ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 85. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 85. 2016.

1.
Следобедът напредваше, докато Nissan патрулираше над континента. Долу имаше джунгла, както и градове, тук- там. Алекс разглеждаше картите на отделните планети в системата Orixon, където земляните имаха градове. Предвиждаха се изненадващи проверки за сигурността на отделните земни градове. Някои хора смятаха, че Тор може да не бъде активен със години. Смятаха, че неговите заплахи не са се основавали на действителността. Имаше мнения, според които дори може да няма армия от наемници, която да се води от така наречения Тор…
Следобеда отиваше към края си, а Алекс обмисляше контролиране над постовете, чрез радиовръзки и електроника. Така можеше да се знае дали всичко е нормално по земните градове, само с един поглед. Схемата на системата му беше ясна и той започна работа по тази идея. Обмисляше да включи във контрола и всички кръстосвачи и кораби на AFJ, които са в системата Orixon. Така се появи "зелната детелина" по часовници и компютри, а "зелената детелина" означаваше, че "всичко е нормално". Най- малките нередности щяха да доведат до изчезването на "зелената детелина" от екраните и часовниците и появата на "червена точка". Алекс нахвърля идеята си на няколко листа хартия, обясни всичко на един от екипите и поръча да се работи по темата. Това щеше постепенно да стане реалност и да се въведе навсякъде, където има общности от земляни.
*
Със началото на вечерта Алекс и Палма се заеха да разговарят със другите градове на земляните на планетата. Нередности, които да дават знак, че Рот предприема някакви действия, не бяха забелязани. Скоро Nissan се приземи в базата на AFJ, край град № 3.
По- късно Алекс и Палма излязоха от кораба, за да огледат корпуса му отвън. Нови повреди бяха забелязани, а скоро дойдоха и роботите по ремонтите, които се заеха с това. Наблизо приготвяха два кораба със товарно- транспортни задачи до някои близки планети. От града бяха тук стотина души, кандидатстващи за военна служба. На борда се бяха прибрали всички, а кораба се готвеше за нощуване тук. Прибраха се и Алекс и Палма, а входовете на кораба бяха повдигнати на 15 м. височина за безопасност. Двамата се прибраха в дежурната каюта и се замислиха за остатъка от вечерта. Алекс избра да прегледа новините, а Палма се оттегли в почивната каюта. Ким и Аш наблюдаваха картинките от дроновете.
2.
Вечерта напредваше, а Алекс се занимаваше по пулта и пишеше нещо върху лист хартия. В това време дежурните проверяваха какво е положението по корабите и кръстосвачи на AFJ, както и по земните градове из звездната система Orixon. За момента всичко беше нормално, нямаше и сигнали за приближаващи нашественици. Със един от по- далечните кръстосвачи беше осъществена далечна транслация. Сигнали бяха уловени от земни кораби пътуващи към Orixon със преселници на борда. Алекс и тази вечер беше в добра форма, но много не разчиташе това да продължи за дълго. В очакване на нова грипова треска, той замисляше нови и нови планове. Междувременно той продължаваше антигриповото си лечение, с променливи резултати.
Късно вечерта Алекс предусещаше един хубав сън, чак до сутринта. Искаше още малко да поработи, преди да се оттегли. Екипите заети със задачи от него, вече имаха добри резултати. Междувременно задачите се степенуваха- беше невъзможно да се направи всичко, което Алекс беше им възложил напоследък. Командир Йон тази вечер имаше разговор по радиото със адмирал Пайк от кръстосвача New York. Вторият кораб от кръстосвача- Ford също пристигаше на Orixon 64. В тези часове градовете на земляните затваряха своите портали и въздушното пространство, до сутринта. Летящи машини в близост се допускаха да кацнат само след проверка.
Още по- късно Алекс преглеждаше новините от последните часове и дни. Той подреждаше всичко, за преглед от командир Йон. По- важните неща отиваха към адмирал Пайк. Оставаше малко време до полунощ, когато Алекс, Палма, Ким и Аш излязоха на терасата към каютата и огледаха района с бинокли. Базата се охраняваше допълнително, тук бяха напълно изолирани от външния свят. Алекс запали цигара и погледна към небето. Сипеше се сняг, но някак си- извънземен, чужд сняг. Дори цвета му беше друг- светло син… Алекс се беше замислил за нещо, а някой извади бутилка с джин, за да се почерпят. Вътре в дежурната каюта имаше и тоник.
3.
В началото на вечерта на другия ден Nissan патрулираше над планетата Orixon 64. Планетата беше спокойна, спокойно беше и на борда на кораба. Информация за странни събития и инциденти нямаше от останалите планети, където имаше градове на земляните. Алекс човъркаше из дрона си, поставяйки му нови чипове и програми. Смяташе да го направи сигурна машина, оцеляваща при всякакви изненади и при всякакви условия, за да стигне до господаря си и да го отнесе на безопасно място. Логиката на този дрон щеше да бъде копирана и за всички тук, пожелали личен дрон, създаден по идея на Алекс. Дронът беше снабден с малък ядрен реактор и свежо гориво за идните 20 години. Той можеше да произвежда кислород от разграждане на вода. При необходимост дронът разполагаше с малка бризентова пейка, където собственика му да седне по време на полет или спасителна операция. Дронът можеше да хваща стопанина си под мишниците, когато е във несвяст или ранен. Освен за спасителни цели, дронът на Алекс имаше много други функции. Когато собственика на дрона не го ползваше и вървеше пеша, дронът можеше да кръжи наоколо, разполагайки с точните координати на стопанина си, както и на кораба, или най- близкото безопасно място или селище, където да се търси помощ. Дронът самостоятелно решаваше как да постъпи и дали да потърси медицинска или друга помощ във ефира. Това направено изцяло по логика създадена от Алекс. "Личните дронове" успяваха да спасят много хора по време на бедствия и войни, а скоро бяха въведени и във AFJ и за нуждите на цивилните земляни. Затруднение от необходими огромни количества такива дронове, за да има за всички, направиха процеса по въвеждането им бавен и отложен във времето.
*
По- късно вечерта Nissan пристигна в базата до град № 5. Тук всичко беше нормално. Нормално беше почти навсякъде, където имаше градове на земляни, както и по корабите и кръстосвачите. Тази вечер Алекс се беше усамотил сам със себе си и подреждаше нещата си и мислите си. След като стегна двете си раници, подготви боеприпасите и подреди запасите си в почивната каюта, той се отдаде на спомени, докато ровеше из архивите си. Безспорно навлизаше в нов етап от живота си, когато щеше може би да стреля повечко и да използва повече физическа сила. Той беше отвикнал от тези неща, но все още нищо не беше загубено, особено ако здравето му го позволи. Замислен и угрижен той облекчи стари рани на нозете си с нови превръзки с обезболяващ мехлем, а сетне запали цигара и отвори бутилка с плодов нектар. Тази вечер той нямаше да ходи никъде. Умираше за сън, а беше свободен чак до 6 ч. сутринта.


(край на откъс № 85, следва продължение.2016.)