ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №56, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №56, Valeri Kolev.

Това беше една тъжна вечер за Алекс. Грипът, който го мъчеше през целия ден, сега се активизира, почти като да го повали на легло. Тъжен и унил, с висока температура и тръпки на втрисане, като от студ, Алекс седеше в креслото си, завит с дебело одеало и размишляваше. Това беше някакъв извънземен вирус, който не беше заразен, но интересно, как именно го беше прихванал Алекс. И това се чудеше тази вечер той, докато пушеше цигара с кафе и гледаше безизразно екрана, пред себе си. Ирина и Ким спяха по това време, изморени от дългия си ден, започнал още по тъмно. Единственото нещо, което му даваше кураж в момента, беше това, че екипа вече разполага с два кораба и наброява общо 130 души. Из космоса беше от значение всеки човек, всеки килограм сухари и литър вода. Човек никога не знаеше из космоса, кога ще ти потрябва нещо и от къде да го търсиш, ако не е предварително осигурено. А един човек в повече, когато има остра нужда от още хора, това беше толкова безценно, че броя на хората внимателно се преценяваше, преди да се тръгне на дълъг път или дълъг полет, в случая.
Вечерта напредваше, без Алекс да получи поне малко облекчение от лоши мисли и влошено здраве. Все пак той имаше голям опит зад себе си. Дваше си сметка, че грипа го атакува само понякога, че войната все пак понякога е под контрол, а освен това той не е сам в тази война. Беше забелязал, че изпада в мрачно настроение в определени моменти, когато по принцип нещата не вървяха добре. Даваше си сметка, че това е само временно и щом температурата намалее и си почине добре, ще бъде отново във форма, но от всичко това не му олекваше. За кой ли път стягаше всички джаджи по униформата и всичко в раницата си. От опит знаеше, че ако нещо е пропуснал, именно то може да му потрябва, а наоколо да няма жив човек, който да помогне…
*
На другия ден Алекс беше в по- добро здраве и форма. Беше следобеда, когато той се върна от посещението си на кораба "Ford" със Ирина и Ким. Двата кораба имаха известни разлики в строежа си и разположението на съоръженията, двигателите и каютите. Тримата се прибраха в каютата си и Алекс запали цигара и си сипа кафе. Този ден не бяха имали задачи, все още, а времето беше пред тях. Очакваше се да бъдат включени за дежурство на мостика от полунощ до 3ч. сутринта. Този ден групи и от двата екипажа бяха в подземието и строиха с помощта на роботите нови тунели и помещения. По това време всички се бяха прибрали отново по корабите за да почиват. Все още имаше и топла връзка между двата кораба, за свободно движение на двата екипажа, които си гостуваха едни на други. Подземията, които се строяха, бяха основите на базата на AFJ, която щеше да бъде на това място. След екипа на Йон, тук щяха да идват и други екипи и да продължават строежа, докато базата бъде завършена. Сетне в новата база щяха да пристигнат и военни, които да бъдат тук на пост и тук да живеят, така правеше AFJ обикновено. До базите си, често земляните имаха и колонии.
Към края на следобеда при Алекс дойдоха Аш и Палма. Петимата се разположиха около масата, а в каютата беше топло и уютно. Ким щеше да приготви вкусна вечеря, а докато това станеше, си сипаха по чаша джин с тоник. Сега, когато екипа на командир Йон наброяваше 130 души общо, нещата ставаха по- различни. Сега щеше да има достатъчно време за почивка и нямаше да липсват достатъчно хора, за каквато и да е задача. Екипът на Йон освен това разполагаше с цели два бойни кораба. Така безопасността щеше да е значително по- добра, на каквито и обстоятелства да се натъкнеха командосите.
Вечерта започваше. По това време командир Йон отново беше отпуснал пет свободни часа на целия екип и от двата кораба. Постепенно хората се опознаваха помежду си. Възникнаха и първите двойки, откакто дойде втория кораб. Тази вечер Алекс се беше захванал да стяга совалката, а Ким и Ирина му помагаха. Той искаше совалката да е стегната добре, заредена с гориво, вода и провизии, както и с бойни припаси. Войната едва започваше, а тепърва с тази совалка щеше да се воюва и да се изпълняват различни задачи. След като провериха всички системи на совалката и я стегнаха основно, Алекс беше доволен и радостен. В тази совалка имаше десет места, но тя можеше да поеме и повече хора и товари. Ирина и Ким също бяха доволни и щом се прибраха в каютата за да се изкъпят и да отпочинат преди дежурството си в полунощ, те двете сияеха от свежо настроение. Алекс се изкъпа пръв, навлече чиста униформа и седна на кафе и цигарка пред компютрите.
По някое време Алекс и Ким излязоха на терасата, за да огледат местността около двата кораба. Имаше гъста мъгла, а въздуха беше чист и свеж. Едно такова празнично настроение ги обхвана в този момент. Те си спомниха за Нова година на Земята, за всичките светли празници. Картинката наподобяваше Нова година.
-При мене няма нищо тревожно!- каза Ким.
-И нататък е чисто!- каза Алекс.
-Не е много студено!- каза Ким- Цели 5'С ! Идеално време за разходки!
-Можем да излезем навън, ако искаш.- каза Алекс.
-Тук на терасата е достатъчно.- каза Ким.- Да запалим по цигара! Имам кафе в термуса…
-По- добре джин.- каза Алекс.
-Не, не!- каза Ким- Държа на кафето!
Усещането за празнично настроение не ги изоставяше още часове наред. Навън наистина беше приятно за разходки и някои хора от екипа излязоха наистина на разходка. Според Йон, тези дни можеше да се организира и лов на дивеч из джунглата, за да се попълнят запасите от прясна храна. Това щеше да зависи от ситуацията и от активността на пасарите. Още тази вечер група от десетина души обиколи местността около корабите и разположи капани за животни. Не се знаеше колко време двата кораба с екипа на Йон, щяха да бъдат тук, а необходимостта от прясна храна щеше да расте.
Вечерта напредваше. Из двата кораба се вихреше малко празненство, поради започването на съвместна служба на тези 130 души тук. Между двата кораба беше запален огън и се печаха мръвки месо, имаше и вино. Не много ниските температури в момента и утихването на бурята правеха възможно да се излиза все повече в местността, наоколо. Край огъня постепенно се събраха почти 50 души, които опитаха виното и пържолите. Ако нещо не се объркаше, то на сутринта щеше да се излиза на лов за дивеч. Наблизо имаше и малък поток, все още не замръзнал и пълен с прясна риба. На другия ден щеше да се обърне внимание и на потока. Алекс и другите също бяха край огъня. Те се стараеха да запомнят новодошлите. Важно беше за целия екип, хората да се позанават помежду си. Виното беше добро, правено на борда на кораба от реколтата бързозреещо грозде. Таква реколта имаше на всеки 10- 15 дена. В оранжериите и на двата кораба беше пълно с бързорастящи и зреещи култури, като важен източник на прясна храна. Там се отглеждаха също гъби, тютюн, както и бързорастящи пилета и зайци. До басейните на двата кораба имаше и не големи рибарници, също за бързорастяща риба. Из космоса, особено на далечни мисии, все по- трудно се намираше къде да се купят провизии, а така екипажите бяха подсигурени с минимума храна, от собствени ресурси. Хората покрай огъня се разговориха помежду си. Някои от тях бяха по- отдавна във AFJ, но имаше и съвсем млади и неопитни, съвсем скоро завършили Академията на AFJ, почти без никаква практика. Командира Йон така разпределяше задачите, че най- младите да не бъдат съвсем сами по задачи, а заедно с по- опитни от тях командоси. Общото настроение на екипа тази вечер беше добро, както Алекс смяташе- отново добри времена бяха засигнали земляните, макар и по време на война…

(следва продължение)