ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №41, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №41, Valeri Kolev.

Три дена по- късно бойният, космически кораб на земляните от Агенцията AFJ, "Crossfire", наближаваше планетата Orixon 37. Беше към края на бордовия следобед, когато Алекс и Ким си бяха в каютата, на сладки приказки със Аш и Палма. Те отпиваха джин с тоник наредени около масата и със извадени там портативни компютри, докато следяха полета на кораба и радиоефира наоколо. Алекс запали цигара и се изправи до люка, за да погледа навън и към близката вече планета.
-Знаем ли нещо за тази планета?- попита Палма.
-Съвсем малко.- каза Аш.- Само, че е населена и имаме контакт с местните хора, от преди пет години. Тогавашната експедиция е предала оскъдна информация за планетата. Разполагаме със снимки на някои от тукашните раси, но най- общо казано, това са същества подобни на земните лисици.
-Според Йон, трябва да я огледаме и да разузнаем, какво има по нея.- каза Алекс.
-Това ни е работата, всъщност.- каза Ким.
-Имаме ли нещо из радиоефира?- попита Алекс.
-Да.- каза Аш.- Имаме няколко канала, по които тече информация от планетата. Единият е телевизионен. Преводът ни е добър. Ще ви разкажа по- късно за какво става дума…
Алекс отпи глътка джин, а по тялото му плъзна топла вълна. Рядко си позволяваше алкохол, въпреки, че тук не беше забранено дори по време на дежурство на мостика. Из кораба все още спяха десет души, беше тихо и спокойно. В очакване на инструкции от командира на кораба- Йон, дежурните водеха кораба към планетата, като скоро щеше да се достигне орбитално разстояние до нея.
Вечерта беше настъпила, когато кораба се стабилизира на орбитална височина, за да обиколи малко над планетата, за сканиране и първоначално наблюдение. Алекс и другите все още бяха заедно в неговата каюта, заети да помагат на дежурните от мостика. Не се очакваха вражески прояви на местните, но както винаги, земляните искаха да се застраховат срещу проблеми, като пристъпят внимателно към планетата Orixon 37.
По някое време по радиото се обади някакво извънземно. Преводът беше такъв:
-Хей, страшен кораб имате! Май не сте от на близо?
-Това е боен кораб, момче!- обади се Йон от мостика.- А ти къде се намираш?
-На 7 км. от вас съм, в орбитата! Викат ми Джи…
-Това да не би да е малката совалка, оцветена в жълто и червено?- попита Йон.
-И синичко имам по совалката си!- каза Джи.
-Какво да направим за тебе, Джи?- попита Йон.
-Отказаха ми двигателите, ще можете ли да ме вземете на буксир до междинната станция? - каза Джи- Тя е наблизо, също в орбита, но по- висока.
-Ние не отиваме към междинната станция, но ще ти помогнем за двигателите ти!- каза Йон.
-О, благодаря! Трогнат съм!- каза Джи.- Моите хора ще ме потърсят чак след десет дни, а без двигатели ще се наложи да гладувам… С мене има и едно момиче- Пси…
-Спокойно, Джи!- каза Йон.- Вече пътуваме към тебе! И внимателно с момичето!
-Ха ха ха…
*
Земляните скоро взеха повредената совалка в един от хамбарите на кораба, където щяха да поработят по нейните двигатели. Извънземното се оказа хлапак от лисичо- хуманоиден произход. Момичето с него беше от същата раса. Йон, Алекс и Аш го посрещнаха в хамбара.
-Претоварих двигателите, да му се невиди!- каза Джи.- И те отказаха тотално…
-Да не би да си малолетен, момче?- попита Йон.
-Не. Голям съм вече!- каза Джи- Това е собствената ми мини- совалка…
-Да огледаме двигателите!- каза Йон, а Джи и неговата приятелка- Пси се навъртаха наоколо с ококорени очи. Бяха виждали кораби, но това тук беше някак си много далечно и чуждо за тях. -Да идем да вечеряме!- каза Йон.- После ще видим двигателите по- подробно, според скенера имате изключил клапан- защита и гръмнал процесор…
-Нищо не разбираме от двигатели, да му се невиди, ама!...- каза Джи.
*
Наближаваше полунощ, когато Алекс и Ким поеха дежурство на мостика на кораба. На орбитална височина кораба обикаляше планетата със около 200 км/ч. В един от хамбарите, Йон, Браун и Джейн ремонтираха мини- совалката на извънземния хлапак Джи. Той и приятелката му- Пси се мотаеха наоколо, жадни за нови знания. Повредата беше малка и лесно отстранима. Поради малки различия в стандартите при изработката на различните джаджи по двигателите в сравнение със земните, повредата щеше да изисква поне два- три часа време, за да бъде отстранена. Междувременно Джи и Пси превзеха целия кораб. Огромно впечатление на хлапаците направи бордовата оранжерия и басейна до нея. Те влязоха да поплуват, а сетне доволни и сити от вечерята заспаха на тревата под едно бананово, бързорастящо дърво.
Алекс си беше заредил термоса с прясно кафе, беше запалил цигара и наблюдаваше замислен екраните пред себе си. До него и Ким бяха двата робота, които пилотираха кораба. Наоколо нямаше почти никакви обекти, а по радиото звучеше предаване от планетата, което беше предимно музикално, а също трябваше да ориентира прииждащите туристи, какво могат да правят и какво не могат да правят на тази планета. Докато пушеше цигарата, Алекс умуваше предимно за тази планета, опитвайки се да разбере нейните особености, бит и култура. Не, че те бяха кой знае колко по- различни от други планети, вече изучавани от Агенцията, но все пак си имаше и особености.
*
На другия ден мини- совалката на Джи и Пси беше готова, но те най- неочаквано заявиха, че искат да останат на борда на кораба. Йон се видя в чудо, как двама хлапаци, ще искат да останат на борда. Въпреки разпитите, които им наложи, и разговора с техните родители, стана ясно, че въпреки всичко остават на борда на кораба.
Към края на следобеда кораба продължаваше полета си с около 200 км/ч. на орбитална височина около планетата. Надолу вилнееше силна буря, но това нямаше никакво значение за земляните. Алекс и Ким бяха в каютата си и се занимаваха с обичайните си дела. Той следеше екрана пред себе си, за приближаващи опасности, а Ким подреждаше каютата и спретваше разни вкусни неща за вечеря, на която тук щяха да бъдат също Джи и Пси, както и Аш и Палма. Джи и Пси се намираха под опеката на Аш, докато посвикнат с кораба. Вече имаха разрешение да продължават със земляните и не се знаеше колко време ще останат на кораба. Мини- совалката им си стоеше в един от хамбарите, напълно изправна и готова за полет. Алекс въздъхна и си зареди термоса с кафе и запали цигара, изправяйки се до люка на каютата. Под кораба продължаваше да вилнее мощна буря, но кораба се намираше доста по- високо.
По някое време на входа се появиха Аш, Палма и двамата извънземни гости- Джи и Пси. Алекс им отвори, леко притеснен, хлапаците все още се намираха във еуфория, че са на някакъв чужд, боен кораб и им предстои вълнуващо пътешествие. Вече бяха инструктирани, че тук не се разхожда, където ти скимне и не се натискат никакви бутони. Необичайната ситуация постепенно влизаше в релси.
-Деца!- каза Ким.- Сега ще похапнем, а сетне ще ви покажем един симулатор. Знаем, че ще ви бъде много интересен, но това не е детска игра, а боен симулатор. Така, че внимателно!
-Хей, ама ние сме внимателни…- каза Джи.- Разбрахме вече, че тук не се разхожда където ти скимне и, че не се натискат разни бутони, ама в никакъв случай…
-Потепенно ще се разберем!- каза Аш.- Щом вече имате разрешение, остава да бъдете обучени от нас.
Вечерта започваше, когато шестимата се заеха с вечерята си. Из кораба всичко беше споконо.

(следва продължение)