ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 73. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 73. 2016.

1.
Беше следобеда на другия ден. Кораба Nissan патрулираше над планетата Orixon 44 в режим на дирижабъл. Алекс беше малко тъжен в тези часове. Спомени от миналото и от Земята му напомняха, че е много далеко от там, че едва ли някога ще се завърне обратно на Земята. Той си взе чаша кафе, запали цигара и погледна как върви полета. Намираха се на 10 км. височина над единствения за сега заселен континент на планетата. Патрулирането вървеше нормално. До Алекс седеше Палма, която в тези часове водеше разговори със тукашните земни градове и бази. Тя искаше да провери какви са настроенията през този ден.
Следобеда напредваше, когато Алекс се изправи пред предния люк и оперативния екран и погледна напред и надолу под кораба. Прелитаха край голяма река. Местността беше джунгла на огромна площ широка около 400 км. По- нататък се виждаше един от земните градове. Тук и в момента строителството продължаваше. Алекс запали цигара и се замисли отново. Тази планета беше несметното богатство на земната цивилизация. Тук имаше ресурси за стотици хиляди години напред. Имаше площи за строене на жилища, оранжерии и заводи. Проблем със изхранването неможеше да има, защото имаше много дивеч, риба, плодове и зеленчуци, а вече беше проверено, че те са ядливи. Вкусовите качества на храната, предложена от планетата в огромни количества, бяха добри. Въпреки това тук се изграждаха много оранжерии и ферми за традиционно земни храни.
По- късно Алекс и Палма излязоха из кораба на разходка. В тези часове будуваха 50 души в кораба. Из коридорите вървяха роботи, прибиращи новата реколта от оранжерията и рибарника. Двамата се изкачиха със асансьор до една от наблюдателните кули на кораба. Там имаше двама дежурни по пултовете, които наблюдаваха около кораба. Докато разговаряха за патрулирането и новините, Алекс запали цигара и извади плоската бутилка с джин, за да отпие юнашка глътка. Наблюдателницата беше издигната на десет метра над кораба в тези часове.
2.
Вечерта наближаваше, когато Алекс седеше на мястото си и майстореше някаква машинка. Това щеше да бъде негов личен и оригинален дрон със редица функции. Смяташе да си го използва, когато излиза навън от кораба. Тази машинка щеше да може дори да го пренася насам- натам на малка височина, до 200 км. надалеко. За основа той щеше да сложи на машинката портативен, но мощен, ядрен реактор. Машинката нямаше да е кой знае колко голяма. Една от функциите й щеше да бъде да дава кислород, произведен от раграждането на вода. За момента Алекс само умуваше над машинката си, но постепенно идеята му се харсваше все повече. Палма както винаги се включи в умуването над машинката. Това щеше да е експериментален, личен дрон, но ако станеше добър, то можеха да го произвеждат серийно.
В началото на вечерта Nissan започваше спускане към град № 1. Алекс си взе чаша кафе, запали цигара и се загледа през люка до себе си. Тази вечер щяха да бъдат в базата край града, а сигурно там щяха и да нощуват. Докато пушеше, Алекс обмисляше планове за бъдещето на Orixon 44. Възможно беше корабът Nissan да остане за по- дълго на тази планета, за да бъде тя изучена добре, а освен това такъв кораб винаги беше голям коз във отбраната. По въпроса все още нямаше окончателно решение.
*
По- късно, когато Nissan се приземи на площадка в базата край град № 1, Алекс и Палма излязоха на терасата на каютата, за да подишат свеж въздух и да погледат природата наоколо. Из базата подготвяха един товарен кораб за полет към съседна планета, а по- нататъка вървеше учение за обучаване на цивилни от града, за отбранителни цели. Двамата запалиха по цигара и извадиха плоските си бутилки с джин от джобовете, за да се почерпят. Тук течеше една обикновена вечер.
В тези часове Алекс отново се натъжи. Онези мисли и спомени за миналото и за Земята- родната му планета, не му даваха покой. Всъщност едно пътуване до там щеше да отнеме около една година път. Това беше продължителен полет и за сега, AFJ не можеше да си го позволи, от финансова гледна точка и от гледна точка, че кораба нямаше да го има наблизо повече от две години. Алекс запали цигара и се загледа в далечината, където се виждаха светлинките на града. Земните архитекти бяха поработили изключително добре за градовете тук на Orixon 44. Резултатите бяха смайващи. Беше се замислил после върху темите, по които умуваше напоследък. Той имаше големи планове и идеи, за развитието на планетата Orixon 44 и притежаваше безценни идеи, които щеше да опише, ако здравето му позволи.
*
3.
Към края на следобеда на другия ден кораба все още стоеше на площадката в базата. До града бяха отишли 50 души от екипажа, като награда за добра служба. Алекс, Палма, Ким и Аш се разхождаха из парка на базата. Наблизо имаше и кафене, където смятаха да отидат. Алекс запали цигара и се спря до един автомат за кафе, цигари и напитки в парка. Такива автомати имаше и из града. Така по всяко време човек можеше да си вземе най- необходимото, особено нощно време. Алекс си взе от автомата някаква напитка, искаше да си я отнесе в кораба, по- късно, та ако е добра, да запаси каютата. Във автомата имаше и други хитринки, които Алекс разгледа. Работеше както с монети и банкноти, така и със легитимация на AFJ, свързана директно с името му и личната сметка към Агенцията.
В кафенето имаше близо 100 души, а четиримата се качиха на третото му ниво, за да виждат гледката към джунглата и града. Наближаваше вечерта и тук- там вече светваха светлинки. Взеха си по чаша водка и по една гореща супа, макар и да не бяха много гладни. Тук се говореше предимно за бъдещето на планетата и конкретно за този град, както и за Тройната война.
По някое време някой го търсеше по радиото, светеше зелена детелина и надпис: "Неидентифицирано повикаване.". Алекс се обади, а отсреща се чу глас на млада жена:
-Алекс, ние сме от онази цивилизация, дето смятахте за изчезнала. Тук сме в града с наш кораб. Идваме от Бъдещето и ще се заселим тук. Само ти се обаждаме. Знаем добре с какво се занимавате. Можеш да разчиташ на нас. Е, вече ще бъдем наблизо, но не цялата цивилизация, а само няколко хиляди души. Можеш да ни търсиш по всяко време, ако се объркаш нещо…
-Да.- каза Алекс.- Разбирам. А каква война водите?
-Това е напред във Времето.- каза младата жена. -Нови свирепи врагове на земляните… Нека тази връзка остане секретна! Нали!?
-Да. Да. Разбира се!- каза Алекс.
-Ако нещо те вълнува още сега?- каза младата жена.- Не бързаме сега.
Алекс се замисли за момент, преди да каже:
-Много неща, но сега съм изключил… Ще се чуваме.
-Да. Ще се чуваме. Аз съм Кремена. Чао.
-Чао.- каза Алекс.
*



(край на откъс № 73, следва продължение.2016.)