ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 148, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 148, Valeri Kolev.

Беше страшна жега в края на един следобед, в База едно. Crossfire беше тук, но го приготвяха за полет, отново. Алекс беше тъжен, направо мрачен, докато чакаше Ким и Палма да се приберат в кораба. Те бяха отишли по работа в Централния корпус на базата. Алекс се беше усамотил в своя бокс и се занимаваше с компютрите. През отворената врата виждаше колегите си, които сновяха насам- натам из каютата, готвейки се за предстоящия полет. Все още не беше уточнена целта на полета и часа на излитане, но из кораба всички бяха на крака и бързаха, всичко да е в готовност за предстоящия полет. Нямаха добро настроение и повечето колеги от екипажа на кораба. Беше дошла новина, че херките са отново наблизо и може би се готвят да атакуват пак планетата.
*
В началото на следобеда, на другия ден Crossfire летеше над океана, на височина от 1 км. Беше горещо и знойно, но в кораба се беше запазил хлад. Алекс се разхождаше из един коридор и поспираше по люковете, за да се радва на гледката към планетата. Той запали цигара и зави към столовата. Тук имаше към 30 души, повечето от тях пийваха питиета, а някои обядваха. Алекс си взе пепси, един литър и седна при Браун, Джейн и Никита.
Късно вечерта Crossfire продължаваше полета си, високо над планетата, в патрулиране, заради сигналите, че херките отново наближават планетата Orixon 44 и нейните четири луни. Планетата беше намерена от земляните, ненаселена и това беше опазено в дълбока тайна, до пристигането на първите строители и заселници тук. В тези дни, тук на Orixon 44 живееха вече 30,000 души, сред тях- военни, строители, работници, учени и специалисти.
На борда на Crossfire имаше 200 души, командоси- астронавти, а кораба беше от Флота на AFJ (Военен съюз на земляните и техните приятелски цивилизации). Тази вечер Алекс слушаше музика и се занимаваше с компютрите си, в своя бокс. Беше се уединил, за да си събере мислите и да преосмисли всичко, случващо се напоследък. Неговата приятелка Ким, спеше в своя бокс, а останалите от екипа му сновяха из каютата, като Аш и Палма дежуреха по пултовете. Патрулирането вървеше по правилата и инструкциите, без да бъде забелязано нищо особено около планетата, поне на дистанция 20 часа от нея.
*
В ранния следобед на другия ден Crossfire наближаваше Луна две. В плана беше предвидена почивка на тази луна, преди патрулирането да продължи. Алекс очакваше приземяването, с нетърпение, за да се поразходи на твърда земя. Това понякога липсваше на астронавтите и затова те уважаваха всяка твърдина, покрай която прелитаха по пътя си. Алекс се беше изправил пред един от люковете в каютата на екипа си, пушеше цигара и наблюдаваше приближаването до луната. До него стоеше Ким и пийваше студено пепси. Из кораба беше нормално, тези които не спяха, бяха в очакване на приземяването.
Късно вечерта Алекс и неговия екип се разхождаха в парка на тукашната база. Наоколо имаше стотици заселници, които след работния ден бързаха да се разходят и да си починат. До кораба Crossfire бяха приземени и две совалки от крайцера Nissan, който се намираше някъде около луните на Orixon 44.
*
Беше вечерта на другия ден, когато кораба Crossfire летеше към Orixon 44.
Алекс тази вечер беше разсеян и в лоша форма. На борда на кораба през вчерашния ден бяха пристигнали още 20 души. Това беше подкрепление, за засилване на бдителността, при патрулните полети на кораба. Когато по- късно Алекс излезе из кораба на разходка, той видя, че екипажа, вече от 220 души, беше в добро настроение. По това време почиваха 40 души, а 80 спяха. Алекс премина през асансьори и коридори и по някое време се озова в оранжерията. Той запали цигара и тръгна през пътеките на оражерията. Изведнъж се сепна, на една пейка пред него седяха две непознати млади дами. Той ги доближи и кимна с глава:
-Днес е хубава вечер!
-Да, хубава е!- каза едната от дамите, а другата добави:
-Тук, на този кораб е страхотно! Ние бяхме на един по- малък и не ни свърташе от теснотия…
-Аз съм Алекс!- каза той и подаде ръка.
-Натали…
-Нели….
Дамите се усмихнаха, стегнати в новичките униформи.
-Радвам се да ви видя!- каза Алекс- Добре дошли на Crossfire! Разпределиха ли ви вече?
-Не, все още.- каза Натали.- Командир Йон ни даде десет дни да изучим кораба и да свикнем с обстановката.
*
Два дена по- късно, в една вечер, кораба Crossfire пристигна в База едно. Алекс излезе на терасата към каютата и погледна навън. Беше невероятна вечер, когато на небосклона блестяха две от луните на Orixon 44. Алекс запали цигара, докато се радваше на гледката към базата, колонията и парка, където гъмжеше от хора, излезли след работния ден да се позабавляват. Натали и Нели го канеха в своята каюта и той щеше да иде всеки момент. Из кораба течеше обикновена вечер. Из базата- също.
Скоро Алекс пристигна в каютата на Нели и Натали. Те го посрещнаха с усмивки и седнаха край масата. Нели сервира джин с тоник и лимонени резени със сол.
-Свиквате ли с кораба, момичета?- попита Алекс.- Намислил съм да ви взема в моя екип!
-Корабът е страхотен! - каза Натали.- Тук наистина има всичко необходимо, дори за продължителен полет из космоса. Екипажът е добре настроен към нас…
-Всъщност само около Orixon 44 ли ще служим или включително и на по- продължителни полети?- попита Нели.
-Да ви кажа, момичета, скоро ще заминаваме на далечна мисия в посока- към звездата PN131. - каза Алекс.
В приятни раговори, тримата не усетиха, кога наближи полунощ. И тримата бяха свободни за неограничено време и не бързаха за никъде. Crossfire нямаше задачи чак до вечерта на другия ден.

(следва продължение)