ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №43, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №43, Valeri Kolev.

Вечерта беше започнала, когато Алекс, Ким, Палма и Аш бяха из близкия до космодрума град, със един от джетовете на кораба. Алекс беше запалил цигара и гледаше разсеяно картинката под джета. Настъпваше мрак, а бурята все още вилнееше наоколо. Не бяха дошли тук на разходка. Търсеха пасарски хеликоптер, който засякоха този следобед край космодрума. Сигналът от хеликоптера все още беше в края на радара и всеки момент можеха да му загубят дирите. Алекс въздъхна и си сипа още едно кафе. От изнервеността си не можеше да огладнее. Не бяха във форма и неговите спътници. Близостта на пасарски сили в близост до кораба беше обезпокоителна и всеки момент можеше да се даде заповед за напускане на тази планета.
-Така никога няма да ги настигнем!- каза Алекс.
-Единствения начин да останем незабелязани е този.- каза роботът- пилот.
-Увеличи скоростта на 400 км/ч.!- каза Алекс.
-Слушам.- отвърна роботът.
В предното стъкло на джета шибаше силен дъжд. Единствената видимост беше през компютърна обработка на мътната картина от едната външна камера. Другата преди час беше излязла от строя. Радара все още работеше, но само по неговите данни не можеше да се пилотира. Амбицирани да проследят пасарския хеликоптер до края, четиримата беснееха из джета, а нямаха даже радиовръзка със своите, за да съобщят лошата новина- на планетата имаше пасарски сили.
Вечерта напредваше, когато Алекс стана от пулта за да се наплиска с вода, беше му се додрямало, а момента изобщо не беше подходящ. Водата го освежи, макар и за кратко време. Той се поразтъпка из джета, макар и мястото да беше ограничено. Никой от четиримата не знаеше колко време ще продължи това преследване. Бяха тук дори без да са съобщили на кораба. Рискът беше огромен. Алекс скръцна със зъби недоволен от случващото се сега и провери за кой ли път всяка джаджа по униформата си и в раницата, а сетне провери и бойните системи на джета, предусещайки, че скоро ще се стигне до тях.
Наближаваше полунощ, а преследването продължаваше. Пасарският хеликоптер летеше на височина от 8 км., а джета на земляните беше с няколко километра по- високо и назад с 200 км. Ако се случеше да ги забележат, нямаше да се мине без стрелба. Рискувайки в особено големи размери, четиримата земляни бяха решени да преследват хеликоптера на пасарите, който щеше да ги отведе може би до тяхна база или кораб, скрит някъде из джунглите на Orixon 37. Алекс си взе още едно кафе и запали нова цигара. Всичките тук бяха изнервени, че във вечерното си време, вместо да почиват на сладки приказки, са тук и гонят някакви чудовища на хеликоптер.
*
На сутринта, още в зори, хеликоптера на пасарите се сниши и приземи долу, а земляните с джета си обиколиха наоколо внимателно, за да сканират района и да разберат какво е това място. Оказа се база на пасарите, а тук имаше и един средно голям космически кораб, съответно- техен. След като обиколиха района няколко пъти на достатъчна голяма височина, четиримата земляни поеха по обратния път към своя кораб.
Беше следобеда, когато Алекс и неговите хора се прибраха на борда на "Crossfire". Те побързаха да съобщят на колегите си, за пасарската база и техния кораб там. Точните координати на мястото бяха записани в архива на кораба, за да послужат на следващите експедиции, които биха дошли тук, след тях. Изморени и недоспали Алекс и Ким се върнаха в каютата си. Един душ и горещо кафе ги поободри. Алекс запали цигара и седна зад пулта, за да поработи, а Ким се залови да приготви нещо вкусно за хапване. Из кораба всичко беше нормално, нямаше хора навън, а в момента се готвеше старт, заради присъствието на пасарски сили на тази планета. Йон имаше дълъг видеоразговор с местните военни, за да им разкаже за пасарите и бедите, които носят те. Местните военни разбраха опасността. Старта на кораба беше насрочен за след час- два. Алекс се беше замсилил дълбоко, за пасарите, за войната стях, за тази планета и настоящата мисия на кораба и екипажа. Чувстваше леко неразположение, предимно заради недоспиването в последните дни.
По някое време беше даден старта на кораба. Докато набираше височина с мощна тяга на двигателите, Алекс и Ким се бяха събрали с Аш и Палма. Макар и в почивка, четиримата помагаха на дежурните от мостика. Алекс си зареди термоса с прясно кафе, запали цигара и погледна екрана с показателите от полета. Корабът се издигаше нормално, всички системи бяха в изправност. Наоколо имаше силна буря, но не и опасни обекти. За късмет не ги преследваха пасарите. Алекс въздъхна и погледна приятелите си тук. Това беше едно съвсем нормално излитане, въпреки сложната климатична обстановка.
Вечерта наближаваше, когато корабът излезе от орбитата на планетата и взе курс към звездата Orixon 4. Алекс си беше подремнал около час. Събуди се отпочинал и зареден с енергия. Наплиска се на чешмата, взе си горещо кафе и запали цигара. Ким още спеше, а Аш и Палма си бяха отишли. Докато пушеше, Алекс погледна какво става из кораба. Тук всичко течеше нормално. Десетина души спяха в тези часове, а на мостика бяха Браун и Джейн. По някое време стана от сън и Ким. Тя мина през банята за един душ и се появи при Алекс по хавлия, свежа и бодра, усмихната, както винаги. Докато тя се стягаше в чиста униформа и проверяваше всички джаджи по нея, Алекс си зареди термоса с прясно кафе в очакване на една приятна вечер край пулта. Все още не знаеха, дали скоро ще имат дежурство на мостика. Тия работи Йон ги решаваше в последния момент, ако някой от другите не беше в добра форма, избираше други дежурни.
В началото на вечерта пристигнаха Аш и Палма. Четиримата се разположиха около масата с компютрите и Ким разля джин с тоник. Из кораба беше спокойно и тихо, макар, че в тези часове целия екипаж беше буден, за обичайните сладки приказки и срещи, както и за инструкциите на командира Йон. Около кораба нямаше близки обекти с малки несъществени изключения.
-Значи пасарите са почти навсякъде!- каза Аш.
-Казват, че се размножавали страшно бързо- за десет дена се появява нов екземляр…- каза Палма.
-Аз съм чувал, че тази цивилизация е из космоса вече хиляди години!- каза Алекс.- Имали са достатъчно време да си създадат армия и флотилия от космически кораби…
-Йон пък намеква, че е започнала тотална война срещу пасарите със участието и на нашата Агенция.- каза Ким.
-Ние с нашия кораб както винаги ще сме дълбоко в тила на врага.- каза Аш.
-Да си пожелаем късмет!- каза Палма.
Четиримата тук замълчаха за известно време, а от тонколоните слушаха разговорите на колегите си в момента, по общия радио- канал. Скоро командира Йон разказа новите си инструкции до екипажа на кораба. Вечерта на борда на бойния, космически кораб "Crossfire" напредваше, когато Алекс запали цигара и се изправи до люка, загледан в далечината на космическия безкрай. Разни мисли се мотаеха из главата му в този момент. Ето, че беше започнала война срещу пасарите и мисиите на този кораб щяха да бъдат все по- опасни и вероятно с много и сериозни битки.
Полунощ наближаваше, когато Йон обяви дежурство за Алекс и Ким от полунощ, а Аш и Палма заявиха, че ще се включат също, там на мостика. В оставащото време до тогава, четиримата похапнаха топли пици и си почиваха необезпокоявани от никого.
(следва продължение)