ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №49, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №49, Valeri Kolev.

На другия ден совалката продължаваше полета си нататък. Очакваше се до вечерта да намерят кораба "Crossfire" и да се качат на борда му, а совалката да приберат в хангара при джетовете. Алекс пушеше цигара с кафенце, малко след обеда, леко тъжен и замислен. Ирина спеше, а Джими и Сюзън изучаваха нататък историята на Земята. Двата робота пилотираха совалката, а Алекс проверяваше зоната наоколо, за опасни обекти. Радио- връзката с кораба "Crossfire" беше добра и той понякога разговаряше с приятелите и колегите си там, но предимно с Ким и Йон. С наближаването на планетата Orixon 24, се увеличаваше и трафика на кораби наоколо. Алекс проверяваше доколкото може, всеки един от близките обекти. До момента не беше забелязал пасарски сили наблизо.
По някое време се събуди Ирина. Тя си взе душ и по хавлия, усмихната и доволна седна до Алекс и взе да си суши косата.
-Колко остава до кораба, Алекс?- попита тя.
-Най- много десетина часа.- каза той.
-Нямам търпение да се запозная с екипажа на кораба!- каза тя.
-Нямаш никакви проблеми!- каза той.- Само да пристигнем най- стене…
По- късно Ирина се стегна в чиста униформа, провери всички джаджи по себе си, провери и раницата си и се изправи до предния люк. Загледана към звездите и замечтана, тя утихна за близо час, докато се радваше на новия живот, който започваше с Алекс и неговия кораб.
Следобедът напредваше неусетно, когато четиримата се бяха събрали в пилотската кабина на джин с тоник, леко развълнувани от наближаването до кораба "Crossfire". Не можеше да се каже, че тук бяха самотни, но все пак на кораба имаше повече хора и там трудно се скучаеше, по принцип. Алекс запали цигара и се изправи до предния люк. Загледан към звездното небе и замислен за бъдещето, своето и на своите приятели, той постоя там близо половин час. Ирина и Сюзън тъкмо си говореха нещо по женски, а Джими се учеше на пулта, как да проверява за опасни обекти, в близост до совалката. В кабината беше топло и уютно. В оставащите часове до вечерта, четиримата се радваха на добро настроение и добра форма. Скоро самотния им полет щеше да иде в историята, а те щяха да са сред другите на кораба "Crossfire". Двамата извънземни също изпитваха любопитство относно кораба и екипажа му. Те бяха решили да служат известно време на борда му, със земляните. Войната срещу пасарите им допадаше, а те също имаха интерес да участват в нея. Джинът стопли и четиримата. Леко опиянени и радостни, те очакваха пристигането си на борда на кораба. Оставаха още броени часове до срещата с него.
Към края на бордовия следобед, Алекс пушеше цигара с кафе и търсеше на радара, кораба "Crossfire", който скоро трябваше да се появи там. Радиовръзката с тях беше добра и Алекс говори доста с Ким и Йон, предимно. Ирина се беше захванала да приготви вечеря, по уникални рецепти, които тя имаше. В кабината беше топло и уютно, а Джими и Сюзън тъкмо ставаха от сладка дрямка. И четиримата очакваха с нетърпение пристигането си на борда на големия кораб. Дистанцията ставаше все по- малка, а вече имаха и точните координати на срещата. Алекс се беше замислил отново за своята двойна личност. В архивите той се водеше като Буун, но всичките му хора бяха запознати, че той си е всъщност Алекс. Мисълта за Ония Същества, висшата сила, която управляваше Галактиката и разместваше хората като пионки, изпълваше Алекс с гняв. Той вярваше в Господ Бог, а не във висша цивилизация, която управлява Галактиката. Той смяташе, че Ония Същества си позволяват твърде много…
По някое време вечерта, совалката с четиримата намери кораба "Crossfire" и я прибраха в един от хангарите му. Алекс се просълзи влизайки на мостика със своите дружки. Посрещнаха го Йон и Ким, а дежурни бяха Браун и Джейн.
-Това ли са новите ни хора?- попита Йон и се ръкува с тримата спътници на Алекс.
Ким се хвърли в обятията му и го заразпитва за подробности от премеждията му, а Йон поведе новите хора, за да ги настани по каютите, приготвени за тях. От известни съображения на Ирина беше дадена самостоятелна каюта. След цялата суматоха около посрещането на Алекс и новите хора, кораба утихна, а дежурните взеха курс към планетата Orixon 24, която беше съвсем наблизо. По- късно вечерта, корабът щеше да се спусне долу на планетата.
*
Вече отново на големия, боен кораб Алекс си върна настроението и нормалния си боен дух. Той се изкъпа и избръсна и остави Ким и Ирина да се запознаят и опознаят. Това бяха неговите две жени, сигурно за дълги години служба на борда на този кораб. Поне така се надяваше той. По- късно той запали цигара, сипа си кафе и седна да провери как вървят нещата във войната с пасарите. Корабът беше имал далечни транслации и контакти, с получени новини за войната, от близо та до далече из Галактиката. Из кораба сега спяха десетина души, а останалите почиваха, освен дежурните на мостика и Йон, който беше поканил Джими и Сюзън в каютата си на разговор. На борда вече имаше 29 души екипаж, сред които и извънземни екземпляри от няколко различни раси. Алекс беше в добро настроение и добра форма. Изглежда добрите времена бяха застигнали отново кораба и екипажа му. Това се случваше понякога. За повече от това, по време на война, не можеше и да се мечтае. Кафенцето и цигарата идеха добре на Алекс, докато четеше новините от войната. Добрата вест беше, че Земята беше извън бойните зони. Но с това не можеха да се похвалят редица други планети из Галактиката.
По някое време в каютата на Алекс пристигнаха Аш и Палма. Докато Ким разливаше джин и тоник, в каютата беше топло и уютно. Петимата се разговориха надълго и широко, по проблемите на войната. Имаше новини и за предстоящите мисии на екипажа и кораба. В оставащите часове до полунощ, корабът се спускаше в атмосферата на Orioxn 24. На височина от 12 км. преминаха към хоризонтален полет, за да сканират известна част от планетата. Тази вечер Алекс беше радостен. Кошмарното отвличане, което му направиха Ония Същества и смяната на самоличността със изтриване на памет, останаха зад гърба му. Той дори разполагаше с координатите на една от базите на тези същества, които се водеха за Висши сили. Но за момента не планираше да ги напада, въпреки проявеното от тяхна страна, пълно неуважение и арогантност, особено с изтриването на част от паметта му, което по- късно той самичък възстанови, благодарение на техническото си оборудване и съобразителността си.
Вечерта напредваше, а кораба летеше на 12 км. височина, поддържайки скорост от 400 км/ч. Командосите искаха да сканират предварително известна част от планетата. В тези часове Алекс, Ким и Ирина бяха в неговата каюта. Докато те двете си говореха по женски, Алекс дебнеше за опасности около кораба. Той запали цигара, сипа си още кафе и се загледа в картината надолу към повърхността на планетата. Това беше тъмната страна на планетата, а освен, че тя беше в мрак, имаше и голяма облачност. Това не пречеше на сканирането на повърхността. Най- близкия летящ обект се намираше на три часа от земляните и се отдалечаваше. Алекс въздъхна и се изправи до люка на каютата и погледна нагоре към звездното небе. Облаци се стелеха и над кораба. Момичетата се смееха за нещо, зад Алекс, а той пушеше и разсеяно гледаше навън. Плановете му за нощта бяха пределно ясни- лягаше за да се наспи до насита. Но в оставащите часове до полунощ, той имаше компанията на своите приятелки Ким и Ирина.

(следва продължение)