ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №59, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №59, Valeri Kolev.

Наближаваше вечерта, а Алекс със своята група и совалката продължаваха да търсят падналия обект, този път под водата в морето, в режим на "подводница". Аш и Палма спяха, Ирина почиваше, а Алекс и Ким водеха совалката и следяха екраните по пулта. До тях имаше и робот, който понякога натоварваха да поема руля. Това беше високоинтелигентен робот, добър пилот и също добър в битки. Пасарите нямаха на разположение подводни машини, а това правеше подводието най- безопасното място на тази планета в момента. Подводници обаче имаха тукашните военни.
В началото на вечерта в совалката се получи съобщение по морза- издирването на падналия обект се прекратяваше. Един час по- късно изплуваха от морето и издигнаха совалката на високо, за да вземат курс към позициите на двата свои кораба. Другите два джета бяха на около 100 км. на изток и вече бяха взели курс за прибиране в кораба "Crossfire". Алекс беше в лошо настроение, но и останалите тук бяха оклюмали. Времето се беше променило, отново вилнееше буря и навяваше сняг навсякъде. Летяха на височина от 5 км. ориентирайки се предимно по радара и компютърната анимация на пътя напред, а иначе нямаше видимост. Алекс запали цигара, сипа си кафе и въздъхна тежко, а другите само се спогледаха- и те бяха така в тези часове.
Вечерта напредваше, когато пристигнаха край двата свои кораба и приземиха совалката в хамбарите на "Crossfire". Из коридорите беше тихо и пусто, тук вече спяха 25 души, а останалите предимно помагаха в работата на дежурните, имаше и постови по трите наблюдателници на кораб и при входа му. С Алекс и неговите хора пристигаха и осем души от двата джета, с които заедно търсиха падналия обект. Командира Йон ги посрещна, за да ги инструктира за нещата из кораба и за задачите в новото денонощие. Алекс, Ким и Ирина се прибраха в каютата, където беше студено и запустяло, откакто ги нямаше тук. Пуснаха отоплението и се заеха да се пооправят, да подредят каютата, а сетне и да се погрижат за хигиената си. Алекс запали цигара, стегнат в чиста униформа и се изправи пред стенния екран със всякаква полезна информация за екипажа на двата кораба. "Ford" също си беше тук на мястото. Новините от крайцерите бяха, че днес са бомбандирали позиции на пасарите край град 5, където тукашните военни водят битки за освобождаване на града и прогонване на пасарите от там. Новините от по- далечни фронтове гласеше, че се наблюдава известно затишие, след като пасарите са се оттеглили от две ключови позиции. Алекс въздъхна тежко и си сипа джин с тоник. Не му се спеше чак толкова, а за тази нощ петимата нямаха предвидени задачи, та можеше да се почива спокойно. След като провери положението по безопасността на двата кораба и целия им екип- екипа на командир Йон, Алекс се зае да се занимава със своите си неща. Той си имаше хоби, да майстори разни хитроумни машинки, които имаха предназначение да се използват във военно време. Тези машинки- електронно- механични, биваха с по няколко предназначения. Последното нещо, което Алекс си направи беше малък уред за откриване на вода, а същата машинка можеше да открива и горещи гейзери, ако му потрябваше топлина на някой, закъсал на чужда планета. Освен, че ги изобретяваше сам, той правеше и копия за приятелите си и колегите си тук. Желанието му да майстори нещо и да не губи напразно времето си, без да върши нещо, постепенно прерастваше в мания, да се занимава непрекъснато с нещо, когато не е зает с важни задачи. Докато Алекс си майстореше някаква нова джаджа за джобовете по униформата си, Ирина беше задремала в креслото си, а Ким приготвяше вкусна вечеря. Макар и да наближаваше полунощ, тук се очакваха Аш и Палма, както обикновено.
*
В следобеда на другия ден Алекс стана от сън. На петимата беше дадена почивка, заради продължителното търсене на онзи паднал обект. Почивката продължаваше до полунощ, но Алекс си беше нагласил будилника, все пак да не спи цял ден. Той се наплиска с вода на чешмата, стегна се в униформата си и погледна каква е ситуацията из двата кораба, под командване на Йон. По това време три джета бяха навън, за да разузнават. Из корабите повечето хора бяха в почивка. Ирина и Ким спяха, не се чуваха също Аш и Палма. Докато се разсънваше, Алекс си сипа горещо кафе и засили отоплението. Електричеството в корабите на AFJ биваше от малки атомни агрегати, добре заредени за дълъг срок на годност. При наличие на достатъчно вода в резервоарите, пък, корабите също можеха да се движат без истинско гориво, а от горене на водород. Това рядко се случваше.
Алекс запали цигара по някое време. Неговите цигари идеха от една леха, бързорастящ тютюн в оранжерията и той често самичък се грижеше за реколтата, веднъж седмично. Цигарите се увиваха и приготвяха от малка автоматична машина, между другото на борда имаше доста пушачи. Той въздъхна тежко. Беше сънувал нещо, но не можа да го запомни, някакъв хубав сън, от който не искаше да се събужда.
Вечерта беше започнала вече, а в каютата на Алекс бяха отново петимата. Поради засилените изисквания за дежурствата, след полунощ щяха да бъдат отново петимата дежурни на мостика. В оставащите часове те почиваха и се приготвяха за нощта. Алекс пийваше кафе с цигарка, а жените пиеха джин с тоник. Аш се въздържаше тотално от алкохол тази вечер. Докато си почиваха, петимата наблюдаваха екраните пред себе си, а информация имаше всякаква- за двата кораба и екипажите им, за войната тук, на тази планета- Orixon 24, както и за войната срещу пасарите по другите фронтове. Следеше се и за безопасността на двата кораба, за приближаващи обекти, евентуално носещи опасност. Леко напрегнати и с известна тъга бяха и петимата тази вечер. Новините от техните два крайцера бяха, че пасарите са утихнали и нищо не предприемат от две денонощия. Това се потвърждаваше и от разузнавачите излезли с джетове от кораба "Crossfire", още в зори.
Вечерта напредваше неусетно. Някъде по това време се завърнаха трите джета, излезли от зори на разузнаване. Целият екип на командир Йон, от двата кораба, изслушваше неговите инструкции за идещото денонощие. Предвиждаха се няколко полета и тази нощ. Единия от тях беше патрулен полет около заетите позиции. Беше доказано, че пасарите не идват в тази зона, или защото нямат понятие, че "Crossfire" и "Ford" са тук, или защото просто нямаха път насам. По някое време на тази позиция пристигна строителен кораб на AFJ. Той носеше 100 души строители, много роботи и техника, както и строителни материали. Строителния кораб не беше кой знае колко голям, но добре подреден и компактен. В късните вечерни часове строителите се заеха да си маскират кораба, сред поляна в снежната джунгла, само на стотина метра от корабите на командир Йон. Времето беше мразовито и с умерен вятър от север. Снежната джунгла тънеше в мрак и покой. Алекс и Ким бяха излезли да видят строителния кораб и неговия екипаж. Още нямаше път до него, но пък можеше да се ходи върху преспите, които бяха с твърда черупка отгоре, заради студеното време, и човек не потъваше в тях.

(следва продължение)