ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 87. 2016.
1.
Вечерта същия ден Nissan пристигна в базата до град № 2. Новините говореха за спокойствие по земните градове навсякъде из системата Orixon, докъдето стигаше сигнала на AFJ. Извън контрола на AFJ оставаха редица места, към които бяха изпратени кръстосвачи от новите, прясно произведени от земляните. Междувременно два екипа от кораба Nissan бяха изпратени до града с хеликоптер, за да разгледат данните на тукашните жители, близо 800,000 души. Не само тестера за опасност можеше много неща, командосите от AFJ бяха преминали през сурови школи, а една от тях беше- разпознаване на врага и бързи действия за оцеляване. Просто казано- те разпознаваха хората по физиономиите им, по това какви мимики и жестове имаха, по движенията им и по казаното и направеното от тях… Алекс въздъхна тежко и запали цигара. За всички беше ясно, както Християнската Библия твърдеше, а и редица други теории, че светът измислен и създаден от Бога да е хубаво и симпатично място за живеене, по Божии закони и програми, всичко това по- късно всичко беше очернено и изопачено от злите сили, резултата от което беше скандалното сатанинско развитие на събитията още от Адам и Ева, та чак до Далечното Бъдеще. Почти нищо от благородните намерения на Господа не беше се сбъднало, след сатанинските реформи в плановете и програмите за живот, първоначално писани от Бога… Каквото не беше разказано в Християнската Библия, то пък го помнеше Историята. Когато Алекс си спомнеше това, той побесняваше, готов да стреля, готов на крайни действия, стига да ги насочи в правилна посока… Това беше светът- една виртуална реалност със добавка на сетива, силна болка, секс и похапване. Светът беше една дълга програма, развалена от сатанинските зли сили… Факти от които страдаха безкрайни поколения земляни, вече и на далеко от Земята в космоса, навсякъде докъдето AFJ беше успяло да стигне и да вземе парцели и територии за бази и колонии…
*
По- късно вечерта из базата излязоха още два екипа. Те отнесоха до складовете на базата кашони с голям брой "тестери за опасност", предназначени за други планети със земни градове. На борда дежуреха 50 души, а навсякъде имаше нови постове и патрули. И в идната нощ Nissan нямаше да патрулира, тук щеше да се нощува.
2.
Вечерта напредваше, когато Алекс се занимаваше със робота си и двата дрона- своя и неговия. Персоналния робот на Алекс в тези дни се обучаваше от самия него. Роботът му трябваше за охрана и за да го спасява евентуално, ако бъдеше ранен или в опасност, по време на работа из земни и чужди градове. Идеята на Алекс се възприе добре от неколцина колеги, които се занимаха със подобни неща. Иначе на борда имаше всякави роботи, както и бойни, повечето от тях добре въоръжени. Те бяха предвидени за измъкването на екипажа от всякакви ситуации, както и за бойни действия с цел спасяване на земни градове от нашественици. Бойните роботи се активираха рядко пъти, а в тези часове от тях не беше в действие нито един- нямаше причина. Роботът на Алекс бързо схващаше всичко, което Алекс му обясняваше и изискаваше от него. Дроновете също.
Късно вечерта Алекс и неговите седем помощника се черпеха с джин с тоник и разглеждаха новините. Проверката за потенциално- опасни елементи беше дала добри резултати. Сред жителите на земните градове имаше голям брой престъпници, които за момента бяха забелязани, а повечето от тях вече бяха арестувани и задържани. Предстояха дела на Военния съд, който щеше да реши съдбата им, а сред тях имаше и извънземни. В стремежа си да настанят повече от хората, прииждащи за заселване, действително бяха допуснати престъпници. За момента повече намеса на AFJ не беше необходима, но те имаха готовност да бранят земните градове с бойните си роботи, веднага щом се наложи това…
3.
Към края на следобеда на другия ден Nissan патрулираше над континента, във вид на дирижабъл. Алекс от няколко часа беше във грипна треска. Силни болки по цялото тяло, особено по краката и старите му рани, както главобол и мрачни мисли, го тормозеха. Той остана на крака и продължи работата си по личния робот и двата дрона. Лечението се продължаваше отново, но имаше и нови лекове, които да използва в такъв случай. В очакване на скорошно облекчаване на състоянието си, той се черпеше със плодов нектар и гледаше да успее да се съсредоточи в работата, защото съзнанието му беше замъглено. Когато по- късно той запали цигара и пусна да прегледа новините, все още нямаше подобрение. Най- вече го тормозеше свистене в главата, което наподобяваше сигнал на радиопредавател, усещаше се силно и не чрез ушите. Алекс напразно се опитваше да извлече информацията от свистенето, но разбираше, че някой търси помощ, някъде незнайно къде и по кое време. Мисълта, че негови хора го търсят по този начин за помощ, не му даваше покой. Това явление беше сравнително от скоро. Алекс тепърва го изучаваше, но не можеше да го спре. Свистенето отминаваше също така внезапно, както и се появяваше. От две седмици това свисетене го тормозеше остро. Както шаманът Джи смяташе, то това е някакъв насочен лъч с голяма точност, а беше възможно някой да търси помощ, докато е в беда, някъде и някога… Замислен над здравните си проблеми, Алекс тънеше в отчаяние и усещане за гибел, а може би някаква гибел на свои хора…
(край на откъс № 87, следва продължение.2016.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар