ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №48, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №48, Valeri Kolev.

По някое време през нощта, Алекс стана да нагледа нещата и да изпуши една цигара с кафенце. Другите спяха дълбоко. Около астероидите и совалката нямаше нищо, на по- малко от четири часа път. Това зарадва Алекс. Той си наплиска лицето с вода и се зае с кафенцето, преглеждайки звездните карти. До планетата Orixon 24, където той смяташе, че го чакат приятелите му с кораба "Crossfire", оставаха още няколко дни полет. Основните траектории на полета до там бяха вече изчислени. Алекс очакваше прибирането си на борда на кораба с голямо нетърпение. Имаше много да разказва на своите хора за Ония Същества и ролята им в тази Галактика. Едва ли щеше да изненада някого, но той държеше подробно да разкаже за това, и своите преживелици напоследък.
Изведнъж се чу някакво пиукане и сигнална лампичка замига на пулта. Беше осъществен радио- контакт. Алекс внимателно пусна звука и внезапно се зарадва- това беше връзка със своите от кораба "Crossfire". Той им обясни накратко положението и се разбраха да продължават да го чакат около планетата Orixon 24. Успя да говори и със своята приятелка- Ким. Развълнуван и разчувстван, Алекс говори с хората си близо два часа. Беше се разсънил съвсем, а нощта едва започваше. Още една цигара и още едно кафенце му идеха много добре. Все пак щеше да поспи още няколко часа, но беше така развълнуван, че му беше тясна совалката…
*
На другия ден четиримата със совалката продължаваха пътя си нататък. Беше започнала вечерта, когато Алекс пушеше цигара с кафенце, малко натъжен и угрижен, кой знае защо. Разстоянието до кораба "Crossfire" непрекъснато намаляваше и вече имаше добра радиовръзка, която Алекс поддържаше с кратки съобщения за своя полет. Ким също беше нетърпелива, той да се прибере на борда на кораба и често се обаждаше отново и отново. Полетът вървеше нормално, ако изключим, че Алекс беше натъжен и унил. Джими и Сюзън тази вечер изучаваха историята на планетата Земя, а Ирина тъкмо се беше заловила да приготви нещо вкусно за вечерята на четиримата. Тя работеше по отбрани кулинарни рецепти, а в хладилника имаше достатъчно неща за целта. Алекс въздъхна тежко и се изправи до люка, за да погледне напред по курса на совалката. Беше замислен и угрижен, неизвестно защо. Може би изпитваше угризения, че водеше втора своя жена към кораба, а сетне щеше да разполага с две жени. Това не беше проблем за него, но май изпитваше угризения на съвестта си и се питаше дали не е сгрешил.
Вечерта напредваше неусетно. Совалката на Алекс тъкмо прелиташе през газови облаци, сред които се криеше малка планета. Това беше последната твърдина, преди да наближат планетата Orixon 24, където трябваше да чака кораба "Crossfire". Алекс, все така тъжен и унил, тъкмо се колебаеше, дали да нощуват край тази малка планета, или да продължават напред. Вечерята скоро щеше да е готова, а и четиримата бяха гладни вече.
-Ирина, тук има една малка планета. Искаш ли да нощуваме край нея, или да караме напред?- попита Алекс.
-Както искаш, Алекс.- каза тя- Според мен, нека спрем и тук, за да спим по- спокойно.
-Джими, искаш ли да спрем при тази малка планета?- попита Алекс.
-Ние сме гости тук, Алекс. Защо искаш мнение от нас?- каза Джими.
-Не. Вие не сте гости тук!- каза Алекс.- Нали ще служите с мен, на нашия кораб! Вашето мнение вече има тежест и се взима впредвид.
-Добре тогава.- каза извънземния хуманоид- Нека спрем край тази планета за нощуване.
Както беше решено, отклониха се от курса си, към малката планета. Тя не беше населена, но имаше собствена атмосфера, флора и фауна. Едно чудесно местенце за малко разходки и почивка. Късно вечерта, бордово време совалката се приземи на брега, край една не голяма река. Тук беше мъгливо, влажно и студено. Алекс побърза да излезе навън и беше очарован от това местенце. Ирина надничаше през рамото му.
-Боже, от кога не сме виждали твърдина под краката си!- каза тя.- Нали може да излизаме навън?
-Да. Може.- каза Алекс.- Но все пак- внимателно!
Двамата стъпиха в мократа трева и се огледаха. Мрачно, мъгливо, влажно и студено, но за тях нямаше по- приятно местенце наблизо и те радостни слязоха към двадесет метра надолу по брега, към реката. Бяха със шлемовете си, а те имаха и нощно виждане.
-Тук е хитро, Алекс! Не смяташ ли?- засмя се Ирина и го хвана по дръка.
-Може всичко да ти хареса, след като скоро не сме виждали твърдина под краката си!- каза Алекс.
-Не знам за тебе, но на мен ми харесва и умирам от щастие! -каза Ирина.- Това е страхотно местенце!
-Внимавай все пак!- каза Алекс.- Малко бдителност няма да ни навреди! Това е съвсем непознато място, където може да имаме и неприятни изненади!
-Аз съм романтично настроена тази вечер!- каза Ирина.- Да се порадваме на свободата си, Алекс! Искаш ли да запалим огън, тук край реката?
-Не е проблем.- каза Алекс.- Събери съчки, а аз ще донеса клони…
По- късно четиримата седяха около огъня и наблюдаваха сиянието нататък, над полето, както и звездното небе. Мъглата се сгъстяваше неусетно, а въздуха беше свеж и добър за дишане. Алекс запали цигара и извади шишенцето с джин, за да отпие глътка, преди да го подаде на Ирина.
-Вълшебна вечер, Алекс!- каза тя.- Джими! Виждал ли си по- хубаво местенце скоро?
-В интерес на истината, отдавна не съм виждал по- хубаво местенце, лейди!- каза извънземният.
-Лейди, вие сте влюбена, просто!- усмихна се Сюзън.
-Да, Сюзън! Вярно е!- каза Ирина и запали цигара.- Всичко ми е като в някакъв сън… Алекс, вие двамата, тази малка, мъглива планета и симпатичната совалка до нас…
Наближаваше полунощ, когато четиримата похапваха, седнали около огъня, вкусните блюда, приготвени от Ирина. Тя сияеше от щастие и радваше очите на другите трима. Алекс, леко тъжен и умислен, все още се питаше, дали трябваше да си взема още една жена и дали двете с Ким, нямаше да му идват в повече. Доколкото познаваше и двете, той нямаше никакви проблеми да бъде мъж на две жени. Приемаше съдбата си спокойно и уверен, че постъпва правилно. Из космоса не се срещаше често хубава жена, а той беше щастливецът с цели две жени…
Четиримата останаха до късно край огъня. Това симпатично местенце им идваше като някакъв бонус, сякаш из невиделица, но не биваше да се отпускат- водеше се сурова война срещу пасарите. Това бяха едни хищни зверове, опитващи се да завладеят Галактиката, разчитайки на бързото си размножаване и огромния си флот, строен близо сто години от поколения пасари.

(следва продължение)