ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №47, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №47, Valeri Kolev.

Вечерта напредваше, а четиримата бяха в кабината на совалката, загледани в широкия екран, показващ пътя напред. Двамата извънземни бяха от една приятелска цивилизация, неизвестно как, попаднали на пасарите, които ги пленили. Доволни от неочакваната помощ от земляните, двамата бяха доста изморени и им се спеше, но се държаха още, искаха да се включат във войната срещу пасарите и тази мисъл не им даваше сън. Алекс им предложи да служат на кораба "Crossfire", а те поискаха време да размислят. По някое време Ирина стана и се разшета, трябваше да спретне вечеря за четиримата тук. Това не беше сложна задача, в хладилника имаше доста неща. Алекс се изправи пред предния люк и се загледа в далечината, където една малка, още звезда , ги водеше в тези часове. Той предполагаше, че неговите хора ще го чакат някъде около планетата Orixon 24, където последно го бяха виждали на борда на кораба. Това беше едно мистериозно изчезване- Ония Същества използваха телепортиране и местеха хората като пионки из цялата Галактика, триеха им паметта, даваха им нови самоличности, поставяха ги на по- малки или по- големи изпитания, като опитни мишлета… Алекс въздъхна тежко. Малцина бяха чували за Онези Същества. Смятаха ги за Велика сила в Галактиката. Ето, че той вече имаше контакт с тях, и то не много приятен. До следващия път, когато Те, се сетеха за него. Ненавиждаше ги, беснееше като се сетеше за тях, но практиката показваше, че са доста Всемогъщи…
Извънземните бяха задремали в креслата си, без да са вечеряли даже още. Алекс ги остави да дремнат, докато стане хапването. Ирина скоро щеше да бъде готова, тя започваше да сервира на масата в кухненския блок. Леко тъжен, Алекс запали цигара и провери още веднъж всички системи на совалката. Полетът вървеше нормално.
*
На другия ден Алекс беше все така тъжен. Малко след обеда той запали цигара и си сипа кафе, а Ирина разговаряше за нещо с извънземната Сюзън. Нейният придружител Джими, също извънземен хуманоид, се учеше да води совалката. Алекс беше намислил да ги вземе да служат на борда на "Crossfire". Докато пушеше цигарата си, той разглеждаше звездните карти и търсеше следваща спирка по пътя на совалката, за да спрат отново за почивка. Из космоса нямаше много материя и трудно се намираше каквато и да е твърдина, за която да се закачиш за почивка, твърдина под краката. В тези часове около совалката нямаше кой знае какви близки обекти. Най- близкото нещо, беше някакъв товарен кораб, на дистанция от три часа, но той се отдалечаваше постепенно. Алекс се беше замислил дълбоко, за Ония Същества, за бъдещите мисии с кораба "Crossfire", както и за личния си живот, в който вече имаше две жени- Ким, както и Ирина. Съдбата му май много го глезеше, но той избягваше да разчита само на добър късмет, защото в критични ситуации, късмета можеше да не стигне. "Две жени- две жени!... Какво пък чак толкова?"- мислеше той.
По някое време Ирина се залови да приготви обяд за четиримата. Щеше да е нещо вкусно, направено по отбрани рецепти. Алекс извади джин и тоник за стопляне, преди обяда. Докато се черпеха, Джими разказваше за родната си планета. Из совалката беше топло и уютно. Докато двата робота я пилотираха, Алекс се грижеше за безопасността й, както и на хората в нея. Опасности нямаше кой знае какви наоколо. Алекс беше все така тъжен. Обхващаше го и носталгия по родната планета Земята, старите приятели и гаджетата от ранните му години там. Той си даваше сметка, че е тръгнал по дълъг и труден път и не бива да се размеква и отпуска. Нямаше връщане назад. Можеше да се пенсионира чак след десет години служба, а беше още в началото. Разбира се, повечето командоси предпочитаха служба пред пенсиониране. Това беше факт и Алекс, все още не знаеше по кой път би тръгнал, след десет години. Агенцията предлагаше доста добри заплати и пенсии също, а текущото финансиране на мисиите беше добро. Всичко това задържаше Алекс на служба, още повече, че той беше с приятелката си и нямаше никакви задължения на Земята.
Следобедът беше към края си. Четиримата, добре нахранени и в добра форма седяха в пилотската кабина и си почиваха, докато двата робота водеха совалката. Алекс избираше в тези часове, следваща спирка по пътя. Скоро направиха плавен завой и поеха курс към планетата Orixon 20, на няколко часа от тук. Постепенно навлизаха в зона с по- голям трафик на летящи обекти. Алекс нямаше възможност да проверява всичките, да не са вражески. Нямаше възможност да проверява и всичко от радиоефира. Така, малко на риск, малко любителски, совалката наближаваше планетата. Междувременно Джими и Сюзън легнаха да поспят. Ирина подреждаше из совалката, а Алекс, по- тъжен от всякога, пушеше цигара с кафе и наблюдаваше данните от радара и скенера. Трафикът тук ставаше все по- силен.
В началото на вечерта совалката навлезе в орбита около планетата. Алекс се колебаеше, дали да слизат до долу, или да останат в орбита. Трябваше им само близостта до други хора, макар и извънземни. Това успокояваше звездните скитници и им даваше представа за сигурност и близост до общество. Така не се чувстваха на края на света, изоставени от всички и безкрайно самотни. Той запали цигара, сипа си джин с тоник и попита:
-Ирина, да слизаме ли долу на планетата? Ти как искаш?
-Все ми е едно.- каза тя- Заредени сме добре, и тук да останем да пренощуваме, все това.
Алекс се позамисли, пък реши да се доближат до една близка група метеорити и астероиди и там да се установят за нощуване. Идеята му се видя блестяща и той се зае да я изпълни. По това време Джими и Сюзън станаха от сън. Скоро совалката беше закрепена към един от по- големите астероиди, които обикаляха около планетата. Алекс остави роботите да пазят совалката и се разположи за почивка в креслото. Ирина тъкмо се беше захванала да приготви вечеря за четиримата, а Джими и Сюзън се заеха с хигиената си и вадеха от торбите си дрехи за преобличане. На борда имаше и пералня, която те се канеха да ползват скоро. Алекс запали цигара и си сипа кафе. Той възнамеряваше скоро да се пльосне в койката си и здраво да си поспи. В совалката беше топло и уютно, а от към банята идеше ромолене на вода- извънземните се къпеха. Совалката, макар и малка си имаше всички удобства, като място имаше за всичко. В момента тя беше добре заредена с гориво, вода и провизии. Не това беше грижа, а да не попаднат на пасарите. Алекс се зае още веднъж да проверява зоната наоколо, за вражески обекти. По- късно, когато всички спяха, двата робота щяха да дебнат за опасности и да охраняват совалката и екипажа. Роботите бяха добре обучени и беше изключено да не си свършат добре работата.
Вечерта напредваше, а четиримата се бяха събрали в пилотската кабина за да вечерят. Вкусотиите, приготвени от Ирина се харесваха от всички. В очакване на една спокойна нощ четиримата се загледаха в картинката от гледката към планетата. Скоро всички щяха да спят. Това пътуване ги беше изморило. Нямаше достатъчно хора за да се оставят дежурни. С помощта на двата робота, Алекс се надяваше да намерят кораба "Crossfire" без сериозни проблеми. Той запали още една цигара и четиримата замълчаха, преди да се оттеглят по койките си. В прикритието на астероида совалката беше незабележима. Макар и да вярваха, че няма да има проблеми през нощта, Алекс определи две събуждания за себе си, колкото да види, как вървят нещата, на два пъти през нощта. Роботите получиха и последни инструкции от него. Скоро совалката утихна и се възцари спокойствие- четиримата скитници вече спяха дълбоко…

(следва продължение)