ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 63. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 63. 2016.

1.
Към края на следобеда в същия ден, Nissan се издигаше над планинска верига. Намираха се на около 10 км. височина и бавно продължаваха на запад. Дежурните бяха забелязали по картата на планината, една високопланинска база на AFJ. Тя се намираше на час- два по- нататък, на едно плато. Командир Йон каза- да се посети тази база.
В началото на вечерта Nissan пристигна над базата в планината. Тук имаше удобна площадка за приземяване на кораба. Скоро се спуснаха и кацнаха там. Това беше планинска база със мощен радиопредавател и мощни антени, както и няколко ракетни установки за поразяване на вражески обекти приближаващи континента или от открит космос. След кацането, навън излязоха два екипа от екипажа на кораба. В базата имаше около 400 души, които я поддържаха и служеха тук.
Алекс, Палма, Ким и Аш излязоха на терасата на каютата и погледнаха навън. Валеше пухкав сняг, а въздуха беше чист и свеж. Алекс запали цигара, а Палма извади от един джоб, плоската бутилка с джин и отпи една глътка. Докато се радваха на хубавата вечер, навън хората от базата и хората от кораба запалиха огън и спретнаха временен пункт за скара- бира и вино. Докато се черпеха, те щяха да си поговорят добре. Очакваше в близките един- два часа тук да се приземи и кораба Ford, втория кораб от кръстосвача New York.
Вечерта напредваше, а в дежурната каюта беше топло и уютно. Шао и Джейн бяха излезли да вземат месце от скарата и бутилка вино, за да се почерпят дежурните и да хапнат. Из кораба беше спокойно. Нощните смени все още спяха, а останалите почиваха. Алекс запали цигара и си напълни чаша с вино. Месцето беше вкусно, а виното- най- доброто от складовете на кораба. Алекс смяташе скоро да се заеме с работа по проекта за новия вид компютър. Палма щеше да му помага и да му прави компания. За сега Nissan оставаше тук и вероятно тук щеше да се нощува.
2.
По- късно вечерта Алекс и Палма продължаваха работата по проекта. Прототипът вече можеше много неща, а го използваха за търсене на новини на чуждите езици из системата Orixon и наоколо. Прототипът работеше нормално, както беше предвидено. Скоро щеше да му се даде завършен външен вид и щеше да се пусне в серийно производство. Но Алекс не бързаше да пуска компютъра все още към пазара, защото имаше още идеи за неговите функции, които щеше да добави към възможностите му. Алекс смяташе да е голям колкото дебела книга и със специална клавиатура и захранване допустимо по няколко основни начина. По проекта щяха да пипнат и другите хора от екипа му. Едва след като преминеха всички изпитания, компютъра щеше да се пусне на малката, поточна линия на кораба.
*
Късно вечерта Алекс и Палма се мотаеха из кораба. Вторият кораб на кръстосвача вече беше тук, на съседна площадка. Тук щяха да нощуват и двата кораба, а най- близкото селище беше на около 150 км. надолу в низината.
*
Във следобеда на другия ден Nissan пътуваше като дерижабъл на север над континента, на височина от 10 км. Алекс се топлеше с чай, пушеше цигара и се занимаваше по пулта си. Будуваха само 50 души от екипажа. Алекс застана до люка и погледна навън. Там долу огромни горски площи бяха във сняг. Тук все още нямаше пътища. Използваха се хеликоптери, по- малки, по- големи. Колкото до пътищата, земляните нямаха голямо желание да използват пътища. Най- дългия им път тук беше до работното място и обратно до у дома. Ползваха се високо проходими автобуси и хеликоптри. Алекс си запали цигара, загледан навън. В далечината се виждаше брега на море, заледено около бреговете. Светът наоколо беше затихнал и заспал. Студеното време караше дивите животни да се крият по бърлогите си, а по- хитрите създания бяха трупали храна за студените сезони и се занимаваха сега само да си пазят бърлогите и да спят.
Наближаваше края на следобеда. В дежурната каюта беше топло и уютно в мека светлина. Алекс работеше по проекта си за нов вид компютър, а прототипа добиваше вече завършен вид. Във дизайна на външния му вид се бяха проявили Палма, Ким, Джейн и Никита, а също и Аш. Алекс се вълнуваше, защото в тези часове започваше серийното производство на този компютър. Той имаше вид на дебела книга във сгънат вид, а всичко по него беше перфектно измислено. Кръстиха го "A 7016 Orixon".
3.
Започваше вечерта, а Nissan бавно плуваше на север над брега на море. Малката и спретната поточна линия със десетина работещи по нея, вече беше готова със 200 броя от новия компютър. Те бяха добре пакетирани и подредени във пластмасов кашон. Тази вечер Nissan щеше да гостува на една от базите на Съпротивата, наблизо до тукашен град със 300,000 души население. Алекс смяташе да започнат продажбите на новото производство именно от там. Той беше готов със представянето и рекламата на новия продукт.
По- късно вечерта Nissan приближаваше тази база на Съпротивата. През това време Алекс и Палма преглеждаха новините. Алекс си сипа чай от чайника и запали цигара. Новините бяха всякакви и от всякъде. Повечето от тях бяха положителни, но се случваха и лоши събития. За войната нямаше кой знае каква информация. Съпротивата беше започнала преговори със нашесвениците, но те имаха прекалено големи претенции към тази планета. По бъдещите преговори се заеха да умуват и стратезите на AFJ. Това занимаваше също Алекс и неговия екип. Осмината започнаха да замислят теми за преговорите още в тази вечер. Командир Йон одобри тяхната инициатива и ги освободи от други задачи временно. Въпреки това Алекс продължаваше да следи как върви полета и какво има наоколо.
Вечерта напредваше, когато Nissan се приземи на площадка във базата на Съпротивата, към която летяха до момента. Разговорите с хората от Съпротивата щяха да бъдат по видеовръзка, а излизане навън не се предвиждаше за момента, освен за разтоварването на 50 бр. от новия компютър. Толкова бяха уговорили, конкретно с тази база.
Алекс си взе чаша кафе по някое време и запали цигара, докато гледаше навън през един люк. Времето навън беше хубаво и студено. Валеше ситен сняг, който бързо трупаше. Алекс се натъжи отново, както му се случваше напоследък. Беше се замислил как земляните са разделени по чужди планети, надалеко един от друг, а следващите колонии ставаха все по- далечни. Беше се замислил, че едва ли някога щеше да стъпи отново на старата родна планета- Земята… Алекс въздъхна тежко и извади плоската бутилка с джин от един джоб, за да гаврътне глътка. По това време екип от 10 души и командир Йон разговаряха със хората от Съпротивата, за водената война и за преговорите. Алекс седна отново зад пулта си и се зае да обмисля нещо ново, нов проект или каквото и да е друго, само да не бъде тъжен и да страда по миналото. Палма забелязваше, че той е тъжен, но не му се намесваше в мислите и настроението му. Тя знаеше как да му помогне и щеше да му говори тази вечер, когато се оттеглеха да спят и почиват в спалната каюта.


(край на откъс № 63, следва продължение.2016.)