ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 146, Valeri Kolev.
Един месец по- късно, една приятна и хладна вечер, след дъжд, корабът Crossfire се беше приземил в База три на AFJ на планетата Orixon 44. Херките не бяха се появявали наоколо отдавна, но това не пречеше да се поддържат отбранителните сили на планетата, в готовност за битки. В кораба нямаше нищо ново. Алекс и екипа му си почиваха в каютата си. По някое време той стана от койката си, прозина се и каза:
-Ставай Ким! Ще направя кафе.
Ким се протегна в койката си като котка и измърка, преди да стане и тя. Из кораба беше нормално. От целия екипаж от 200 души, половината спяха в тези часове. Докато двамата пушеха цигари и пиеха кафе, се занимаваха с ръчните си компютри. Трябваше да си знаят задачите за в близките няколко дни, трябваше да попълнят дневниците си, а в същото време имаха и натрупана работа от изминалата седмица, която все още не бяха приключили.
Късно вечерта отново заваля дъжд. Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха на терасата към каютата за да погледат хубавата гледка. Въздухът беше чист и свеж, ухаеше на озон и на тукашната екзотична флора и фауна.
*
Наближаваше полунощ, на следващия ден, когато Crossfire летеше на 5 км. височина, над океана, в посока към новата База четири. Алекс и Ким бяха дежурни, току- що поели нощна смяна, в опазване на безопасността на кораба и екипажа. Смяната си те водеха от каютата на екипа, където имаше стандартни пултове за управление. Смяната се дублираше и от четирима души, горе на мостика на кораба. Алекс запали цигара, взе си кафе и без да отклонява вниманието си от екраните за следене, се замисли над своите неща и проблемите на земляните, тук на планетата Orixon 44- Новата Земя. Зад двамата, бяха Аш и Палма, които почиваха и тъкмо пийваха джин с тоник, на сладки приказки, преди сън. Другите четирима от екипа вече спяха по боксовете си с койките, които можеха да се затварят херметически, въпреки, че бяха част от общата каюта.
Беше изминал един час от дежурството, когато Алекс се изправи за да се поразтъпче насам- натам, а Crossfire се беше издигнал на 10 км. височина, със скорост от 400 км/ч., държейки курс на изток. До целта на полета оставаха няколко часа. Алекс харесваше нощните полети. Това беше времето, когато всеки оставаше сам със себе си, дори и сред колегите , дори и дежурен. Беше дремнал добре, преди дежурството и сега бодър и зареден с енергия, можеше да се порадва и на този полет, както и на гледката под кораба.
*
В началото на вечерта на другия ден, Crossfire летеше в патрулен полет около планетата. На борда беше спокойно, някои спяха, други бяха дежурни, а трети- почиваха. Алекс и Ким се разхождаха в този странен час из кораба, спираха се по люковете, разположени из коридорите и се радваха на хубавата гледка към планетата и звездното небе.
-Чисто е!- каза Ким.- Няма и следа от идещи херки. Става вече трета седмица абсолютно спокойствие за нас! Надявам се така да продължи и за напред!
Алекс кимна мълчаливо. Беше се замислил за старата Земя, за приятелите и гаджетата там, за пропуснатите любови и щастливите часове, прекарани там, толкова надалеко вече и преди дълги години… Той запали цигара и се спря до един от люковете. Не каза нито дума на Ким, за вълненията си, за спомените си и за носталгията по родната планета Земята. Продължиха бавно към столовата и оранжерията, а там имаше към 30 души- колеги, които се черпеха, имаше и неколцина в басейна. Двамата седнаха на една пейка край басейна и оранжерията и замълчаха. Тъга се лееше наоколо. Задълженията и задачите на екипажите, тук на Orixоn 44, постепенно отдалечаваха всички от надеждата, да видят Земята отново. Говореше се, че това за сега няма как да стане- задачите бяха много и сериозни, а не достигаха нито хора нито техника…
По- късно вечерта Алекс и Ким се бяха прибрали в каютата на екипа.
*
Късно вечерта на следващия ден космическия кораб Crossfire летеше над планетата в патрулен полет. Херки бяха забелязани на 50 ч. път от Orixon 44. Това беше информацията от разузнаването. Налагаше се да се увеличат патрулите около планетата, а екипажа на Crossfire даваше обичайните за него нощни патрулни полети, като един от най- опитните на Orixon 44. Алекс тази вечер беше в лошо настроение. Той беше отишъл в една специална каюта, където трябваше да ремонтира един от възловите компютри на кораба. Беше сам и доста зает със задачата си. Ким се беше почувствала зле в началото на вечерта и лежеше в койката си в каютата на екипа. Из кораба течеше подготовка за реални бойни действия, а 50 души спяха, преди нощните си смени. Екипажът на Crossfire, в момента 200 души, беше в добра форма за реални, бойни действия, а командира Йон даваше последните си инструкции, преди полунощ.
Повредата в компютъра, с който се занимаваше Алекс, беше трудна за откриване, а той беше един от най- добрите по тези въпроси на борда. Поспря се за десетина минути и запали цигара, взе си кафе и погледна екрана на стената, за да види каква е ситуацията в последните часове. Херки все още нямаше наблизо. От кръстосвача Nissan идеше съобщение, че са на 120 ч. от Orixon 44 и приближават, за да помагат, ако херките нападнат планетата отново.
*
Късно вечерта на другия ден, Crossfire пътуваше към една от луните на Orixon 44, а именно Луна три. Алекс и Ким бяха имали тежък ден и със натежали клепачи събираха сили да останат поне малко още будни, преди да заспят. Алекс запали цигара иси взе кафе, докато подреждаше мислите си. В каютата беше целия му екип от 8 души. Из кораба в тези часове бяха останали само нощните смени, общо 40 души. Както винаги Алекс и екипа му правеха изключение. Този ударен екип обираше луфтовете и се намесваше по всяко време във воденето на кораба. Командир Йон ги използваше за свои заместници, докато самия той почива. Аш и Палма в тези часове дежуреха зад пулта в каютата. Безопасността на полета, кораба и екипажа беше основната им грижа, макар и да дублираха дежурните от мостика.
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар