ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 75. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 75. 2016.

1.
В следобеда на другия ден Nissan летеше бавно над една от реките на континента № 1, единствения населен в момента. Планетата Orixon 44 беше интересна. Тук имаше много гори, много вода, много дивеч и риба. Планетата беше намерена от AFJ, преди другите, само защото наоколо имаше метеоритни и астероидни полета с газови облаци и радио- аномалии. Това не беше попречило на техниката на AFJ, да забележи навреме тази планета. Претенции към Orixon 44 нямаше нито една космическа сила. Тук нямаше чужди опознавателни знаци и кули. Алекс запали цигара с кафе, замислен за тази планета, Новата земя на човешката цивилизация.
Следобедът си отиваше, а времето беше сумрачно, не много студено. Постепенно се мръкваше, а Nissan се носеше на 5 км. височина над реката долу, извиваща се на зиг- заг. В далечината се намираше град № 2 и базата на AFJ край него. До там имаха часове път, все още. Не бързаха за никъде. Алекс си взе още кафе, замислен над белия лист. Той смяташе да поработи по темите около планетата, бъдещето й, както и да добави нов елемент към личния си дрон.Със дрона вече беше правил експерименти да лети, които бяха успешни. Оставаха само довършителни работи по дрона. На борда на кораба се запалиха за такава придобивка 7- 8 души. Все още не се знаеше, дали ще се произвежда серийно. Корабът разполагаше с дронове, но те бяха предназначени само за разузнаване и стрелба, не за возене на хора.
По- късно Алекс и Палма отидоха на разходка из кораба. Към средата на коридора се спряха до един люк, надникнаха навън и запалиха по цигара. Тук ги настигнаха Ким и Аш, спряха се и те, а Аш извади от джоба си плоска бутилка с джин и отпи.
В началото на вечерта четиримата бяха из оранжерията и се черпеха с джин. Тук роботи прибираха новата реколта плодове и зеленчуци, както риба от рибарника, яйца и месо от фермичката. Тук всичко беше добре измислено и добре направено. Производството на бордовата оранжерия беше за разнообразяване на менюто на астронавтите, а при продължителни полети това им биваше основната храна.
2.
По- късно вечерта Nissan плавно се спускаше, за да се приземи в базата наблизо до град № 2. Базата беше скътана в планинска местност, между хълмовете, а наоколо имаше гъста гора. Докато се приземяваха, Алекс запали цигара и се зае да проследи как ще се случи това. Дежурните имаха контакт с базата и след проверката на кодовете, кораба беше приет. Кодовете на базата също бяха в ред, т.е. контрола над базата беше във свои ръце.
След като Nissan се приземи Алекс, Палма, Ким и Аш отидоха на терасата, за да подишат чист въздух, да изпушат по цигара и да видят наоколо. Корабът Ford беше тук, както разбраха- още от сутринта. Бяха патрулирали през нощта в другата посока. Навън вече се събираха хора от двата кораба, от другите кораби тук също, хора от базата и от града. Командир Йон каза- да извадят скара- бира пункт между двата кораба. Така и стана, а скоро тук стана оживено и шумно, имаше както мъже, така и жени. Обикновено във AFJ се следеше да има достатъчно равновесие между двата пола, за да не остане някой сам. А четиримата слязоха до пункта, взеха си достатъчно месо и бира, и се прибраха в каютата си, за да се почерпят. Тази нощ Nissan щеше да нощува тук. Пържолите бяха вкусни- от фермите на града, бирата също. Докато се черпеха и замезваха, Алекс си беше пуснал да прегледа новините. Този ден беше минал по- спокоен от предишните. По- малко злополуки имаше и криминални случаи по земните градове. Небиваше да се забравя, че все пак земните градове бяха предимно по чужди планети, където имаше всякакви зверове и хищници. Изключението се намираше тук, на Orixon 44, където също имаше извънземни, но добре подбрани и проучени. Разбира се, тук на Orixon 44 нищо все още не беше изучено добре- нито климата, нито флората и фауната. Тепърва щеше да се проверява какви са най- ниските и най- високите температури, какви са най- силните ветрове и вълнения в моретата и океаните на тази планета. Единственото сигурно тук бяха базите и градовете, където имаше дори подземни убежища, не съвсем луксозни, но способни да спасят населението от редица евентуални проблеми. От убежищата имаше тунели до базите, където пък можеше да се премине към евакуация, когато пристигнеха спасителните кораби. Тези подземни убежища бяха единствения шанс за спасение от различни беди и бедствия.
Вечерта напредваше, а Алекс умуваше над лист хартия, където нахвърляше нови и нови планове и идеи, както обикновено. В тези часове, той беше писал нови и нови инструкции, при започване на живот на чужда планета. Инструкциите бяха предимно за AFJ, но можеха добре да служат и на цивилните земляни.
3.
По някое време Алекс се изправи пред люка и погледна надолу към огнището и насъбралите се хора. Навън имаше около + 5' С температура, леко пръскаше дъжд. Хората бяха в добро настроение, а там можеха да се чуят всякакви истории и да се срещнат всякакви хора. Алекс запали цигара и се замисли за тази планета отново. Тук имаше ресурси за стотици хиляди години напред. Човешката цивилизация можеше да се събере тук и да продължава да се развива към прогрес, усъвършенстване и хармония. Светли мисли завладяваха Алекс в тези часове. Икономиката на земляните беше в добро състояние. Сега бяха времената да се строи на тази планета, а тя да бъде изучавана. Знанията на цивилизацията, нейните постижения от науката и т.н. всичко беше съхранено добре, като го имаше на всеки един от корабите на земляните и AFJ. Нямаше нужда да се започва всичко от нулата, от началото.
Късно вечерта Алекс си почиваше и слушаше музика. Палма беше заспала, а Ким и Аш бяха излезли до огнището, за още бира и пържоли.
4.
Алекс се събуди в късна доба, решен да посрещне утрото. Той се беше наспал добре. Наплиска се с вода на чешмата, взе си кафе и запали цигара, седнал пред компютъра си. Палма, Ким и Аш спяха, а около кораба беше спокойно. На борда будуваха 30 души. Навън беше студено, около + 3' С, със слаб вятър. Скоро Алекс се расъни добре и се зае да поработи. Палма също се събуди. Той си пусна новините, за да огледа новите неща. По световете се случваха разни неща. Двамата си поговориха сетне, на кафе и цигарка, а постепенно нощта пълзеше към утрото. Идващия ден щеше да бъде труден, заради това среднощно будуване, но двамата бяха свикнали на трудни дни. Те използваха това, че не са на патрулиране, а още е нощ, за да си обмислят живота и службата. Докато се занимаваха да се стегнат и да подредят раниците си и каютата, се събудиха също Ким и Аш.
Утрото наближаваше, когато Алекс и Палма отидоха на терасата към почивната каюта, вдигнаха малък прозорец и вдишаха пресен въздух, а той беше чист и свеж. Из базата беше пусто и тихо. По постовете беше спокойно, а патрулите се бяха срещнали при единия вход на кораба и тихо говореха, на кафе и цигара, на крак.


(край на откъс № 75, следва продължение.2016.)