ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 82. 2016.
1.
В следобеда на другия ден Nissan пътуваше към континент № 2, за да посети там няколкото действащи бази на AFJ. Докато прелитаха над океана, Алекс седеше зад пулта си и обмисляше нещо, този ден в значително по- добра форма. Той запали цигара, взе си чаша кафе и погледна през люка до себе си. Навън беше мрачно и облачно. До континент № 2 имаха няколко часа път, а на борда будуваха 50 души, заети с работата си. Алекс се замисли отново за планетата Orixon 44. Това беше стрелба в десятката, каквото се случваше на земната цивилизация, със намирането на планетата, точно навреме, преди да я намерят други цивилизации. Планетата беше голяма и пълна с природни дарове. Според някои учени човешката цивилизация беше подсигурена за бъдещето си за стотици хиляди години, тук на Orixon 44.
По- късно в следобеда Алекс и Палма отидоха из кораба, за да се разходят и да огледат корпуса му от вътрешната му страна. Палма беше в добро настроение този ден. Тя си беше направила палава опашка на косата и се усмихваше на минаващите наоколо макар, че те да бяха рядкост.
*
Започваше вечерта, когато Nissan приближаваше един от Фаровете- бази на континент № 2. Навън се мръкваше постепенно. Алекс запали цигара, докато пишеше нещо по лист хартия, умувайки по по- важните теми напоследък. До него Палма слушаше музика, а Аш и Ким приготвяха някаква кулинарна изненада в кухнята на дежурната каюта. Шао и Джейн сглобяваха прототип на робот- кон за лесно движение през джунглата, а Шон и Никита правеха нова антивирусна програма, след като вирус блокира един от бордовите компютри. Въпросният вирус беше дошъл чрез радио- търсещата програма, докато изследваха основно ефира на зоната около Orixon 44. Всъщност изследването на ефира за радио и други вълни беше изключително забавна работа и Алекс често се забавляваше с това. Приемникът при град № 1 беше страшно мощен и улавяше и най- слаби сигнали в зоната. Сетне се изучаваха езици, а по телевизия се виждаха и различните извънземни видове и раси наоколо. Информация идваше и от приятелските цивилизации от Съпротивата. Това беше съпротива против въвличането на системата Orixon във войните на Тройната война, както я познаваха тук- война на живот и смърт на три враждуващи помежду си коварни цивилизации…
*
2.
Вечерта напредваше, когато Nissan се приземи на площадка във Фар- базата на AFJ. Освен самия фар, всичко останало беше добре маскирано, а под фара и около неговите основи имаше голямо военно съоръжение и подземия, където живееха 4,000 души, а те разполагаха с два кораба и две подводници. Тук се строеше подводна станция и град. Това не беше новост при колониите на земляните по чужди планети. Алекс запали цигара, докато дежурните проверяваха кодовете на базата, а те питаха за кодовете на кораба. След размяната на любезности из базата тръгнаха на обиколка два екипа от кораба. Очакваше се до един час да пристигне и втория кораб: Ford. Тези два кораба бяха от състава на кръстосвача New York. Кръстосвачите бяха огромни и мощни машини и нямаше как да се приземяват по разни планети, заради тежестта си и големите размери. Алекс, Палма, Ким и Аш също излязоха за да се качат на фара и да разгледат наоколо от неговата височина, близо 40 метра. Пред фара ги посрещна охраната, козирува и ги пропусна да влязат, а там бяха посрещнати от дежурните на фара. Когато асансьора ги издигна горе на терасата на фара, четиримата и стопаните на фара, се заговориха по някои от новините за земляните от последните времена. Колегите стопани на фара, опънаха маса и поканиха четиримата да заповядат на скромно похапване скара- бира. Докато вдигаха наздравица с халби бира, те си пожелаха успех с новата планета и да успяват да отблъскват нашественици все така успешно.
*
Късно вечерта четиримата се прибраха в кораба. Другите излезли из базата трябваше да се приберат най- късно след един час, за да нощува кораба спокойно. Не се предвиждаше нощен полет, а колко време щяха да останат в тази база, все още не беше решено. Алекс запали цигара, доволен от разходката и почерпката и се зае да подрежда раниците си и запасите си от жизнено важните неща в евакуационната капсула. На по- малко от 1,000 км. наоколо нямаше хора, а най- близките бяха на 1,200 км. на изток в друга подобна база. Алекс очакваше да дойде полунощ, предусещайки едно добро наспиване тази нощ…
(край на откъс № 82, следва продължение.2016.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар