Нямаше съществени проблеми и на борда на кораба. В тези часове будуваха 50 души. По това време Палма опитваше далекосъобщенията на кораба, търсейки контакт със кръстосвача New York. За момента обаче нямаше връзка. Ким и Аш пък се черпеха с джин и работеха по тайната машина на Алекс, за която никой нищо незнаеше, освен него самия.
3.
По -късно вечерта Nissan приближаваше град № 6. Алекс, Палма, Ким и Аш подготвяха единия от хеликоптрите на кораба, за отиване до града, след като стигнеха в базата. С тях щяха да бъдат също Шао, Джейн, Шон и Никита. Докато Nissan приближаваше до базата край град № 6, Алекс обмисляше какво щяха да правят в града. Той запали цигара с една чаша кафе и погледна как върви приземяването. Имаха още време до базата.
*
Щом Nissan пристигна в базата на AFJ край град № 6, малко след това осмината на Алекс отлетяха с единия хеликоптер на кораба, към града. Алекс беше мълчалив и тайнствен. Той не казваше, защо отиват до града. Бяха взели със себе си и раниците, задължителни при излизане навън от кораба. Хеликоптера водеха два робота- пилоти. Алекс запали цигара, а в кабината се пазеше мълчание. Неговите хора бяха озадачени от загадъчността му, но той упорито мълчеше. Хеликоптерът прелиташе над джунглата, между базата и града. Тук все още нямаше шосета, а населението използваше малки хеликоптри- джетове, накъдето и да пътува. Аш се опита да разведри обстановката. Той изведнъж каза:
-Ще се поразходим малко и се прибираме. Ще ни се отрази добре.
Другите нищо не казаха след това. Беше ясно, че Алекс няма да им обясни защо отиват в града. Когато по- късно хеликоптера наближи покрайнините на града, хората на Алекс забелязаха градския космодрум, а там един мистериозен кораб. Това едва ли беше кораб на AFJ, доколкото те знаеха какви видове кораби има в тази Агенция. Хеликоптерът беше приземен наблизо до този кораб, а Алекс се приготви някъде да отива. Той взе целия си комплект оборудване, раницата, оръжието и шлема- скафандър и каза:
-Чакайте ме тук! Ще се забавя около час. Отивам сам, не се притеснявайте за мен. Нищо особено.
Хората на Алекс погледаха как той прекосява площадката до кораба и как там бива посрещнат от една млада дама. Те не разбираха, каква е тази тайнственост. Взеха си по една чаша кафе и се разприказваха помежду си.


(край на откъс № 78, следва продължение.2016.)