ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №52, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №52, Valeri Kolev.

Петимата командоси- земляни пристигнаха край бреговете на континента чак на сутринта, движейки се под водата. Не беше имало възможност да излязат от водата през нощта. Совалката работеше добре като подводница, но се постигаше доста по- ниска скорост, отколкото по въздух. Алекс и Аш бяха излезли с малкия джет на совалката и скоро изплуваха край брега и продължиха нататък из града. Още в началото се разбра, че и тук е пълно с пасари, които превземаха града и събираха роби. Двамата мъже продължиха с джета към центъра на града. Трябваха подробности за ситуацията в този град. Докато Аш пилотираше джета, Алекс ровеше из радиоефира. Скоро той попадна на някаква станция. Това се оказа станция на тукашните военни, които даваха подробна информация за ситуацията, не само в този град, ами и нататък из континента. Ставаше пределно ясно, че на тази планета има хиляди пасари с десетки кораби.
-Да се връщаме!- каза Алекс.- Друго не можем да научим повече.
-Връщаме се.- каза Аш.- А какви са новините от нашите крайцери?
-Постигнали са умерен успех- над десет кораба на пасарите са унищожени, а онази тяхна база вече е наизползваема. Стотици пасари са били засегнати от бомбандировката. Точния брой на убити и ранени, нямаме…
Докато летяха към морето с джета, те избираха по- безопасен курс. Не биваше да ги забележат пасарите. Щом се прибраха на совалката опитаха контакт с кораба си, но нямаше връзка в този момент. Обърнаха совалката в обратната посока и потеглиха на дълбочина от 20 м. Над морето често прелитаха вражески изтребители.
*
В следобеда трафика на пасарски изтребители понамаля и земляните изплуваха от морето и вдигнаха совалката на височина, набирайки скорост. Алекс беше в лошо настроение през тези часове. Умълчани бяха и момичетата, а Аш спеше. В момента нямаше пасарски изтребители наблизо и Алекс увеличи скоростта, за да се приберат по- бързо на борда на кораба "Crossfire". За да бъдат избегнати всякакви грешки, Алекс пилотираше совалката лично, макар, че разполагаха с два робота тук. Ким следеше радара, скенера и картината от камерите, а Ирина се опитваше да се свърже с кораба. Палма се беше захванала да приготви нещо за хапване, набързо.
По някое време вечерта совалката наближаваше кораба "Crossfire". За късмет не я бяха проследили, нямаше и пасарски изтребители наблизо. Алекс запали цигара и си сипа кафе. И петимата бяха изнервени от дългото пътуване, буквално под носа на пасарите. Вече имаше радио- връзка с кораба. Командирът Йон получи последните данни от Алекс, но очевидно не остана много доволен. Цялата операция тук на тази планета се усложняваше и ставаше все по- продължителна. Командването за сега не освобождаваше кораба "Crossfire" и той оставаше на същото място, маскиран добре сред джунглата.
Късно вечерта совалката с петимата земляни пристигна на борда на кораба "Crossfire". Алекс и неговата групичка прибраха совалката в хамбара и излязоха из коридорите и асансьорите на кораба. Тук беше невероятно спокойно и по нищо не личеше, че е война. Щом те се прибраха в каютата си, дежурните от мостика веднага спсунаха щитовете на кораба и отбранителните й системи, за нощуване в безопасност. Алекс си взе един душ, облече чиста униформа и запали цигара с кафе. Тази нощ никой от екипажа нямаше да излиза навън. Прекалено опасно беше, след като пасарите получиха този ден големи поражения и техните изтребители сновяха навсякъде, но без резултат. Двата крайцера на Агенцията, се бяха оттеглили във висока орбита. Пасарите не можеха да намерят никого от нападателите над техните бази и кораби. Войната продължаваше.
С мисълта за една спокойна нощ, изгарящи за сън, Алекс, Ким и Ирина седяха пред компютрите си, за да огледат нещата, преди да легнат да спят. Корабът беше добре защитен, а и маскиран. Не се очакваха никакви неприятни изненади, а и освен това, той беше добре охраняван. В случай на опасност имаше готовност веднага да се излита от това място. Алекс си сипа още кафе, запали цигара и за сетен път провери безопасността на кораба и екипажа. Всичко беше нормално, никаква близка опасност нямаше наоколо. Самите пасари се бяха оттеглили за нощуване, обезверени и малко поизплашени от близо двадесет часовата атака от страна на крайцерите от Агенцията. Земляните бяха постигнали своя първи успех във войната, тук на тази планета, макар и частичен успех, но пък не бяха дали никакви жертви.
*
Беше следобеда на другия ден. Алекс беше излязъл с Ким и Ирина пред кораба за външен оглед на маскировката, както и системите по корпуса. Той пушеше цигара, а времето беше студено и мъгливо. Два бойни робота охраняваха входа на кораба в същото време. Около кораба беше сравнително тихо, само вятъра брулеше из клоните на дърветата, чуваха се и писъци и рев на горски животни. Маскировката на кораба беше добра.
-Казаха, че може да сме на това място дълго време.- каза Алекс.- Затова трябва да сме сигурни в безопасността на кораба и екипажа ни. Като гледам, кораба е направо незабележим, дори когато си на метри от него!
-Да.- каза Ирина.- Безупречна маскировка! Готови сме за продължително задържане на тази позиция!
-Чува се, че скоро ще започне сезон на голям мраз!- каза Ким.- Ще продължава ли войната в условия на сурова зима?
-Да.- каза Алекс- Войната ще продължава, независимо от климата.
-Ще се справим ли само с два крайцера?- попита Ирина.
-Не се обърквай от бройката!- каза Алекс.- Тези съоръжения имат чудовищна бойна сила!
Тримата се върнаха при входа скоро, бяха приключили с огледите си и се прибраха в кораба, а входа беше издигнат след тях на 15 м. височина, за да бъде недостъпен отвън. Докато вървяха по коридорите и асансьорите на кораба, те видяха, че екипажа предимно почива в тези часове. Нямаше никакви хора извън кораба. Чакаха се инструкции от крайцерите, а също и от Командването на Агенцията. В каютата на Алекс беше топло и уютно. Скоро се появиха Аш и Палма и петимата седнаха на по чаша джин с тоник. Алекс и в това време дебнеше за опасности около кораба, както винаги.
Следобеда напредваше, когато Алекс стана от креслото си, запали цигара и застана пред стенния екран, заместващ в момента люка, който беше затворен с щит, както всички люкове из кораба, за по- висока безопасност на екипажа.
-Ако се наложи да изкараме на това място целия зимен сезон, доста ще се омързеливим!- каза Ирина.
-Няма да се омързеливим!- каза Алекс.- Това е война. Няма да ни оставят без задачи.
-Ние сме разузнавачи, преди всичко!- каза Аш- Крайцерите разчитат на нашата информация, преди да нанесат пореден удар срещу пасарите.
-Става дума, че сме само 29 души, за сега.- каза Ирина- Това е доста малка бройка, за такива сериозни задачи, каквито обикновено имаме.
-Това е само временно!- каза Алекс.- Скоро ще ни бъдат изпратени още хора и техника. Предполагам, че ще разполагаме с още един такъв кораб и вероятно още стотина души…
-Това сериозно ли е?- попита Ирина.
-Да. Съвсем сериозно!- каза Алекс.- Очакваме още един кораб и стотина души, на наше разположение.
-Така ще бъде значително по- добре!- каза Ирина.
Петимата командоси от Земята, се бяха затоплили в уютната каюта, а в разговори времето минаваше много бързо. В предвид, че кораба "Crossfire"ще бъде дълго време на тази позиция, земляните започнаха да разполагат свои неща и подземия около кораба. Това "окопаване" можеше да свърши полезна работа по време на войната. Командира Йон поддържаше връзка с командирите на двата крайцера и заедно обмисляха всяка следваща стъпка в тази война. Временно се наблюдаваше затишие. Пасарите потъваха в мълчание и продължително бездействие, шокирани от нанесените им щети от "неизвестните" техни противници…

(следва продължение)