ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 151, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 151, Valeri Kolev.

Беше една вечер, няколко дни по- късно. Совалката Honda със Алекс и неговия екип беше в полет към следващия град за разузнаване. За това време, откакто бяха на планета 5, те успяха да разберат много неща за тукашните цивилизации. Тази вечер щеше да се приземи и кораба Crossfire, след като се разбра, че опасности сериозни тук няма. Алекс пушеше цигара и наблюдаваше пътя пред совалката, леко разсеян и сънлив. Пилотираха Браун и Джейн. Екипът на Алекс имаше 20 души, които бяха разделени в две смени от по десет души. Совалката действаше денонощно. Градът № 2016, към който летяха, щяха да достигнат още тази вечер, преди полунощ, а през нощта там щеше да кацне и Crossfire. До Алекс беше помощничката му- Нели, а Натали сега спеше. Тази вечер Алекс беше спокоен, но изморен, разсеян и сънлив. Навън валеше проливен дъжд, който брулеше корпуса на совалката, а под нея на 500 м. се простираше океана на планетата PN131-5. Дежурната смяна бяха спокойни и в добро настроение. Аш и Палма приготвяха вечерна закуска за цялата смяна, а Боян и Теменужка прослушваха радио- ефира. Йохан и Анита почиваха на по кафе, на задните места в командната каюта на совалката. Около совалката нямаше никакви близки обекти. Беше избран собствен маршрут, надалеко от натоварените трасета на планетата. Едно от тях минаваше на 400 км. оттук в южна посока. От прихванатите разговори се черпеше информация за тукашните цивилизации, както и за живота на съседните планети наоколо. Всичко се архивираше в бордовите системи за анализиране и употреба по- късно.
Късно вечерта совалката Honda пристигна в град № 2016. Приземиха се на космодрума и оставаше само да чакат пристигането на Crossfire. Алекс и Нели излязоха на една тераса на совалката и запалиха по цигара. Градът в далечината беше в най- оживените си часове. Небето гъмжеше от малки и големи совалки и джетове.
*
Една вечер, няколко дни по- късно, Алекс, Нели и Натали бяха из град №2016 на разузнаване. За тукашните цивилизации вече се знаеха много неща. Тук имаше и цивилизация от хуманоиди. Предимно с тях общуваха земляните, за да научат повече за тукашния свят и за околните планети, както из за пътищата нататък в посоката, където бяха изпратени с кораба Crossfire. Алекс пушеше цигара в движение и поглеждаше двата робота, които бяха с тях за охрана. Двете му колежки, макар и все още неопитни, се справяха добре. Докато тримата вървяха из един от парковете на града и търсеха подходящ човек за да го заговорят, останалите им колеги бяха повечето в совалката Honda, наблизо, както и наоколо, на дистанция от по километър - два.
Започваше да се мръква и по небето се появиха дъждовни облаци, скоро щеше да вали дъжд. Алекс и двете дами се отбиха в един ресторант и си взеха по питие, докато умуваха накъде да вървят после. Връзките със совалката и кораба бяха добри. През това време те записваха разговорите в ресторанта. Това беше обемиста информация за този и други светове. Информацията щеше да се анализира по- късно на борда на кораба.
По някое време от совалката се обади Браун за да каже, че двама от по- новите колеги са попаднали на престрелки в центъра на града и са били отвлечени…
Алекс настръхна, даде инструкции и кимна на дамите си да тръгват. Навън скоро щеше да пристигне джет от совалката, за да ги прибере.
*
Изминаваше цяло денонощие откакто двамата колеги бяха отвлечени от неизвестни извънземни. От записите на шлемовете им се виждаше, че ги отвличат по суша с камион. Целият екипаж на кораба Crossfire беше натоварен с търсенето. От въздух се сканираше земята за камион със същите размери. До момента нищо не беше намерено. По униформите си двамата мъже имаха и предаватели за проследяване, но те се улавяха само от по- близка дистанция и то, ако са били включени.
Късно вечерта Алекс и екипа му бяха със совалката Honda в търсене на двамата отвлечени- Джон и Питър.
*
Вечерта на другия ден Crossfire продължаваше търсенето на двамата отвлечени. Алекс и екипа му бяха в каютата си, някои работеха, други почиваха след трудна смяна от сутринта. Алекс беше изморен и тъжен. Той запали цигара, взе си кафе и се изправи до един люк, за да погледа навън. Корабът сканираше обширна зона, търсейки камион с известните размери, с какъвто бяха отвлечени двамата колеги. Около кораба брулеше буря със силен дъжд, но това не беше сериозен проблем за полета и безопасността. Настроението на екипажа беше различно. Някои се тревожеха за отвлечените колеги, други бяха оптимистично настроени. Алекс си беше дал почивка от един час и излезе из кораба заедно с Ким.
*
Един ден, от тукашните военни пристигна съобщение, че камионът е намерен. Crossfire цял ден пътува до мястото, където се намираше камиона. Камионът и двамата му шофьори бяха вече задържани от военните. Беше вечер, когато Crossfire се приземи в полето до малък град. Тук на една бензиностанция беше задържан камиона, с който бяха отвлечени двама от екипажа на кораба.
Совалката Honda със екипа на Алекс и командир Йон, прелетя десетина километра до бензиностанцията, за да огледа основно камиона. Двамата шофьори щяха да бъдат разпитвани. Алекс тази вечер се радваше на добра форма и настроение. Той пушеше цигари с кафе, в компанията на Ким, Аш и Палма. Четиримата се готвеха за нощно дежурство по безопасността на совалката.
Оказваше се, че този камион се дава под наем. Някъде из архивите беше документирано, на кого е бил даден под наем в предишните дни. Фирмата, собственик на камона се намираше на 700 км. на изток. Натам отлетя веднага друга совалка от Crossfire със екип за разследване.

(следва продължение)