ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №45, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №45, Valeri Kolev.

Алекс се събуди от сън. Това отново беше лепкав сън, кошмар в който имаше млада жена. Тя нещо му говореше, но той не я чуваше добре. Алекс отвори очи и скокна от койката. Докато се плискаше с вода на чешмата и си сипваше кафе, погледна през люка и запали цигара. "Казвам се Буун, странно, нищо не ми говори това име! Имал съм частична загуба на паметта, вследствие удар в главата при кацане… Странно!"- помисли си Алекс. Жената от съня му беше млада и красива, а той добре помнеше лицето й, тялото й, собственото й излъчване, но не и името й. Въздъхна тежко, докато ровеше из раницата си. "Казвам се Буун. Да видим какво ще искат тук от мене… Корабът "Nissan" ми е познат, идвал съм тук и преди… Тази жена от съня ми! Тук има някаква загадка и трябва да я разгадая!"- мислеше си той. Из раницата не намери нищо лично. Дълбоко замислен започна да рови из компютъра си. И там нищо лично. Нищо нямаше за никаква жена, никаква информация. "Помня добре, че имах някаква тайна, лична тайна, която да ме пази от беди!... Трябва да се сетя!... Каква беше тайната ми, моята лична тайна, която малцина знаят?..."- помисли си той и се замисли още повече. Беше объркан и в лошо настроение. Нещо не пасваше в тази история. Тук имаше нещо гнило, а той беше решен да го разкрие. Помнеше, че е командос, един от най- добрите. Но нещо ставаше с паметта му наистина… В статуса му беше записано: "На свободен режим. Възстановяване на формата.". Това беше добра новина. Той имаше права да се разхожда и движи, дори да излиза навън. Каквото й да беше се случило с него. За момента не го товареха с никакви задачи. Можеше да се окопити и добре да размисли, какво се беше случило с него, всъщност…
Алекс дремна в следобеда. Щом скокна от койката и се наплиска с вода на чешмата, той се почувства много по- добре. Кафето и цигарата му дойдоха на място. По това време влезе сестрата.
-Буун! -усмихна се тя- Днес сте още по- добре! Скоро ще можете да извършвате и полети с изтребителя! Сега ще ви сложа една инжекция, а за следващата ще ме намерите утре по обед! Нали?
-Да, сестро! А как се казвате?- усмихна се Алекс.
-Ирина.- усмихна се тя.- Още ли ме каните на кафе?
-Разбира се! Не съм се отказвал изобщо от това!- каза Алекс.
-Смяната ми свършва след един час!- каза тя.- Ще ви заведа на едно местенце, навън! Нали?
-Да.- каза Алекс- Наистина чудесно!
-Е, сега да вървя!- каза тя.- До много скоро, Буун!
Алекс не се изненадваше въобще от успеха си сред жените. Той стегна униформата си, провери всички джаджи по нея и във раницата си, излъска калашника и се приготви за излизане навън от кораба, както беше казала сестрата Ирина.
*
Паркираха джета до един хотел- ресторант, излязоха навън и закрачиха към постройката, издигната на десетина етажа. Ирина го държеше под ръка и весело бърбореше, а той я слушаше разсеян. В ресторанта имаше свободни места. Настаниха се до стъклената стена на третия етаж, на маса за двама. Алекс и подари цветя, а сервитьорите им намериха ваза. Ирина сияеше от радост.
Пържолите с гарнитура и хубавата бира развързаха езиците, както на Алекс, така и на Ирина. Похапнаха и пийнаха добре, а докато се усетят се намериха в едно легло в близкия хотел. Алекс беше с нея, а мислеше за онази другата, другата жена от сънищата му, която добре познаваше и помнеше…
*
В началото на вечерта Ирина и Алекс се завърнаха на кораба "Nissan".
-Ще ида да проверя дали не ме викат за дежурство и се връщам при тебе, Буун!- усмихна се Ирина, докато Алекс слизаше от джета, с неизменната си раница, калашника си и шлема- скафандър. Той закрачи по коридорите на кораба, към каютата си. В главата му бучаха противоречиви мисли. Смяташе, че си губи времето с мацки, вместо да се заеме сериозно да разследва, какво точно му се беше случило, та нищо не помнеше от досегашния си живот…
Ирина се върна при Алекс, както беше казала. Очите й светеха тайнствено. Алекс пусна лека музика, лека светлина и седнаха край масата на сладки приказки и на чаша джин с тоник. Вечерта едва започваше, а двамата нямаха никакви задачи в близките 12 часа.
*
Лежаха прегърнати в койката на Алекс. Ирина беше заспала вече, а той, хем радостен от хубавия ден и срещата с нея, хем беше замислен дълбоко, търсейки отговора на въпроса: защо нищо не помнеше от досегашния си живот. Стана за да пийне кафе и да запали цигарка. Изправен по слипове до люка на каютата, той се загледа навън. Беше се спуснал мрак и гъста мъгла. Все от някъде трябваше да започне за да си припомни всичко, но на официалната версия, че се е ударил при кацане и е загубил памет, той не вярваше. Усещаше нещо неясно и гнило в тази история и все повече се амбицираше да разгадае всичко, но най- силно искаше да намери жената от сънищата си. Убеден, че вероятно е имал нещо с нея… Кафето и цигарката го ободриха. Той се оживи и ентусиазира. Новата любовна връзка идеше във момент, когато той не беше в най- добрата си форма. Не можеше да повярва на историята, че е загубил памет при лошо кацане. Гледаше се в огледалото и се чудеше. Това лице беше неговото, до болка познато му. "Какво се е случило с мен?!"- питаше се той. По- късно докато си търкаше зъбите с четката за зъби, изведнъж нещо го спря на един от неговите зъби. Той го погледна в огледалото и настръхна. На един от зъбите му имаше малка точица, леко релефна. "Какво е това, по дяволите?!"- замисли се той. Някаква точица върху един от зъбите му. По- късно, докато гледаше снимката на зъба, силно увеличена, той настръхна още веднъж- там пишеше съвсем ситно: "Enigma". Това означаваше- "тайна". Алекс не беше глупав и не беше вчерашен. Веднага сканира зъбите си и откри в този зъб вграден микрочип. "Боже! Това беше тайната ми, която малцина знаят! Имам чип в зъба си! Точно това беше!...". Това беше шпионски, многофункционален чип. За връзка с него трябваше само да натисне специален бутон в часовника си.
Информацията от чипа гласеше:
"Ти се казваш- Алекс Максуел, командос от AFJ, боен кораб "Crossfire"(специални мисии). Паметта ти беше частично заличена от Висшите сили. Натисни тази парола за възстановяване на паметта ти, чрез стандартния шлем- скафандър: ************. Тук се пазят координатите на цялата история, всичко е документирано в този чип. Моля, дай нови указания и инструкции за този чип!"
Вечерта напредваше, а Алекс не вярваше на лудия си късмет. Възстановяването на паметта му отне близо час. "Висши сили!- гневеше се той- За какви се мислят те?! Аз вярвам единствено в Господ Бог и това е!". Оказа се, че това са всички негови джаджи и собствената му раница. Бяха подменени само маркировките с новото му име, което трябваше да носи, за да не се усетят за него онези Същества там…
*
Вечерта напредваше, а Алекс въобще не си губеше времето напразно. Използвайки пароли на своя учител- Адмирал Шао, той написа заповед за прехвърлянето си и на Ирина, на кораба "Crossfire". В близките часове им се стягаше за полет една от совалките на кораба "Nissan". Щеше да изпревари всички, дори преследвачите си, изпратени от Ония Същества… Вече нямаше никакво търпение да напусне този кораб. Взимаше Ирина със себе си, тя беше влюбена в него…
По- късно докато пушеше цигара и обясняваше на Ирина, какво ще правят само след няколко часа, тя не вярваше на ушите си. Остана замислена, как така местят и двамата на друг кораб. Все пак Алекс не можеше да й разкрие всичко…
*
(следва продължение)