ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №38, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №38, Valeri Kolev.

Няколко дена по- късно в един следобед Алекс беше в тъжно настроение, но не знаеше защо. Корабът висеше в орбита над океана, а наблизо висеше кораб на военните хуманоиди. Зоната се охраняваше от тях, като стратегическа. Алекс беше в каютата им, а Ким спеше. Из кораба беше тихо и спокойно, а на мостика дежуреха Манхатън и Йоанна. Алекс въздъхна тежко и запали цигара. Нещо му се изплъзваше от мисълта и той незнаеше какво точно, а лошото настроение витаеше из целия кораб. Той се изправи пред люка и погледна надолу към хоризонта. Някъде под кораба вилнееше силна буря. Пиркс, Нортън, Соня и Роксана бяха четиримата отвлечени техни колеги, от пасарите. Алекс често мислеше за тях, как ли са в момента, дали се справят с робския живот, макар и временно, докато бъдат освободени.
Вечерта беше започнала, когато Алекс и Ким се разхождаха из кораба. И двамата бяха в лошо настроение, както забелязаха май из кораба със всички беше така. На мостика бяха Йон, Шон и Бронк. Алекс и Ким влязоха и се разположиха зад компютрите си, за да се заемат с работа. Проекта за спасителни операции, независимо в кой лагер се намират четиримата им колеги, трябваше да е готов до сутринта. Алекс си зареди термоса с кафе и запали цигара. Работата по плановете щеше да отнеме известно време. Лошото настроение не му даваше мира. Подтиснат и почти отчаян от начина на живот из космоса и в този кораб конкретно, той се чувстваше разколебан изобщо за тази си служба. Службата съответно биваше под въпрос в тези тежки часове на отчаяние, което го завладяваше. Разбира се той не показваше пред другите своите усещания, нито го издаваше по някакъв начин. Подобно нещо би разколебало всички тук.
Вечерта напредваше, когато Алекс изчакваше резултатите за плановете, които компютрите обработваха в момента. Той кимна на Ким и каза:
-Ще се поразтъпча! Ела с мен, ако искаш!
-Не. Сега съм заета!- каза тя, а той тръгна към изхода от мостика.
Из кораба беше тихо и спокойно. Алекс премина през няколко коридора и асансьора до най- ниското ниво на кораба и се доближи до един люк. Под кораба в бледозелено светеше планетата, а над нея силна буря и облачност. Някъде там се намираха четиримата им отвлечени колеги. Някъде там остана и онази пещера, където живяха известно време той и неговите най- големи приятели, след като джета им беше ударен и свален. Спомена за пещерата го изпълни с носталгия. Макар и затиснати от люта зима, те прекараха в онази пещера незабравими дни и нощи.
-Хубава гледка!- чу глас зад себе си Алекс, това беше инструктора Флу.
-Не знам дали е хубава, ама тази планета ни носи много неприятности!- каза Алекс.
-Спокойно, Алекс!- потупа го Флу по рамото- Скоро ще измъкнем нашите хора от лагера и ще се махаме от тук!
-Вече нямам търпение!- каза Алекс.
-А ще ти трябва, Алекс!- каза Флу- Ние още събираме екипажа си, предстоят ни много мисии, повечето на далеко и рисковани!...
-Май съм започнал да се колебая за всичко това!- каза Алекс.- Не съм много наясно, какво съм подписал, та да съм някому задълежен, да бъда на този кораб!
-Опомни се, Алекс!- каза Флу.- Постепенно ще си спомниш всичко и също- какво би загубил, ако откажеш тази служба! Агенцията AFJ ни помага, където и когато да се родим, Алекс! Искат ни само два последователни живота да им служим, а сетне сме подсигурени с живота си, с заплатите си, надалеко във Вечността!
-Знам!- каза Алекс.- Видях това в архивите на кораба, спомних си много неща, но полза никаква сега, когато съм разколебан!
-Ще ти мине, Алекс!- каза Флу- На всеки могат да се случат лоши времена! Не прахосвай времето си в този си живот! Не се отказвай от тази служба, за да бъдеш подсигурен с подходящи животи и финансиране, далеко във Вечността!
Флу кимна, потупа още веднъж Алекс по рамото и се скри в един асансьор, а Алекс останал сам запали цигара и тръгна из коридора, обратно към мостика.
*
Полунощ наближаваше, когато Алекс и Ким се прибраха в каютата си за да отдъхнат преди дежурството си от 3ч. до 6ч. в малките часове на нощта. Алекс все още беше тъжен и разколебан. Под въпрос поставяше изобщо службата си във Агенцията. Той не сподели с Ким и другите си колеги, а остави да поулегнат нещата, преди да вземе решение. Но въпреки всичко по някое време Алекс се оживи, изкъпа се и облече чиста униформа, стегна джаджите по нея, всяка от тях с няколко приложения при битки и отбрана, както и при оцеляване при сложни обстоятелства. Подреди и попълни нещата си в раницата, провери си всичкия личен багаж, а той не беше много. По- късно зареди термоса си с кафе и запали цигара. Ким забеляза неочаквания прилив на оптимизъм и се зае да подрежда и чисти из каютата. Дойде време и за среднощна закуска…
*
Алекс и Ким спяха до следобеда. Беше началото на вечерта на другия ден, когато Алекс излезе от симулатора, където тренира водене на битки с джетове. Беше се поизморил, но доволен от тренировките. Той си взе душ, преоблече се отново и се изправи до люка на каютата. Това беше поредната вечер в орбита около Orixon 19. Ким подреждаше каютата и се занимаваше с прането, докато той запали цигара, зареди си кафе в термоса и се разположи зад компютрите, отново да поработи. Беше леко тъжен и тази вечер, но отчаянието беше позабравил. Не мислеше и за отказване от тази служба, но само до следващия път, когато бъдеше разколебан.
Някъде по това време пристигна новината, че тукашните военни, хуманоидите, са намерили четиримата отвлечени земляни. Вече се знаеше в кой лагер за роби се намират те. В момента Йон уточняваше как точно ще се проведе спасителната операция за освобождаването им. Алекс се включи в разговорите за да има точна иформация, като автор на плановете за спасителните операции. Разговорите продължиха близо час. Решено беше земляните да участват в спасителните действия за своите отвлечени колеги, като за целта кораба "Crossfire" поемаше курс към близкия континент. Именно там се намираше въпросния лагер за роби на пасарите. Като мярка за безопасност със земния кораб тръгна и един боен кораб на хуманоидите. Междувременно тяхната освободителна война срещу пасарите беше започнала.
По някое време пристигнаха и плановете на лагера. Тук Алекс имаше думата да свърже готовите планове с конкретните обстоятелства и чертежи на лагера. Това му отне половин час. Той изпрати плановете си на мостика, а Йон започна инструктаж за спасителната операция, синхронизирайки всички подробности със хуманоидите. Някъде около полунощ, корабите щяха да са над лагера и сетне започваше спасителната операция, съвместно между земляните и хуманоидите.
Вечерта напредваше, а командосите от кораба "Crossfire" почиваха и събираха сили за операцията. Всички машини бяха готови за действия. Очакваше се само да пристигнат над лагера за роби. Алекс също се готвеше за операцията. Той и Ким щяха да дават инструкции в реално време по радиото, на своите колеги, които щяха да слязат долу в лагера със джетове. Самия кораб оставаше в небето, за да помага с оръдията си. В оставащото време, а това бяха към три часа, Алекс пушеше цигара, пийваше кафе и разглеждаше плановете. Всяка подробност забелязана предварително, можеше да е важна по време на операцията, затова той разглеждаше внимателно.
"Crossfire" летеше със около 700 км/ч. към целта си. Току- що се започваше и намаляване на височината. Над зоната на лагера тази височина трябваше да спадне до 300 м.

(следва продължение)