ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №37, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №37, Valeri Kolev.

След една с нищо не запомняща се сутрин, в началото на следобеда шестимата бяха в пещерата около огъня. Алекс пиеше кафе и пушеше цигара. Само преди часове бяха успели да свържат кораба си с тукашните военни по радиото. Земляните и тукашните военни щяха да контактуват и да си помагат. Съвсем скоро кораби на местните щяха да се включат във водените битки, около кораба на земляните. Това беше неочаквана помощ и командира на "Crossfire"- Йон, остана доволен и похвали Алекс и малката групичка с него, за направеното. В пещерата беше уютно и не много студено. Алекс подсили огъня и въздъхна, ставайки да се разтъпче из пещерата. Бяха се умълчали всички, след като похапнаха, по- рано и чуха новините от земляните и местните военни. Освободителната война на местните назряваше и щеше скоро да започне, буквално до броени дни.
Пон и Ноа тъкмо се бяха завърнали в пещерата от лов, носейки див, извънземен глиган. Те го стовариха на земята, за да се измият и стоплят на огъня. Алекс запали цигара, взе си кафе и стана да се разтъпче из пещерата. Аш и Палма спяха в постелите си до стената на пещерата, и близо до огъня, а Ким готвеше нещо вкусно за похапване тази вечер и през нощта. Алекс се беше замислил дълбоко по бъдещите събития, които се очакваха, а най- вече- скорошното им прибиране на кораба "Crossfire". Тук в пещерата нищо не им липсваше, но все пак бяха на чужда планета, със предстояща освободителна война.
По- късно прихванаха отново новини от кораба и от тукашните военни. Нещата вървяха добре, в близките дни от техния кораб щеше да пристигне десет- местен джет, който да ги вземе, както и наличната храна със складовата капсула. Както се разбраха, те щяха да вземат и двамата извънземни, по тяхно желание. Още не се знаеше дали Пон и Ноа, ще станат членове на екипажа на земния кораб и дали ще се включат в бъдещите мисии, но това щеше да се уточнява в последствие.
*
Денят течеше някак си мудно и бавно. Около пещерата биваше пусто, с изключение на някои диви извънземни животни, които търсеха по- топло местенце, бяха излезли и зверове на лов. За момента четиримата земляни и двамата извънземни бяха в безопасност. От военните разбраха, че най- близкия лагер на пасарите е на 300 км. от тази пещера, а най- близкото село е на 70 км. Това беше ценна информация за малката групичка в пещерата. В краен случай, ако нещата много се объркаха, биха могли да търсят това село, за помощ и подслон. Вече знаеха и точните му координати. Разбира се за сега нямаха нужда от друг подслон или някаква помощ. Единствено очакваха да дойдат да ги приберат оттук. От кораба казваха, че съвсем скоро ще направят тази операция. Щеше да пристигне десет- местен джет и да ги прибере обратно на борда на техния кораб- "Crossfire". В очакване на това шестимата се бяха събрали около огъня и мълчаха. Дивите извънземни кучета за впряга, който можеше да се използва при нужда, в момента спяха, добре нахранени. Не се знаеше, но със шейната и тези кучета, спокойно можеше да се отпътува до близкото село, като пътя щеше да отнеме няколко дено нощия в абсолютния мраз навън. Този вариант щеше да се използва само при необходимост.
*
Джетът изпратен от кораба "Crossfire" пристигна в началото на вечерта. С него бяха още два джета, които останаха да кръжат над пещерата, докато Алекс и другите там пренасяха багажите си и капсулата с провизии, на борда на джета. Забавиха се само двадесет минути, след което излетяха и започнаха да набират височина. Другите два джета го следваха като ескорт. Алекс не се стърпя и запали цигара. Този джет се водеше от Браун и Джейн. Само си кимнаха без много разговори, все още опасността от сблъсъци с пасарските изтребители беше голяма. С повишено внимание трите джета се издигаха в небесата на планетата Orixon 19.
-Кораба къде ще ни чака?- попита Алекс.
-В орбита, над океана.- каза Браун- Там почти нямаме контакт с пасарите. С местните военни тези дни свалихме два пасарски кораба и близо 17 изтребителя.
-Ще участваме ли във войната?- попита Алекс.
-Не.- каза Браун.- Прибираме си четиримата от лагера за роби и се махаме от тук.
*
Близо час по- късно трите джета пристигнаха на борда на кораба "Crossfire". Алекс, Ким, Аш и Палма бяха приветствани от командира Йон и останалите колеги от екипажа, за завръщането си на борда на кораба. И четиримата си отдъхнаха от напрежението натрупано извън кораба. Алекс запали цигара и си взе кафе. Предстоеше да се крият от пасарите и да направят план за измъкването на другите четирима, които останаха долу на планетата, като роби, след като бяха отвлечени. Корабът оставаше в орбита около планетата, и със малка скорост пълзеше към зоната защитена от местните военни. Пон и Ноа се заговориха с Йон, а той знаеше много неща и искаше да научи от тях още много нови.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Ким си почиваха в каютата си. Лека носталгия по онази пещера и усещането за уют на борда на кораба, бяха сега техните усещания. Алекс се избръсна, изкъпа се и смени униформата с чиста, след което стегна всички джаджи из нея, както и из раницата си. Радваха се, че са в кораба отново, а тук се чувстваха като у дома си, то всъщност това им беше като дом за дълго време напред в бъдещето. Ким се зае да направи пици за вечерна закуска, а Алекс пусна музика и се изтегна в койката си. Усещането за лукс се оказа най- силното усещане тази вечер. В сравнение с условията, които имаха в онази пещера, то тук си беше направо лукс.
До полунощ оставаше малко време. "Crossfire" се движеше бавно из защитената зона от тукашните военни. В това време се преговаряше с тях, как да бъдат намерени и освободени четиримата земляни, намиращи се в робство в лагера за роби на пасарите. Хуманоидите предлагаха да ги потърсят със собствените си средства. Имаха достатъчно техни снимки и видео с тях, за да могат лесно да ги открият. Командирът на земния кораб- Йон се съгласи с предложението, след като в кораба се гласува на бързо. Разбира се пратеници на земляните щяха да бъдат наблизо, за да се намесят, ако живота и здравето на четиримата земляни бъде застрашено. Оставяйки отворена радиовръзката между земляните и хуманоидите се обсъждаше как да бъде проведена тази операция. Оказа се, че лагерите за роби не са само три, както мислеше хуманоида Пон. Лагерите бяха няколко десетки, а из тях поробени извънземни от десетина планети, наоколо. Началото на операцията беше насрочено за следващите дни, а междувременно земляните изпратиха на хуманоидите- военни три летящи камери- сонди, които те щяха да командват, докато търсят четиримата отвлечени земляни. Сондите щяха да бъдат на борда на боен кораб на хуманоидите след близо 30 часа.
Алекс запали цигара, отвори бутилка пепси и се настани зад компютрите си. Имаше дежурство с Ким на мостика от полунощ, а в оставащото време той изучаваше получените данни с координатите на пасарските лагери за роби. Тази вечер той се опитваше да състави планове за всеки един от лагерите, при положение, че именно там са четиримата им колеги. Компютрите лесно съставяха стратегии, а той избираше най- доброто от тях. Така скоро щеше да има готови планове, съобразени със всички възможни ситуации. Според него, плановете щяха да бъдат готови още на сутринта. Ким му помагаше, както винаги, тази вечер нещо разсеяна и умислена.
По някое време при тях дойдоха Аш и Палма. Имаше съвсем малко време до полунощ, а през това време те спретнаха една скромна вечеря за четиримата. Разбраха се да бъдат и четиримата дежурни на мостика от полунощ до 4 ч. сутринта.
(следва продължение)