ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 91. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 91. 2016.

1.
Вървеше следобеда на другия ден. Структури на Съпротивата и на AFJ разузнаваха по градове и по- малки селища, около имоти на наемниците на Тор. Алекс пушеше цигара с кафе и наблюдаваше случващото се. Той беше казал, операциите да останат незабелязани, преди мащабна мисия по- късно. Алекс искаше бойците да бъдат със специално облекло и да не вземат да предизвикат каквото и да е внимание. В ход бяха и дронове, които отиваха напред за предварителна ориентация. Мощни подслушватели носеха информация от разговорите на наемниците. За момента не се забелязваше намерение за атака от тяхна страна. Архивите с данни за наемниците на Тор ставаха все по- големи. Това бяха предимно извънземни, регистрирани по един или друг начин на планетата. Под наблюдения бяха стотици наемници на Тор. Алекс знаеше, че дори да го намерят, това няма да спре зловредното влияние на неговата идеология, чрез неговите последователи.
Следобедът напредваше, а навън беше хубав ден. Алекс, Палма, Ким и Аш отидоха да се разходят из базата. Корабът Nissan все така си стоеше на площадката. Временно нямаше да има полети, докато отминат няколко инфарктни, наближаващи Критични точки във Времето. Съпротивата вече разполагаше със индикатори за наближаващи Критични точки. Това бяха точки, във които Бъдещето стоеше пред разпадане. Особено важни бяха всякакви действия в Настоящето, по време на Критични точки… Явлението все още беше новост и слабо разбираемо…
Алекс запали цигара, замислен. Все още нямаха понятие, какво точно да правят по време на Критична точка. Мъдреци сред извънземните, както и сред земляните умуваха по тази тема. Според мнението на мнозина, в Критични точки просто трябва да се правят промени, промени след които заплахата да отмине благополучно. Нямаше и време за много умуване. Бъдещето можеше да се разпадне, а сетне всичко друго тук ставаше безсмислено… Оптимистите сред AFJ и Съпротивата запазваха самообладание. Май- май само на тях се крепеше в момента Бъдещето…
Наближаваше вечерта, когато Алекс, Палма, Ким и Аш умуваха по темата за Критичните точки. Алекс беше взел участие в направата на Радар за Критични точки, заедно със извънземни изобретатели. Машинката работеше добре, а скоро с нейното копие щяха да бъдат снабдявани всички кораби и кръстосвачи на AFJ и Съпротивата, както техните бази и градове. Психологическата война за оцеляване на цивилизациите и спасяването на Бъдещето от гибел, навлизаше в начален период…
2.
Алекс, неговия личен робот и двата им дрона обикаляха из базата на Съпротивата. Той беше излязъл на свеж въздух за да освежи мислите си и да подиша свеж въздух. Тук започваше да се смрачава, а Алекс умуваше по въпроса за съществуването на т.н. Зли сили. Това явление го караше да побеснява. Определено той търсеше начин за отмъщение и справедливо наказание за Злите сили, тормозещи земляните и лично него още от Древността, та и във Настоящето, а може би и за напред, все още… Виновниците за всичките ужаси, нещастия, беди и катастрофи, случващи се на цивилизацията и до ден днешен… Алекс знаеше, че тази задача не е извън възможностите на AFJ, особено и със помощта на Съпротивата. Трябваше да вземе решение по темата и тогава той остави нещата в ръцете на Господ Бог със кратка молитва. Слезе от дрона си, стъпи на земята и запали цигара, замислен дълбоко, а робота се огледа наоколо, казвайки:
-Сър, тук едва ли е безопасно за вас! Наблизо има огнище на аномални явления, където и извънземните не стъпват!
-Рабрах, Boro!- му каза Алекс.- Ще внимаваме.
Когато Алекс погледна в радара, наистина забеляза огнището на аномални явления, а щом започнеше да го доближава, радара алармираше за приближаващи неприятености, т.е. Критични точки. Алекс започна да се отдалечава от прокълнатото място, дълбоко замислен. Нещата някак си се доказваха едно със друго. Всичко беше самата истина, а той помнеше безкрайните ужаси, преживявани от него и близките му, а не само от тях, а и всички земляни… За извънземните, пострадали от Злите сили, Алекс все още нищо не знаеше…
*
Вечерта напредваше, когато Алекс и робота му се върнаха в Щаба. На радара приближаваше нещо, все още неясно. Алекс умуваше, а неговия екип бяха разделени на смени за дежурствата си тук. Войната продължаваше…
Алекс запали цигара, написа няколко инструкции и се изправи до оперативния екран, където светеха точки- огнища на аномални явления, както и приближаващи във времето Критични точки. Поточните линии, на разположение, бълваха кутийките - ръчни радари. Трябваше да се снабдят армиите на AFJ и Съпротивата, в най- кратки срокове.
3.
Беше вечерта на другия ден. Този ден беше тежък за Алекс. Той през цялото време се намираше в грипова треска, а в главата му мощно свистеше. В това време настъпиха две Критични точки, почти една след друга. Алекс правеше каквото е по неговите сили, но смяташе по някое време просто да се оттегли в почивната каюта и да лежи. Всичко го болеше и вече разбираше, че някой път няма да пребори треската и ще умре. Гриповата треска на Алекс не се наблюдаваше сред колегите му. Цяла загадка представляваше, какво всъщност е това заболяване.
Алекс запали цигара и погледна извънземните от Съпротивата, наоколо. В дежурната каюта на Щаба беше тихо и спокойно. Вървеше следене и разузнаване над повече от 200 наемни бойци на Тор. Тук бяха също Палма, Ким и Аш, които направляваха действията на AFJ в тези дни. Очакваше се близка Критична точка. Алекс беше решил да остане в дежурната, дори да е в много тежко състояние. Почти никой си нямаше представа, как да се справи с подобна точка. Това явление беше съвсем ново и тепърва щяха да го изучават.
Вечерта напредваше, а радарът показваше, че най- близката Критична точка се е отдалечила във времето и продължаваше да се отдалечава. Това озадачи Алекс, а не само него. Той остави инструкциите си за действия по време на Критична точка и излезе на една от терасите на Щаба, за да подиша свеж въздух и да се ободри, въпреки нечовешките болки по цялото си тяло. Тук го намери шамана Джи, който идваше за да му донесе още лекарства и да му помогне, във връзка със гриповата треска. Шаманът Джи тогава му каза нещо много ценно: "Твоята грипова треска, Алекс има общи неща със Критичните точки. Не се предавай на Злите сили, Алекс. ". Алекс оставаше замислен, над тези думи. Според него, най- важното при Критична точка беше движението и промени към по- добро, и към по- сигурно положение. Трудно беше да се стабилизира ситуацията при Критична точка. Макар и ново, това явление, все пак можеше по някакъв начин да се преодолее благополучно… Това искаха да постигнат в тези дни, както хората от Съпротивата, така и хората от AFJ…

(край на откъс № 91, следва продължение.2016.)