ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №42, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №42, Valeri Kolev.

Вечерта напредваше, когато Алекс изпадна в лошо настроение. На пръв поглед нямаше кой знае какви причини за това. Той изпъшка тежко, запали цигара и си сипа кафе от термоса. Край него Ким прибираше масата, след вечерята, а Аш и Палма наглеждаха Джи и Пси, в един от симулаторите. Те се учеха на пилотиране на този кораб, както и на бойни умения. Корабът в тези часове наближаваше междинната станция, на още по- голяма височина, където се намираше тя. Бяха решили да я посетят, преди да слизат долу на планетата. Из кораба беше тихо, спяха десет души, а останалите почиваха или бяха дежурни. Алекс се изправи до люка и погледна навън, към станцията, която доближаваха. Вероятно тук щяха да нощуват тази нощ. Усещането, че наблизо има много хора беше забележимо, макар и да не се знаеше какви са- що са те.
*
"Crossfire" се беше скачил с междинната станция от близо час, когато навън излязоха с джет Манхатън и Йоанна, за да огледат станцията. Из кораба имаше оживление, до полунощ бяха будни всички без изключение. Това бяха часовете, когато екипажа се събираше за да взима решения и за да се видят хората един друг. Алекс и Ким бяха в каютата си, поотпочинали си преди дежурството от полунощ, до което оставаха няколко часа още. Алекс запали цигара, сипа си кафе и се зае да наблюдава какво има из станцията, чрез директната картина от шлемовете на Манхатън и Йоанна. Това беше още един чужд свят, пълен с извънземни от какви ли не видове. Картината беше стряскаща- нищо познато, страшно чуждо и някак си- далечно. Тук кораба щеше да бъде дозареден с гориво и провизии, но това не беше всичко, заради което пристигнаха тук. Основното беше да пренощуват сред хората, макар и извънземни, далече по- добре отколкото сам- сами сред звездите.
*
В следобеда на другия ден Алекс и Ким тъкмо бяха станали от сън. Алекс се наплиска с вода и си сипа кафе в очакване на бързо разсънване. По- късно, докато пушеше цигара, той погледна какво става из кораба. Навън бяха отишли четирима души, шестима спяха, а останалите, освен дежурните на мостика, почиваха. Междинната станция се беше оказала интересно място и през изминалите часове навън бяха излизали почти всички от екипажа на кораба, за по час- два. Ким излезе от банята по хавлия, усмихната и свежа. Алекс и хвърли поглед, преди да се заеме с обичайните си, всекидневни задачи по безопасността на кораба и екипажа. Около станцията имаше стотици по- малки и по- големи кораби. Беше трудно да се научи бързо, дали те принадлежат на приятелски цивилизации, или тук имаше и врагове на земляните. Междувременно кораба беше дозареден с гориво, провизии и вода. Обмисляше се спускане към планетата долу, за да може да се види тя от близо и да се разгледа. Алекс се изправи до люка и погледна навън. В това време Ким се беше захванала да почисти и подреди каютата.
По някое време пристигнаха Аш и Палма. Те бяха в добро настроение, усмихнати и свежи. Ким ги покани около масата и извади джин с тоник, да се пийне по чашка, преди да дойде времето за вечеря, а тя се захвана именно с приготвянето на вечерята. Време имаше много.
-Как я карате?- попита Аш.
-До сега спахме.- каза Алекс.- След разходката из станцията бяхме много изморени.
-Интересна станция, впрочем!- каза Аш.- Ние си купихме някои интересни джаджи от там.
-И ние си взехме от там интересни нещица.- каза Ким.- Още не сме ги разгледали основно.
-Какво каза Йон, кога ще се спускаме към планетата?- попита Палма.
-Тази вечер, или през нощта.- каза Алекс.- Къде са хлапаците?
-Лъскат кораба.- каза Аш.- Инструктирани са какво може и какво не може на този кораб.
*
Вечерта започваше, когато неочаквано Йон даде заповед да се напусне станцията и да започва спускане надолу към планетата. На борда на кораба се прибраха абсолютно всички от екипажа и кораба се откъсна от дока си и започна да се отдалечава от станцията. По това време бяха събудени всички хора, за вечерния съвет на екипажа. След няколко часа щяха да започват смените за дежурства и почивка. В каютата на Алекс, четиримата тъкмо бяха вечеряли разни вкусотии, приготвени от Ким. Доволни и заситени, четиримата се изправиха за разтъпкване из каютата и кораба, след похапването. Алекс запали цигара и си сипа кафе, загледан през люка навън, където кораба вече се спускаше към планетата Orixon 37. Височината от 42 км., която имаха започваше постепенно да намалява.
-Ще преминаваме през зона на урагани!- каза Аш.- Така ни посреща тази планета.
-Корабът ни е корав и мощен!- каза Алекс.- Нямаме проблеми с ураганната обстановка.
-Това е така, безспорно, но сигурно ще друса повечеко от нормалното…- каза Аш.
-Свиква се.- каза Алекс.
-Колко време ще продължи спускането към планетата?- попита Палма.
-До полунощ, а може да се приземим и по- късно през нощта.- каза Алекс.
-Това си е падане надолу, а аз никак не си падам по такива неща!- каза Палма.
-Мисли си за нещо хубаво…- каза Алекс.- Занимавай си ума с нещо, не бива да мислиш постоянно, че всъщност падаме.
Вечерта напредваше, когато Алекс запали цигара, сипа си кафе и стана от пулта. От проверките не беше намерен опасен обект в близост до кораба. Спускането вървеше като по учебник. Аш и Палма все още бяха тук, а Ким се беше захванала да подрежда провизиите в складчето на каютата и хладилника. Каютите в този кораб, бяха със възможност за катапултиране и падане с парашути и малки ракетни двигатели. За оцеляването след това обаче, беше важно, как е заредена каютата с провизии и вода…
-Ще имаме ли дежурство тази нощ?- попита Палма.
-Да.- каза Алекс.- От полунощ до 4ч.
-Ще дремна, събудете ме след два часа!- каза Палма.
-Нямаш проблеми!- каза Алекс.
*
Бяха се приземили по някое време през нощта, на един от тукашните космодруми. Сутринта Алекс и Ким спаха до обед. Беше станало следобед вече, когато Алекс стана от сън. Той започна да се разсънва на чешмата с плискане на вода, изми си зъбите с паста и се избръсна. Когато погледна да види, какво става из кораба, разбра, че всичко е нормално. Четирима души бяха излязли навън, а от останалите някои спяха. Когато по- късно Алекс запали цигара и седна на кафе, той прегледа новините от мостика и от командира на кораба- Йон. Предвиждаше се в близките часове Йон да се срещне с родителите на двамата извънземни хлапаци, които искаха да пътуват с кораба на земляните. Родителите бяха дали разрешението си за това, но Йон искаше да говори с тях, във връзка с разучаването на бита на тукашните хора и особеностите на техния свят. Срещата щеше да се проведе на борда на кораба в близките часове.
По някое време беше станала от сън и Ким. Двамата закусиха по топла пица и се заеха с делата си, по компютрите. На мостика дежуреха Браун и Джейн, които се чуваха по общия радиоканал. Обикновено в него беше включен целия екипаж, по всяко време. Така екипажа беше едно цяло и добре осведомен за ставащото из кораба и наоколо, както и как върви евентуалния полет, когато се лети. Тъкмо Алекс и Ким мислеха да излязат из кораба, когато пристигнаха Аш и Палма при тях.
-Наспахте ли се, хора?- усмихна се Палма.
-Доста добре се наспахме!- каза Алекс.- А вие?
-Такъв здрав сън му чукнахме, че сигурно ще сме будни цялата идваща нощ.- каза Палма.
-Да седнем!- каза Алекс.- Джин или нещо друго?
-Ние ще бъдем на пепси.- каза Аш, а Ким извади бутилки с пепси и четиримата седнаха около масата, загледани в екрана на стената, където течеше всякаква важна и полезна информация за целия екипаж на кораба. От тонколоните звучеше общия радиоканал. В момента Йон даваше инструкции на Браун и Джейн, във връзка с излизанията на хора от екипажа, навън. Както винаги излизанията извън кораба, на чужда планета биваха отчасти опасни. По правилник трябваше да се излиза с пълен комплект оборудване- оръжие, шлем, раница. Така се повишаваше вероятността да се оцелява при непредвидени условия извън кораба. В раниците си вскички носеха неща по списък, важни за оцеляване при сложни условия.

(следва продължение)