ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №39, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №39, Valeri Kolev.

Алекс, Ким, Палма и Аш бяха в един джет, който още от обяда бяха приземили на десетина километра от лагера за роби на пасарите. На тях се падаше задачата да наблюдават лагера от хълма, където се намираха. Джета беше маскиран с маскировъчно платно и допълнително с храсти и изкуствен сняг, за да не се забелязва и откроява от гледката наоколо. Вечерта беше настъпила скоро. Алекс пушеше цигара и отпиваше кафе. Такива постове за наблюдение имаха общо три, около лагера, а кораба беше приземен на 50 км. от лагера и добре маскиран. Плановете за спасителната операция бяха съгласувани с тукашните военни, но не се получаваше същото, поне до момента. Усещането, че всичко може лесно да се обърка и да излезе от контрол, витаеше наоколо. Алекс въздъхна и попита Аш, който в момента наблюдаваше лагера:
-Разбра ли се нещо ново? Там ли са нашите хора?
-Не знам още. - каза Аш- От снощи сме тук, а из лагера- никакво движение. Нали всъщност робите разбиват скали в рудника?
-Да.- каза Алекс- Разбиват скали в рудника.
-Може би сменят хората за рудника на едно цяло денонощие.- каза Аш.- Тук някъде имат и транспорт. Трябва да го открием, къде се намира.
-Ако се приближим, може да разберем повече, но в този сняг лесно ще се издадем и ще провалим всичко.- каза Алекс.- По- добре да не излизаме навън за сега.
-През нощта снега замръзва и ще можем да се движим по него, без да оставяме следи!- каза Аш.
-Прав си.- каза Алекс.- Нека оставим излизането навън за късната доба.
-Колко време издържаш без сън, Алекс?- попита Аш.
-Към 160 часа, но не ти го препоръчвам!- каза Алекс.- А ти?
-Стигал съм до 83 часа.- каза Аш.- Трябва да стоим будни до края на операцията! Будни и нащрек!
-Не се притеснявай, четирима сме, ще спим по малко все пак.- каза Алекс.
-Момчета, има ли гладни?- попита Палма.
Никой не отговори, а тя взе един шоколад от шкафа за провизии и се зае с него. Ким прослушваше радиоефира, беше вероятно тук да уловят сигнал от лагера за роби. За момента сигнал от лагера не беше прихванат. Аш поддържаше връзка с останалите командоси и кораба, чрез написани йероглифи по екрана. За момента всичко биваше спокойно, а Йон искаше да се изчака. Трябваше да знаят къде са отвлечените им колеги, преди да тръгнат да ги прибират.
*
Беше следобеда на другия ден, когато от единия пост на земляните, разположени около лагера за роби, се получи съобщение, че към лагера пристигат пет автобуса с по 100 човека- роби. Те пристигаха от рудника, вероятно за да сменят робите в рудника със следваща смяна. Земялните смятаха, че това се прави на няколко дена. В джета със Алекс се бяха залепили по екраните и биноклите и наблюдаваха лагера. Скоро щяха да видят робите един по един и да разберат дали тук са четиримата техни колеги, които бяха отвлечени от пасарите одеве. Не биваше да се изтърва от поглед нито за секунда лагера и земляните внимаваха за това. Алекс запали цигара, докато наблюдаваше. Ким, Аш и Палма също наблюдаваха, леко развълнувани- видеха ли колегите си в лагера, то скоро щяха да ги приберат със себе си. Скоро петте автобуса влязоха в лагера и спряха, а робите започнаха да излизат от тях. Имаше добра видимост и земляните, които наблюдаваха, включително и на борда на кораба, тръпнеха в очакване да видят своите четирима отвлечени колеги. Докато всичките 500 души слязат навън от автобусите, щеше да мине доста време.
Няколко часа по- късно в края на следобеда земляните бяха наградени за търпението си- от автобусите излязоха и техните отвлечени, четирима колеги. Още бяха със униформите си и със шлемовете си, но не носеха оръжие и раници, явно прибрани от пасарите. Това беше момента да се действа и земляните атакуваха от всички страни със три джета, а кораба стреляше по пасарите от 300 м. височина. Отвлечените четирима колеги на земляните скоро бяха прибрани в джета на Алекс. Изтеглянето на трите джета и кораба от зоната на лагера за роби стана веднага след това, лесно и без проблеми. От тук нататък тукашните военни от хуманоидите, населяващи тази планета, атакуваха тотално лагера, но това вече не беше работа на земляните, които скоро бяха надалеко от там. Джетовете се прибраха в кораба, а той силово набираше височина с добре засилена мощност на двигателите.
*
В началото на вечерта кораба "Crossfire" напускаше орбитата на планетата. Отново целия сегашен екипаж на кораба беше в пълен състав от 22 души. Беше време за празнуване, но в рамките на благоразумието. Алекс въздъхна и се изправи до люка в каютата си, запали цигара и погледна навън, а Ким тъкмо спретваше закуска за двамата. Нещата се бяха оправили напълно и то неочаквано лесно, но не биваше винаги да се разчита само на добър късмет, това можеше да подведе командосите при следващи мисии. След като закусиха Алекс и Ким поканиха Аш и Палма в каютата си на чаша джин с тоник. Из кораба се празнуваше, но умерено, впредвид, че се намираха в полет и както винаги трябваше да се внимава. Аш и Палма скоро дойдоха. Разположиха се всички около масата и се заеха с джина си.
-Приключихме случая си, най- сетне!- каза Палма.
-Да. Всичко се нареди добре.- каза Ким.
-В бъдеще трябва много да внимаваме, като излизаме извън кораба.- каза Палма.- Това може да ни донесе какви ли не беди!
-Бедите няма да ни се разминат- намираме се на далечна мисия.- каза Аш- Нищо не ни е гаранитирано нататък.
-Да вземем да се стягаме, че какво ли ни чака напред!- каза Алекс.
-То повече няма какво да стягаме!- каза Палма.- Достатъчно сме стегнати!
Вечерта течеше нормално, а всички из кораба бяха в добро настроение и доволни от приключването на белята, която им се беше стоварила на главите. Йон отпусна свободно време на целия екипаж до полунощ, когато започваха дежурствата от по двама души на мостика. В каютата на Алекс, бяха все още четиримата и се черпеха с джин и тоник, на сладки приказки и лека музика. По това време корабът летеше нататък по плана на мисията към звездата Orixon 4. Пилотите, два бойни робота заобикаляха всичко по пътя, за по- голяма безопасност. Не се допускаха никакви летящи обекти на по- малко от 4 часа път от кораба. Двамата извънземни Пон и Ноа все още бяха на борда. Те бяха решили да предадат на земляните своите знания, но и да научат от земляните подробности за Земята, нейната наука и техника. С тях двамата на борда вече бяха 24 души.
Вечерта напредваше, когато Алекс, Ким, Аш и Палма прескочиха до мостика, за да видят какво има там. На мостика беше спокойно. Освен двата робота и командира Йон, дежуреха Браун И джейн. Алекс и Ким имаха дежурство тук от полунощ до 3 ч., а Аш и Палма нямаха скорошно дежурство. Четиримата постояха половин час на мостика, докато Йон ги инструктираше за дежурството от 24ч. до 3 ч.

(следва продължение)