ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 147, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 147, Valeri Kolev.

Беше една хубава, бордова вечер в кораба Crossfire, който се намираше приземен в интересна местност на Луна три. Алекс и Ким седяха на терасата на каютата и се радваха на хубавата гледка наоколо. Това беше втората база на земляните, тук на Луна три. Разбира се, тази луна си имаше атмосфера, флора и фауна, които бяха забележителни. В недрата на тази луна имаше огромни запаси от вода. Алекс запали цигара и погледна хората из парка, долу, които се разхождаха след работа. Свежест лъхаше наоколо, след дъжда, който наваля преди няколко часа.
Вечерта напредваше, когато осемте души- екипа на Алекс, се разхождаха в парка на базата. Тук до късно имаше хора. Общо военните и цивилните тук наброяваха 4,000 души. Нощно време оставаха само дежурните и аварийните екипи. Пътеката водеше към едно от барчетата на базата, в сградата със спалните за временно настаняване на новодошлите заселници, преди да се насочат по жилищата си. В барчето беше почти пълно, тук имаше над 200 души, някои вечеряха, а други се черпеха и отморяваха с алкохол. Екипът се разположи до стъклената стена със изглед към планетата в далечината. Тук беше приятно местенце, а момента подходящ за питие.
Херките не се бяха появявали и през изминалите няколко дни. Разузнаването докладва, че херки има чак на 270 часа път, край една от близките планети. Там на място бяха поставени наблюдателни сонди, които изпращаха актуална информация, за движението на херките. Това даваше спокойствие на земляните, заселили се на Orixon 44. От месеци не се беше случвало, толкова дълго време, да няма ново нападение от херките.
В късните часове екипа на Алекс се качиха на совалката си и отлетяха обратно към кораба Crossfire. Това беше съвсем кратка дистанция, но бяха изморени и не им се ходеше пеша. Щом се прибраха, оставиха совалката Honda в хангара на кораба и минаха през няколко коридора и асансьора, докато се върнат в каютата си. Бяха свободни чак до 6 ч. сутринта, а това беше страшно много време. Докато Ким и Палма приготвяха вечерята за екипа, Алекс запали цигара и седна да поработи на компютрите. Това беше една романтична вечер тук на Луна три. Алекс, както повечето си колеги, беше нападнат от романтичната вълна, обхванала базите на земляните на Orixon 44 и четирите му луни. Той пушеше и попълваше дневника си, преглеждаше задачите на екипа си за бъдещите десет дни и умуваше по изпълнението им.
Наближаваше полунощ. Хората на Алекс си бяха похапнали и се събраха около масата на разговори и сладки приказки. Имаха време и да поспят, преди на сутринта да се готвят за нов полет. По някое време Алекс и Ким излязоха на терасата, за да се порадват на тукашната природа. Около кораба имаше охранители, а в близката жилищна сграда хората все още не спяха, светлинките им светеха в тъмнината.
-Orixon 44 започва да ми харесва!- каза Ким.- Според предварителните изчисления, тук могат да живеят 20 милиарда души! Това е огромна планета, а на нас ни предстои да я заселваме. Според преценките, до запълване на свободните територии, с нормално темпо на размножаване, имаме 1,000 години! Това са унищожителни числа, Алекс!
-Права си, това е златен шанс за земляните!- каза Алекс.- Това решава всякакви жилищни въпроси и проблемите със пренаселеването на Земята! Хиляда години са страшно много време, Ким! Докато стигнем тук 20 милиарда души население, само Бог знае какви нови неща ще се случат. На мен специално ми е бедна фантазията да си представя такова далечно бъдеще. Но да не се замечтаваме! Тук сме за да пазим планетата и нейните луни от чуждо нашествие! Това стана неусетно нашата основна директива…
*
На другата вечер космическия кораб Crossfire навлизаше в атмосферата на Orixon 44, след патрулиране наоколо. Алекс и Ким седяха по пултовете и наблюдаваха параметрите на полета, както и пространството наоколо, за приближаващи опасности. Алекс запали цигара, взе си кафе и въздъхна. Нямаше почти никакви проблеми в тези часове. Crossfire щеше да се прибере в База едно, след часове. Аш и Палма тъкмо приготвяха закуска за екипа, а Теменужка и Йохан почиваха по койките си. Боян и Анита бяха да се къпят. Из кораба течеше обикновена вечер, а 50 души спяха в тези часове. Crossfire се спусна на 12 км. височина и взе курс към База едно, над океана.
*
Една вечер на другата седмица, Crossfire се завръщаше на Orixon 44, след патрулиране около луните. Бяха на няколко часа от орбиталната височина на планетата. Алекс реши да си почине, взе си кафе и запали цигара. Ким, която беше до него се занимаваше активно на пулта, пред себе си. Около кораба беше спокойно, не се забелязваха херки. От контролния пост ги поздравиха дежурните и си побъбриха с мостика на кораба. Тази вечер Алекс беше в странно настроение. Беше минал тежък ден за него, но от един час, положението се беше стабилизирало с неговото настроение. Подобно явление се наблюдаваше и у други от колегите му в кораба. Неусетно навлязоха в орбитална височина и след час щяха да се приземят в База едно. Из кораба беше нормално, спяха 80 души, а останалите бяха дежурни, на смяна, или почиваха.
В базата всичко беше спокойно. Беше се спуснала вечерна хладина, а заселниците се разхождаха из парка. Канеше се да завали дъжд, а вятъра се усилваше от към Ледения полюс. Алекс и Ким излязоха на една от терасите на чист въздух и се загледаха в местността около кораба. В парка имаше стотици жители от колонията, а из корпусите на базата светеха светлинки.
-Смятам да се наспя добре тази нощ!- каза Ким.
-Свободни сме чак до сутринта.- каза Алекс.- Има достатъчно време да се спи.
-Подцених съня напоследък, на края на силите си, съм.- каза тя.
-Аз съм по- хитър, дремвам по един час от време на време, през деня.- каза той.
-Тук лятото скоро ще свърши, а зимата е тежка.- каза тя.- Ще има проблеми с наземния транспорт.
-Това е съвсем нова планета!- каза той - Все още почти нищо не знаем за нея.
*

(следва продължение)