ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 88. 2016.
1.
Започваше вечерта на другия ден. Корабът Nissan тъкмо беше пристигнал в базата до град № 7. Алекс погледна навън през люка и запали цигара. Този ден той беше в общо взето добра форма. Това го радваше, а също му даваше стимул да работи по своите идеи, които имаше напоследък. До Алекс стоеше Палма и се топлеше на отоплителното тяло. Използваше се енергия получена в единия бордови реактор. Така се отопляваше кораба с евтина и дълготрайна атомна енергия. Така се захранваха и хладилниците и другите машини в кораба. Алекс си почиваше в тези часове, отдаден на спомени и носталгия по миналото и по Земята- древната родна планета. Той гледаше навън през люка, как постепенно се спуска сумрак. Беше облачно и скоро заваля дъжд. Още от сега се знаеше, че кораба ще нощува тук и няма да има нощен полет. Налагаха се няколко ремонта по двигателите, а сега момента беше добър да се свърши тази работа от роботите- техници. Но не само заради това кораба нямаше да лети в нощта. Командир Йон беше преценил, че екипажа му е изморен и има нужда по почивка. Точно каква щеше да бъде почивката, команидир Йон все още не беше решил. До Nissan тук в базата беше също и кораба Ford и двата кораба със по 300 души екипаж. В тези часове между корабите беше пуснат тунел топла връзка, а екипажите получиха пет свободни часа. Между двата кораба стана оживено и шумно. Хората имаха нужда от разпускане и малко радост. Алекс и Палма седяха в почивната каюта на четиримата, и се черпеха с джин и тоник, а Ким и Аш спяха. Беше хубава вечер, а наблизо нямаше опасности. Базата се охраняваше строго, а над континента кръжеше патрулен кораб във режим на дирижабъл. Новините бяха нормални, както винаги напоследък. Работеше се по междинна станция, която да подобри връзката с по- далечните земни бази и градове. Тя щеше да бъде снабдена с мощни ретланслатори на радиосигналите. Такива междинни станции щяха да се градят и на още четири по- далечни места из системата Orixon.
Вечерта напредваше, а Алекс и Палма се занимаваха с личните си компютри и часовници. Те подреждаха нещата си и мислите си. Използваха това свободно време и да се учт и видят с близките си и приятелите си по видеовръзката.
2.
Два дни по- късно в ранния следобед Nissan все още стоеше в базата край град № 7. Алекс тъкмо си беше взел чаша горещо кафе, беше запалил цигара и разглеждаше новините. Наоколо беше спокойно, а в базата се водеше учение. Това беше един обикновен ден за много земляни по колониите- градове. Алекс и Палма в тези часове дежуреха по безопасността на кораба, базата и града. Тук бяха също Ким и Аш, както Шао, Джейн, Шон и Никита. Алекс се беше замислил отново по темите от последните времена. До отлитането на Nissan за патрулиране оставаше около един час.
Когато по- късно излетяха и в режим на дирижабъл заплуваха в небето, Алекс въздъхна тежко и се занима с комуникациите на кораба. Патрулирането щеше да бъде обиколка над земните градове. На борда на кораба будуваха 50 души. Времето беше мрачно и навъсено. На някои места валеше дъжд.
Към средата на следобеда Алекс нещо беше намислил пак. Той чертаеше нещо по белите листи хартия и дълго оставаше замислен. Полета вървеше нормално, а наоколо имаше ограничен брой летящи обекти, няколко транспортно- товарни кораба и няколко совалки, които прелитаха на път към градове на извънземните. Това беше Orixon 64. Алекс запали цигара взе си чаша кафе и се изправи до люка. В тези часове той отново умуваше за същността на явлението "човек". Вече му беше пределно ясно, че нещата са много по- сложни отколкото си ги мислим. Човека, това не е просто едно тяло и един дух. Човека беше съвкупност от хора, които живеят често във едно и също време или пък по различно време, но става дума за същия дух в различни тела. Тези животи на един и същ дух, бяха разделени и във пространството и във времето, често. Обединяваше ги факта, че един и същ дух е живял в тях, но това никой не го знаеше, не го беше разбрал никой и нямаше откъде да се научи. Това обясняваше неразположенията на човека, неговите болести и лоши времена. Ако един човек събереше животите си по едно и също време, на едно и също място, това беше 100 % от животите му. Отделното тяло беше около 0.5 % - 1 % от тази съвкупност. Това бяха тела, чиято съдба беше различна, но когато на едно място някой от тях беше зле или в лоша ситуация, то това се улавяше доста силно и у останалите… Тази теория на Алекс беше проверена лично от него. За съжаление разполагаше само със 20 сигурни човека, с които той беше едно и също, един и същ дух. Често им се обаждаше, но само той знаеше за какво става дума. Те самите не знаеха какво ги обединява… За да не остане тази теория и тайна на човека, по принцип незнайна от никого, той беше решил да започне да я разказва на други хора и на своите…
3.
Наближаваше вечерта, а Алекс се мотаеше из каютата и лабораторията до нея, където правеше нови чипове за апаратите използвани на борда на кораба. Това бяха нови чипове със нови програми и процесори. Той замисляше отново да измисли нов вид компютър, този път за себе си. Новото му начинание щеше да му даде стимул за поне година напред. Искаше да приложи почти всичките си знания по темата, във новия си компютър за собствена употреба. Алекс много добре знаеше как иска да бъде направен този компютър и какви възможности да има той. Смяташе компютъра да има връзка с личния му робот и със двата дрона. В новия компютър щеше да зареди огромна маса знания, с които да се обучава робота. Този компютър нямаше да напуска кораба, защото щеше да бъде голям и тежък.
Започваше вечерта, а кораба все така плуваше със около 100 км/ч. над териториите на земляните и техните градове. Алекс спря да си почине и запали цигара. В общи линии беше наясно със новия компютър и започваше да го прави, докато в същото време го проектираше. Това му занимание отнемаше цялото му внимание в тези часове. Палма, Ким и Аш бяха също тук и му помагаха. Алекс смяташе новия му компютър да бъде специален и за негови нужди, както и на неговия екип. В компютъра той щеше да заложи няколко от най- добрите си програми със специално предназначение. Помощниците на Алекс възприеха нови компютър като на нова полезна вещ, централа на екипа. Този компютър щеше да се използва, дори ако вирус плъзнеше из мрежите на кораба.
В същото време Nissan продължаваше да патрулира над континента. Полета щеше да продължи и през нощта. В небесата беше спокойно, както и във земните градове тук на Orixon 64. Новините бяха шарени, имаше и лоши и добри…
(край на откъс № 88, следва продължение.2016.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар