ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 80. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 80. 2016.

1.
Във вечерта на другия ден Nissan отлетя от поредната база по пътя си. Корабът беше в режим на дирижабъл, бавно се носеше на изток и плавно набираше височина. Вечерта и в идващата нощ Nissan щеше да патрулира над континента. В тези часове будуваха 50 души от екипажа. Алекс, Палма, Ким и Аш дежуреха по пултовете, но си уплътняваха времето със замисляне на поточна линия за производство на храни, чрез автоматизирана оранжерия. Колкото и странно да изглеждаше, такава линия все още не беше създадена, за срам и позор на цивилизацията. Можеха да бъдат освободени от такава работа много хора, за да се занимават със далеко по- важни за човешката цивилизация проблеми и задачи. Според технологиите на Алекс и тези, които той беше намерил из архивите на AFJ, то със чиповете с програми, автоматика и финна механика, редица дейности на земляните можеха да бъдат развити със същата цел- повече хора да бъдат заети с далече по- полезна дейност от грубия физически труд. Идеята на Алекс намери развитие сред колеги от AFJ. Години наред цивилизацията на земляните беше изоставила технологиите си от бързане, а освен технологиите на древните, то до момента все още не всичко беше измислено в науката и технологиите. Именно там според Алекс трябваше да се съсредоточат усилията на повече хора, а не да си губят времето със груб, физически труд или необмислена работа, унищожаваща всичкото им време...
Алекс въздъхна тежко и запали цигара. Знанията му от над 600 предишни негови животи, дори като извънземен, бяха безценни в тези години, когато цивилизацията от Земята се бореше за съществуването и оцеляването си. Той се заричаше да продължава по своите теории и идеи, поне докъдето болестите му даваха възможност, поне докъдето все още можеше да мисли и пише… Той искаше да бъде осигурено добро настояще и бъдеще на земляните, където и да се намират те. Той искаше да бъде осигурено достатъчно храна, въздух, вода, както и добри условия и безопасност. Схващанията и разбиранията на Алекс за световете се развиваха паралелно и от негови колеги, както и от хората от Бъдещето, които живееха сега на Orixon 44, след сполучливо прескачане назад във Времето, та чак до тук, до 7016- та земна година… За разлика от други познати цивилизации, Алекс отричаше идеята: да се преследват измамни цели за "завладяване на световете", за "Велика Земна Цивилизация", както биха нарекли хората тези цели. Агенцията AFJ имаше отбранителна стратегия, както и да се грижи по всякакъв начин за земляните, дори във икономически смисъл, както и за висококачествено здравеопазване, където и да живеят те… Недъзите на световното устройство на самата Земя, не биваше да се появяват и тук на Orixon 44, а що се отнася до самата Земя, то AFJ, някой ден щеше да се върне чак до там, за да отмени веднъж за винаги Тежкото Световно Робство… Самата Земя се намираше във робовладелческа епоха…
2.
Вечерта напредваше, а патрулирането вървеше нормално. Пилотите Браун и Сюзън бяха започнали 10- часово дежурство. Нямаше по- добри пилоти за нощните полети на кораба. Алекс запали цигара, взе си чаша кафе и се замисли дълбоко. Отдавна тук никой не знаеше какъв е точно неговия чин. Опирайки се на този свой чин, той имаше право да съди устройството на световете, доколкото беше гарантиран собствения му живот… На древната Земя, много престъпници биха поискали да го видят мъртъв, а Алекс въобще по принцип, по- скоро умираше наистина, отколкото да успее да спаси и самата Земя и останалите там земляни- сега- просто роби… Алекс въздъхна тежко. С идеята за освобождаване на робите, там на древната, стара планета Земята, се занимаваха в тези години дори във Командването на AFJ… За съжаление, рано беше да се мисли за това- трябваше първо да се стабилизира системата Orixon и да се овладее поне в прилични граници Orixon 44, новата планета на човешката цивилизация… Но- разбира се, че AFJ щеше някой ден да се върне на самата Земя, за да бъде тя освободена от тоталното робство, държано от най- обикновни престъпници… Земята от незапомнени времена се управляваше от Силите на Злото, чрез прилагана хипноза върху отговорни хора и върху престъпници… Чужди извънземни искаха ужаси да гледат и да хапват от всичките благини на Земята, а това всъщност те правеха от незапомнени времена, под крилото на Силите на злото…
Алекс се съмняваше почти във всичко. Той не вярваше да види Земята освободена, защото започваше да си мисли, че е започнал да умира… Разбира се много хора бяха тръгнали по същия път, а това бяха сурови хора, някои преминали през няколко извънземни военни школи…
3.
Късно вечерта Алекс попълни в дневника си няколко секретни текстове, и за известно време се загледа навън. Долу на планетата валеше сняг. Корабът беше на близо 800 м. височина. Гледката към изгряващата синя луна беше невероятна.