ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 189, Valeri Kolev.
Наближаваше вечерта, когато Crossfire кацна върху един от астероидите в полето. Тук имаше база на Съпротивата, а както се бяха разбрали с тях им гостуваха. Базата на Съпротивата беше изградена в подземията на астероида, а отвън имаше само входове и един техен кораб. Командир Йон и Хенсън отидоха да рзговарят с хората от базата. По това време екипажа на Crossfire имаше свободни три часа. Всичките 250 души екипаж бяха на крак и разговаряха, докато се черпеха с джин или грог и стягаха нещата си за пътя по- нататък. Алекс беше с другарите си в каютата, топлеше се с билков чай и следеше за безопасността на кораба и екипажа. По всичко изглеждаше, че кораба ще пренощува тук на този астероид- една база на Съпротивата. Това не беше просто база, а и мощна бойна станция, която разполагаше и с огромна антена за далекосъобщения, както и сериозна отбранителна система. Тук хората от Съпротивата имаха голям склад за боеприпаси, гориво, вода и провизии.
В началото на вечерта Йон и Хенсън се завърнаха в кораба си, заедно с двама офицери от Съпротивата, с които щяха да рзговарят на дълго и широко, относно войната срещу хищниците. Четиримата се настаниха в каютата за гости, а Соня и Сюзън им сервираха лека закуска и питиета, оставайки дежурни към тях.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Lipo излязоха на разходка из кораба. Принцесата беше радостна и весело бърбореше и подкачаше, все още страшно млада.
*
Наближаваше полунощ, а Алекс и другарите му започваха новата си смяна зад пултовете. Алекс беше дремнал около час- два и още сънен, трудно държеше очите си отворени. На помощ му дойдоха едно кафе и една цигара. До него Ким тъкмо проверяваше системите на кораба с няколко теста. Изглежда всичко тук беше нормално. Командир Йон, неговия помощник Хенсън и двамата офицери от Съпротивата, все още умуваха по въпросите на войната в каютата за гости, а край тях се въртяха и разнасяха кафета и питиета, Соня и Сюзън. Из кораба беше спокойно, а долу, на двата входа стояха караулни на пост. Алекс се доразсъни на чешмата със студена вода, с която си наплиска лицето и скоро се ободри. Предстояха няколко часа дежурство.
По- късно Алекс се беше изправил до един от люковете на каютата и разглеждаше астероидите наоколо. Те летяха със много ниска скорост в посока, покрай близка звезда. Това гарантираше стабилност на координатите за близките 100 години, когато полето щеше да бъде най- близко до звездата, а след още 100 години щеше да е отдалечено от нея на незначителна дистанция, за възможностите на сегашните космически кораби. До Алекс се появи Палма, прегърна го през рамо и въздъхна:
-Да можехме да си живеем на една такава станция! И … никакви войни…
-За сега нямаме такъв шанс.- каза Алекс и запали цигара.- Тази война е най- сериозното явление в Галактиката, за всички времена! А ние сме длъжни да дадем всичко от себе си, в името на идеята за Свобода и Независимост, от влиянието на "злите демони" и техните войски от хищници!...
Палма също запали цигара и въздъхна още един път.
-Нашата цивилизация от самото си зараждане е била в робство и нямаме кой знае каква промяна, та чак до ден днешен и то без илюзии за Бъдещето!- каза тя.
-Лошо е устроен този свят! Лошо!- каза Алекс.- Нямаше да бъде така, ако Бог управляваше света, още сега… Според религията, света трябва да е добро място за живот, а животът- хубав!...
Двамата замълчаха в меката светлина на дежурната каюта, а другарите им също въздъхнаха и по някое време запалиха по цигара и станаха за да си вземат още кафе. Беше почти полунощ, по бордовото време. За дежурните нямаше кой знае каква работа. Нямаше съмнителни обекти, чак до голяма дистанция от тази база, а на десет часа дистанция беше кръстосвача Nissan, който пътуваше към планетата PN 131- 35. Crossfire щеше да го настигне по пътя, за да летят в комплект нататък, ако адмирал Шао не измислеше нещо още по- ново.
*
Беше следобеда на другия ден, когато Crossfire продължаваше по пътя си. С часове напред летеше кръстосвача Nissan. Алекс беше сънлив в тези часове, но продължаваше да работи по пулта, в компанията на своите другарчета тук. Корабът имаше и нова придобивка от Съпротивата- техен компютър с антена за комуникации. Точно с него се занимаваха сега Алекс, Ким, Аш и Палма. Отначало те започнаха със въвеждане на английски език и земни йероглифи, за да могат по- лесно да работят с него. Това беше невероятна машина, със вградени допълнителни функции и огромна база данни за зоната PN, но не само за нея…
Извънземният вирус от грип атакува Алекс внезапно, по нов начин. Той беше в лоша форма и в мрачно настроение. Това, че изпитваше студ и болки по цялото тяло, беше дребна грижа, той искаше да се прибере скоро, обратно на родната планета Земята. Разбира се, това сега беше невъзможно…
*
Беше следобеда на другия ден. Лошото настроение отново беше с Алекс. Някак си беше прекарал нощта, но сега не му беше никак весело. Това бяха обичайните явления около неговия уникален грип, от който никой тук не боледуваше. По някаква случайност беше прихванал този вирус, на една от чуждите планети, където бяха кацали с кораба. Този вирус не беше заразен за останалите му колеги тук. Беше седнал в креслото, увит в дебело одеало и се топлеше с чай. Неговите хора работеха задълбочено по пултовете. В тези часове Crossfire наближаваше координатите за скачване със кръстосвача Nissan. Из кораба беше тихо и спокойно. Аш държеше радио- връзка с Nissan, за да могат по- лесно да ги открият в пространството. Те бяха някъде наоколо и скоро щяха да ги забележат с телескопа. По принцип Crossfire беше спомагателен кораб към кръстосвача Nissan. Но с течение на времето бяха започнали да отиват все по- надалеко от Nissan, в самостоятелни полети и операции.
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар