ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 195, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 195, Valeri Kolev.

Островът на Съпротивата, не беше никак малък. Тук пристигнаха Алекс и неговия екип, след нощното разузнаване. В следобеда Алекс стана от сън, погледна как вървят нещата тук и се освежи със студена вода на чешмата. По- късно с кафе и цигара, започна да се разсънва. Бяха будни в тези часове Браун, Джейн, Никита и Lipo. Останалите спяха или почиваха. Совалката Honda се намираше в една база на Съпротивата, на този остров, който те държаха под контрол.
Следобеда напредваше, когато Алекс и Аш излязоха из базата, за да огледат и да говорят с офицерите тук. Двамата запалиха по цигара и тръгнаха към парка, който беше в съседство до космодрума. Беше мъгливо и сумрачно, някъде около 0' С. Вятъра беше слаб. Из парка имаше слабо движение. В продължение на половин час срещнаха не повече от 20 души, все бойци от Съпротивата, но в базата имаше и цивилни. Растенията тук бяха типично извънземни, но още по- различни от всичко виждано до сега. Наблюдаваха се и миролюбиви горски създания, които излизаха като призраци от храстите. Щаба на Съпротивата беше на около 5 км. нататък през парка. Двамата отиваха пеша, само за да се разходят. Времето беше страхотно, като в детска приказка. Чувстваха се като омагьосани от обстановката тук. На връщане щяха да дойдат с джет да ги приберат. Още незнаеха, колко време ще се забавят при офицерите.
Към края на следобеда, Алекс и Аш излязоха от Щаба. Отпред ги чакаха с джета Ким и Палма. Качиха се и излетяха обратно към совалката. Момичетата бяха усмихнати и весели. Явно добрите времена отново бяха застигнали земляните дори тук, на тази далечна планета. Петте километра прелетяха за няколко минути, а в совалката вече ги чакаха, за да излитат отново през океана на разузнаване.
*
В началото на вечерта Honda летеше на 7 км. височина над океана, към следващия концентрационен лагер, който трябваше да се провери. Навсякъде около първия бяха монтирани микрокамери и се следеше, за да бъде забелязана Хелън. Алекс се занимаваше най- вече с това. Тази нощ такива камерки щеше да има и около втория лагер. Лагерите бяха общо четири. Все някъде трябваше да се намира и Хелън. Междувременно на 30 км. от първия лагер, хората от Съпротивата подготвяха палатков лагер. Тук щяха да се приютят затворниците, след като ги осовбодяха от концлагера. И Съпротивата и хората от Nissan имаха сериозни планове за освобождаването на пленниците от концентрационните лагери.
По някое време Алекс си взе кафе и запали цигара. Преглеждането на филмите от камерите до момента не помогна да се намери Хелън, но Алекс силно вярваше, че и това ще стане. Просто материалите от камерите отнемаха много време, за да бъдат изгледани. Алекс наблегна на камерата, която показваше чешмите в двора на лагера. Тук рано или късно щеше да види и Хелън, ако е в този лагер. Това бяха материалите от първия лагер, където ходиха през миналата нощ. Момчетата закачиха камерки и на най- недостъпните места, а това щеше да помогне при планирането на освобождаването на пленниците по- късно в идните дни.
По- късно вечерта в совалката беше топло и уютно. Полетът продължаваше със включено силово поле за невидимост, около корпуса й. Алекс се топлеше с чай и помагаше в пилотирането. Наоколо имаше много летящи обекти, водеше се война. Земляните знаеха точните координати на своите обекти, както и тези на Съпротивата. Всичко останало можеше при нужда да бъде свалено долу по най- бързия начин. Подобен рискован полет със повишено внимание не беше новост за командосите- астронавти от AFJ. Имаше всякакви инструкции как да се действа в такава обстановка. За да са по- сигурни в безопасността си, хората от Honda заобикаляха всичко по- съмнително, още отдалеко.
*
Беше един мрачен следобед, няколко дни по- късно. Екипът на Алекс със совалката Honda се намираха на острова на Съпротивата. Настроението този ден беше подтискащо. На тази планета се водеше война. За момента Съпротивата имаше само този остров, който беше огромен, но все пак- само един и то с ограничена територия, все пак. Алекс също не беше в добро настроение. Мрачни мисли се мотаеха в главата му, а грипа отново го беше нападнал. Тук, на този остров, не беше гарантирана безопасността на екипа му. Рискуваха непрекъснато. Прегледа на филмите от микрокамерите още не беше дал резултат- Алекс не можа да забележи Хелън из тези филми, т.е. още не се знаеше, къде е тя. Замислен и тъжен, той взе една чаша кафе и запали цигара. В тези часове, Алекс беше направо отчаян.
Следобеда напредваше неусетно, а Алекс се топлеше с билков чай и преглеждаше филмчетата от микрокамерите, разположени около четирите конлагера на хищниците. Трябваше да разпознае своята Хелън, за да се разбере, къде се намира тя. Преди това да стане, нямаше как да я освободят, като незнаят къде е тя.
Към края на следобеда настъпи оживление сред екипа на Алекс. Той също изпита облекчение и му хрумна да изследва филмите с помощта на компютъра, за бързо разпознаване на Хелън, ако я има в някой кадър. Щом пусна програмата да работи автоматично, Алекс въздъхна, взе си още чай и запали цигара. Все някак трябваше да се рабере, къде е Хелън в тези дни.
*
Вечерта беше настъпила, когато Алекс и Аш излязоха из базата на Съпротивата, да подишат свеж въздух и за да говорят отново с офицерите. Навън беше тъмно и не много студено, спускаше се мъгла. Във офицерското кафене беше пълно с народ. В съседство се намираше техния клуб. Алекс и Аш се разговориха с офицерите по въпросите за освобождаването на пленниците от Земята, в концлагерите на хищниците. Това стана основната тема за офицерите тази вечер. Те обещаваха съдействие, когато се пристъпи към действие. Алекс даде и снимки на Хелън, за да я познаят, ако някъде я видят. Той я представи като много близък свой човек. Офицерите от Съпротивата разбраха за какво става дума и обещаха, да помогнат. Алекс и Аш пийнаха по едно питие от тукашните. Беше леко алкохолно, но им хареса. Те останаха в клуба на офицерите няколко часа, преди да се приберат в совалката, където ги чакаха за вечеря.


(следва продължение)