ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №46, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №46, Valeri Kolev.

Беше следващата вечер. Алекс и Ирина летяха със совалката от кораба "Nissan". Трябваше тепърва да се изчисляват траектории за полета, да се гонят координатите, където може би се намираше кораба "Corssfire" в момента. Алекс беше отсъствал само четири дни. През това време Ония Същества го бяха телепортирали до кораба "Nissan", където дойде в съзнание, по- късно. Бяха му изтривали паметта и той беснееше за това соеволие от тяхна страна. Малцина бяха чували за Ония Същества. Водеха ги за висша раса, командваща цялата Вселена, но Алекс имаше друго мнение- само и единствено Господ Бог можеше да властва над света. Всички останали просто си позволяваха твърде много…
Ирина беше заспала сладко в креслото пред пулта, а Алекс я остави да поспи. Имаха доста път докато намерят кораба "Crossfire". Той беше оставил там приятелката си и верните си приятели, с които служеха заедно от дълго време. Против всякакви намеси на Ония Същества, той се завръщаше на своя кораб отново. Разполагаше с две имена и това малко го притесняваше. Алекс запали цигара и си сипа кафе. Щеше да подготвя курса на совалката още няколко часа, преди да легне да спи, а сетне роботът поемаше пилотирането. Пътуваха вече от 24 часа, без особени проблеми. Когато Алекс спеше, роботът пилотираше совалката и то доста добре. Алекс смяташе да активира и втори робот, за да си освободи още време, което можеше да му е от полза за други занимания. Совалката си я биваше- малък, спретнат кораб, побиращ десетина души, със добре заредени с провизии трюм, резервоари с гориво и вода.
Вечерта напредваше, когато Ирина се събуди. Тя беше изненадана, че лети с Алекс и то премествайки се да служи на друг кораб, а именно- "Crossfire". Но доста хлътнала по него, не й пукаше къде се намира, само да е с него. Той вече й беше обяснил, че всъщност има приятелка и не смята да се разделя с нея. Ирина беше склонна на такъв живот, само да бъде заедно с него, ако ще- накрая на света…
-Съжеляваш ли, че дойде с мен?- попита Алекс.
-Не, Алекс! Не съжелявам за нищо!- отвърна Ирина и кисело се усмихна. Нямаше място за никакво колебание, а тя беше взела решение и то- правилното, според нея, а и според Алекс.- Колко път имаме до кораба "Crossfire"?
-Няколко дни, ако нещата вървят успешно.- каза Алекс.- Не ти ли харесва тук?
-Приятно е, всъщност.- каза тя- Просто съм любопитна, как ще бъде на твоя кораб…
-Всичко ще бъде на ред, Ирина!- каза Алекс.- Там сме 26 души, с тебе ставаме 27… Разбираме се добре. Но ни чакат рисковани мисии…
-Ще се справя със всичко. Алекс!- усмихна се тя.
Оставаше малко време до полунощ, а двамата със совалката напредваха сред звездите, по курса към планетата Orixon 24. Там някъде сигурно беше кораба "Crossfire". Поне така мислеше Алекс.
*
Три дни по- късно совалката с Алекс и Ирина наближаваше междинна станция. Двамата се бяха наспали добре, докато роботите пилотираха совалката, а сега седяха на кафе и цигара в уютната обстановка на совалката. Ирина беше щастлива от присъствието на Алекс, и леко притеснена от мислълта за новия кораб, където той я отвеждаше сега. Не бяха имали никакви съществени проблеми по пътя си до тук. Не бяха забелязали и нещо да ги преследва. Междинната станция беше огромно съоръжение със собствени оранжерии, от които се добиваха големи количества хранителни стоки, предимно за продажба на преминаващите от тук кораби. Когато по- късно се скачиха към станцията, Алекс нахлузи шлема си и отиде да договаря зареждането на совалката с гориво, вода и провизии. Останала сама вътре, Ирина наблюадваше станцията, доколкото тя се виждаше от тук. Алекс остави един от роботите да наблюдава зареждането на совалката и се прибра вътре при Ирина.
-Ще поостанем тук до вечерта, или най- късно- до нощта.- каза той.
-Ще излизаме ли навън?- попита тя.
-Съмнявам се, че тук може да има пасарски сили.- каза той.- По- добре да не се показваме много навън.
-Както кажеш, Алекс.- каза тя- Ще стоим вътре.
Той кимна и седна за поредното си кафе, а Ирина стана за да приготви нещо вкусно за хапване. Следобедът напредваше. Зареждането на совалката приключи за два часа, Алекс се разплати с доставчика и се прибра вътре. Совалката беше готова за дълъг път, а не се знаеше, колко път ще има до намирането на кораба "Crossfire".
Алекс и Ирина си бяха похапнали добре и изправени до един люк, гледаха навън към станцията и пушеха по цигара.
-Скоро ли ще тръгваме?- попита тя.
-Все още мисля.- каза Алекс.- Нататък няма скоро да имаме друга спирка. Да се порадваме на твърдината под себе си, поне докато сме тук!
-Ти знаеш най- добре.- каза тя.- Щом искаш, нека останем още време тук.
*
Бяха си поспали няколко часа. Алекс стана и се наплиска с вода, сипа си кафе и запали цигара. Скоро щяха да отпътуват от междинната станция. Ким си взе душ и сетне свежа и стегната в чиста униформа се появи в кабината при пултовете. Двамата добре се разбираха, а тя вероятно беше хлътнала по него, още в самото начало. Алекс не й обещаваше кой знае какво, а освен това той си имаше приятелка на борда на "Crossfire". Беше запалил цигара и гледаше през люка навън към станцията. Това беше едно оживено място. В момента тук имаше към 400 кораба, по- малки, по- големи, туристически, товарни и смесени. Нямаха възможност да проверяват основно за наличието на вражески елементи наоколо, но все пак бяха с повишено внимание. Совалката се охраняваше от боен робот, който дебнеше наоколо с инструкции да не допуска никого наблизо.
Тъкмо Алекс обмисляше старта на совалката, когато навън се чу стрелба. Някой викаше и тропаше по входната врата. Алекс се показа и видя двама хуманоиди, които крещяха:
-Пуснете ни вътре! Преследват ни пасари! Току- що избягахме от плен!
Алекс помисли, помисли, пък извади автомата и отвърна на огъня на пасарите.
-Влизайте! Но по- бързо!- извика той.- Тъкмо излитаме.
Стрелбата продължи още около петнадесет минути, докато роботите откачат совалката от дока и се даде старт. Двамата хуманоиди- мъж и жена, останаха на борда на совалката. Когато се отдалечиха достатъчно от станцията, Алекс погледна гостите си. Това бяха Джими и Сюзън, извънземни от една приятелска раса.
-Благодарим ти, човече!- каза Джим.- Бяхме готови и за най- лошото, докато не видяхме вашата совалка.
-Извадихте голям късмет!- каза Алекс.- Тъкмо излитахме.
-Разбрахме, че е започнала война срещу пасарите…- каза Джим.
-Да. Започнала е война.- каза Алекс.
-Ние няма да ви притесняваме.- каза Сюзън.- Ще ни оставите на първото удобно място по пътя си.
-Няма страшно, хей сега ще ви настаня, ще имате отделна каюта, макар и не много голяма.- каза Алекс.- Останете, колкото трябва тук при нас.
*
Четиримата със совалката в началото на вечерта вече бяха далече нататък из космоса. За късмет нищо не ги гонеше, а имаше вероятност след тях да тръгнат пасарски кораби. Това се размина благополучно. В уюта на кабината на совалката четиримата си обменяха размисли около проблема с пасарите, както и споделяха неща от своите цивилизации. Алекс извади джин и тоник, за да се почерпят, запали цигара и остави на роботите да пилотират совалката нататък. Очертаваше се една спокойна вечер, а в совалката беше топло и тихо. Докато търсеше из звездните карти удобно място за следваща спирка, Алекс следеше и пространството, около совалката. За момента нямаше никакви близки обекти, като най- близо беше един кораб на четири часа от совалката, но се отдалечаваше постепенно. Из радиоефира нямаше нищо особено. Все още не беше осъществена далечна транслация до кораба "Crossfire". Алекс предполагаше, че неговите хора вече сериозно се безпокоят за него. С мисълта, че скоро ще се свърже с тях и ще им разкаже преживелиците си, той попиваше бавно джин с тоник и се радваше на добро настроение. Ирина през цялото време този ден шеташе из совалката, по- щастлива от всякога. Тя не се притесняваше, че ще е втората жена в живота на Алекс.

(следва продължение)